Р Е Ш Е Н И Е № 558 гр. София, 29 ноември 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1644 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Я. Г. Е. срещу решение на Софийски апелативен съд № 221 от 2.07.12 г, по ВНОХД № 418/12, с което е потвърдена присъда на Врачански окръжен съд № 4 от 28.02.12, по НОХД № 450/11. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 17.03.2011 г, в землището на [населено място], обл. В., умишлено е умъртвил В. Ц. Н., като деянието е извършено с особена жестокост, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 и чл. 54 НК, е осъден на петнадесет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на П. Р. Н. и на Г. Р. Н. обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 60 000 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че осъждането влиза в противоречие с изискванията на чл. 303 НПК, че съдилищата са излезли извън предмета на обвинението, в което се визират три удара, а по делото са приети няколко удара, че неправилно е отказано провеждането на следствен експеримент, че веществените доказателства не са получили адекватна оценка / по тоягата, средство на престъплението, не е открита кръв на пострадалата, респективно, по гумените ботуши и по якето на подсъдимия не е доказано наличието на човешка кръв /, че не са обсъдени възраженията на защитата, че не са взети предвид отправените от пострадалата към подсъдимия обидни думи, че не е отчетено състоянието на алкохолно повлияване при пострадалата, че не е обсъдено наличието на очно заболяване при подсъдимия, препятстващо възможността за нанасяне на наслагващи се удари, че материалният закон е приложен неправилно, че е приложим чл. 118 НК, че наложеното наказание е явно несправедливо, че гражданските искове са завишени. С жалбата се иска да бъде изменено въззивното решение, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли да бъде смекчено наложеното наказание. Частният обвинител и граждански ищец Н. счита, че жалбата е неоснователна. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е дал правилен отговор на наведените пред него възражения срещу правилността и законосъобразността на осъдителната присъда / изложените в касационната жалба доводи се съдържат и във въззивната такава /. При анализа на доказателствената съвкупност не е допуснато нарушение по чл. 14 НПК. Обсъдени са възраженията на защитата и на всяко от тях е даден убедителен отговор. По делото е прието, че на пострадалата са нанесени: един удар по главата и още няколко по тялото, което е в съответствие с изложеното в обвинителния акт, визиращ общо три удара, тоест, произнасянето е в рамките на фактическото обвинение. Вярно е интерпретирана СМЕ, посочила, че по тоягата с удебелен край са намерени следи от човешка кръв, като вещите лица са уточнили, че невъзможността да се определи кръвногруповата й принадлежност се дължи на процес на инхибиция / замърсяване / по изследвания предмет. Вярно е, че по гумените ботуши и якето на подсъдимия не са открити следи от кръв, което обаче не поставя под съмнение авторството на деянието, установено съобразно изискванията на чл. 303 НПК. Обвинителната теза е подкрепена от съвкупния анализ на показанията, депозирани от свидетелите-очевидци Н. и Й., от показанията на св. К., св. Н., св. Енгьовски, св. Д. и св. С., от заключенията на експертизите, от веществените доказателства. Възприятията на св. Н. и св. Й. кореспондират и със заключението на СМЕ, че дървената тояга с удебелен край може да бъде средството, с което е извършено престъплението. Показанията на свидетелите-очевидци, при които е налице свидетелска годност / за което са изслушани СПЕ-зи / кореспондират и на казаното от св. К., възприела оттеглянето на подсъдимия от местопрестъплението. Отказът да бъде проведен следствен експеримент не нарушава чл. 13 НПК, тъй като не са били налице основанията на чл. 166 НПК. Наред с преките доказателства в подкрепа на обвинителната теза, налице са и косвени такива, изводими от извънпроцесуалните признания на дееца, депозирани пред неговата майка / св. К. /, респективно пред служителя на МВР / св. Енгьовски /. Проверена е и версията на подсъдимия, съдържаща се в неговите обяснения, че други лица са нападнали и умъртвили пострадалата, като правилно е прието, че са касае за защитна версия, опровергана от кредитираните доказателствени източници. Поведението на пострадалата преди деянието е получило адекватна доказателствена оценка. Отправената от нея забележка към подсъдимия да не пасе стадото си на поляната / в същия контекст е взето предвид наличието на алкохол в кръвта й /, доколкото е поставила началото на конфликта, е оценена като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Правилно е посочено, че липсват доказателства пострадалата да е отправила обидни изрази към жалбоподателя. Съобразено е и това, че деецът страда от лека степен на олигофрения, която няма прогресивен характер, и от очно заболяване, което не води до слепота / липсва експертно становище, че очното заболяване изключва възможността за нанасяне на наслагващи се удари /. Изслушаните СПЕ-зи сочат, че подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, тоест, касае се за лице, годно да носи наказателна отговорност. Приета е и СПЕ, дала заключение, че към момента на деянието подсъдимият не е изпадал в състояние на силно раздразнение. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието покрива признаците на състава по 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 НК и такава е възприетата правна квалификация. Не е налице хипотезата на чл. 118 НК, каквото правилно становище е изразил и въззивният съд. Репликата на пострадалата към подсъдимия по естеството си не би могла да предизвика състояние на афект, а и такова не е възникнало. Липсата на съставомерните признаци на престъплението по чл. 118 НК изключва възможността за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Правилно наказанието на подсъдимия е определено при хипотезата на чл. 54 НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива, тези, касаещи личността на дееца: чисто съдебно минало, сравнително млада възраст, здравословно състояние, респективно, поведението на пострадалата, поставило началото на конфликта. Взети са предвид и целите по чл. 36 НК. Верен е изводът, че липсват предпоставките на чл. 55 НК. Констатираните смекчаващи обстоятелства, макар и множество, са дали основание за определяне на наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства, но същите не са многобройни, няма и изключително такова. От друга страна, най-лекото, предвидено в закона наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо, наложеното наказание петнадесет години „лишаване от свобода” отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не са налице основания за неговото смекчаване, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Законосъобразно са решени и въпросите относно гражданската отговорност. Определените обезщетения за неимуществени вреди са съобразени с обстоятелствата, имащи значение по чл. 52 ЗЗД, поради което липсват предпоставки за тяхното редуциране до по-нисък размер. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 221 от 2.07.12 г, по ВНОХД № 418/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: