2 Р Е Ш Е Н И Е № 135 гр. София, 07.06.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4273 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Мурсалево проджект” ЕООД против решение №1678/02.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 1205/2018 г. от 12-ти състав на САС. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това становище, чрез своите процесуални представители. Касационното обжалване е допуснато с определение № 137/18.02.2019 г., постановено на основание чл.288 ГПК. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно наличие на предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане, като касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на произнасянето от страна на въззивния съд с практиката на ВКС по правния въпрос. По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното: При материалноправното прихващане, двете насрещни вземания трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо, като в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става ликвидно и безспорно. Тълкуването на разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността, като по изключение, съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност. В този смисъл е налице съдебна практика - решение № 113/09.07.2013 г. по гр.д.№ 1274/2013 г. на ВКС, ІІ гр.отд. и решение №35/25.07.2017 г. по т.д.№ 3164/2015 г. на ВКС, І т.отд., която се споделя от настоящия състав на ВКС. По касационната жалба ВКС приема следното: От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че ответникът е извършил претендираните в имота подобрения през 2008г., като този извод се установява както от представения договор за изработка, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, като основно от показанията на единия от посочените и разпитани свидетели се установяват по пера всяко едно от претендираните подобрения, които са били извършени в един по-продължителен период. От заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че стойността на подобренията, с която се е увеличила стойността на недвижимия имот е по-голяма от тази, която на основание чл.59 ЗЗД ответникът дължи на ищеца, като обезщетение за ползуването на имота. Предвид отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, възражението за прихващане, направено съдебно от страна на ответника е основателно и не е погасено по давност. Предвид изложеното, решението на САС следва да се отмени, като се постанови ново, с което се отхвърли предявения иск, предвид направеното възражение за прихващане на ответника. В полза на касатора следва да се присъдят всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, общо в размер на 6115,42 лева / пред СГС - 1885 лева, пред САС - 1500 лева и пред ВКС - 2730,42 лева/. Водим от горното, съставът на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1678/02.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 1205/2018 г. от 12-ти състав на САС, като вместо него постановява: ОТВХЪРЛЯ предявеният от М. Г. С. против „Мурсалево проджект” ЕООД иск с правно основание чл.59 ЗЗД, като неоснователен поради извършено прихващане. ОСЪЖДА М. Г. С. да заплати на „Мурсалево проджект” ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 6115,42 /шест хиляди сто и петнадесет лева и четиридесет и две стотинки/ лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.