7 Р Е Ш Е Н И Е №63 София, 20.07.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 889/2021 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 120 от 01.03.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 12431 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. № 6220/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която предявените от Й. К. М. и Г. К. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД частични искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра Е. К. Г., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2015 г., са уважени за сумите от по 10 000 лв. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд“. Касаторът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД поддържа, че в посочената му част въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че ищците Й. К. М. и Г. К. М. са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра им, въпреки че произшествието е настъпило преди приемане на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с извода, че в случая са налице изведените в цитираното тълкувателно решение предпоставки за присъждане на обезщетение. Ответниците по касация – Й. К. М. и Г. К. М., двамата от [населено място], и третото лице-помагач на страната на ответника по иска „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД – С. Д. Н., не заявяват становище по касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 314/2017 г. на Софийски окръжен съд, е приел, че на 28.09.2015 г., по вина на С. Д. Н., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на Е. К. Г. – сестра на ищците Й. К. М. и Г. К. М.. С оглед механизма на произшествието, установен от заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и предвид получените от починалата травми, решаващият състав е приел, че възражението на ответника за съпричиняване не е доказано по безспорен начин и поради това е неоснователно. По отношение на спорния по делото въпрос за активната материалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. К. Г., въззивната инстанция е счела, че същият следва да бъде разрешен с оглед постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което, освен лицата, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., по изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, в т. ч. и във въззивното производство, решаващият състав, за разлика от първостепенния съд, е счел, че по отношение на ищците Й. К. М. и Г. К. М. тези предпоставки са осъществени. Приел е за доказани превишаващи обичайните негативни емоционални изживявания, които един брат и една сестра изпитват при смъртта на своята родственица, както и по-дълбока и по-силна, в сравнение с обичайната, духовна връзка между посочените двама ищци и починалата, обоснована с това, че: от малки те са били заедно; разчитали са един на друг, като починалата е била повече от сестра за тях – защитавала ги е, помагала им е; когато са пораснали са продължили да общуват често и духовната им връзка не е била прекъсвана. Поради това въззивната инстанция е преценила, че ищците Й. К. М. и Г. К. М. следва да бъдат обезщетени за болките и страданията от загубата на своята сестра по реда на чл. 52 ЗЗД, като справедливо в случая е обезщетение в размер на сумата 10 000 лв. за всеки от тях, за която сума, след частична отмяна на първоинстанционния акт, претенциите са уважени. По въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване: В задължителната съдебна практика, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, е прието, че: Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. При изясняване смисъла, вложен в понятието „особено близка връзка“, в мотивите на тълкувателния акт е изтъкнато, че: В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Тези съображения налагат категоричния извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само по изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки – да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Както е посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 60131 от 13.12.2021г. по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, II т. о., отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение, като разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава-членка на Съюза, и от необходимостта, поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/, да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди. Обжалваното решение е в отклонение от задължителната съдебна практика. Безспорно, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищците и тяхната починала сестра са имали близки и сърдечни отношения, изразяващи се в това, че като малки са се гледали помежду си, тъй като родителите им са работили много; че винаги са били задружни и са си помагали; че и след като всеки от тях е създал свое семейство, са продължили да се търсят и непрекъснато си ходели на гости и че много се обичали. Всички тези факти, обаче, не могат да обосноват извод, че връзката между ищците и починалата е била особено силна връзка и че поради това същите са понесли морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тази връзка. Описаните от свидетелите отношения не могат да бъдат преценени като изключителни и нетипични за българския бит. Напротив, съвсем естествено и напълно в традицията на българското общество е братята и сестрите да са едни от най-близките в емоционално отношение роднини, да се подкрепят морално и материално, да споделят радости и трудности и съответно да изпитват голямо страдание и мъка при смъртта на някой от тях. Поради това, настоящият състав намира, че в случая не са доказани двете предпоставки, обуславящи активната материалноправна легитимация на ищците Й. К. М. и Г. К. М. за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на тяхната сестра, починала вследствие процесното произшествие. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в допуснатата до касационен контрол негова част, като исковете на посочените ищци бъдат отхвърлени изцяло, т. е. и за присъдените им от въззивната инстанция суми. На отмяна подлежи съответно въззивното решение и в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците в размер на 1 266 лв., с вкл. ДДС (за първоинстанционното и въззивното производство) и държавна такса 1 200 лв. (за първоинстанционното и въззивното производство). При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците по касация следва да заплатят на касатора разноски за настоящото производство в размер на сумата 430 лв. – държавна такса за допускане и за разглеждане на касационната жалба и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 12431 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. № 6220/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която предявените от Й. К. М. и Г. К. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД частични искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра Е. К. Г., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2015 г., са уважени за сумата 10 000 лв. за всеки от тях, както и в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците в размер на 1 266 лв. (за първоинстанционното и въззивното производство) и държавна такса 1 200 лв. (за първоинстанционното и въззивното производство)., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. К. М. и Г. К. М., двамата от [населено място], срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра Е. К. Г., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2015 г., за сумата 10 000 лв. за всеки от тях, като неоснователни. ОСЪЖДА Й. К. М. и Г. К. М., двамата от [населено място], да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 730 (седемстотин и тридесет) лева. Решението е постановено при участието на С. Д. Н. като третото лице-помагач на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: