Р Е Ш Е Н И Е № 116 София, 08.06.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5236 по описа за 2015г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК по касационната жалба на Г. К. И. от [населено място], приподписана от адвокат Д.Й., срещу решението на Пловдивския апелативен съд от 23.ІV.2015г. по в.гр.д. № 68/2015г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1444/17.ХІІ.2015г. по въпроса за задължението на съда да тълкува предварителния договор съобразно чл.20 ЗЗД, за да изведе действителната обща воля на страните по него, в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба В. Л. Д. от [населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид: С решението си от 23.ІV.2015г. въззивният съд е отменил решението на Пловдивския окръжен съд от 24.ХІ.2014г. по гр.д № 2051/2014г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Г. И. срещу В. Д. иск за присъждане на 50000лв. като платени на неосъществено основание по предварителен договор от 15.VІ.2012г. за продажба на идеални части от два недвижими имота. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че претенцията е основана на твърдения за платена на ответника сума въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на идеални части от два недвижими имота, който договор поради виновно неизпълнение на ответника ищецът развалил, при което сумата се явява платена на неосъществено основание и подлежи на връщане. Съдът е приел за установено, че на 15.VІ.2012г. между страните е сключен предварителен договор, по който ответникът Д. е обещал да продаде на ищеца идеални части от два поземлени имота, съответно индивидуализирани, за сумата 50000лв., получаването на която сума преди 31.І.2011г. продавачът изрично заявил в договора. Не е спорно по делото, че ответникът не е изпълнил обещанието за сключване на окончателен договор до 30.ХІ.2012г. Поради това ищецът му отправил нотариална покана за сключване на такъв договор на 07.ІV.2014г. при посочени нотариус и час с изявление, че при неявяването му или при липса на съдействие от негова страна за прехвърляне на собствеността, предварителният договор ще се счита за развален поради неизпълнение на поетото задължение. На посочената дата пълномощниците на страните се срещнали в нотариалната кантора, но адвокат Павлова не разполагала с пълномощия да извърши прехвърляне на имотите. Въззивният съд е приел, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Прието е в тази връзка и с оглед възражението на ответника в отговора му на исковата молба, че не е получил исковата сума и за недействителност на предварителния договор, че не е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по предварителния договор. Договорът е нищожен поради липса на предмет, тъй като липсва каквото и да било указание в него относно размера на обещаните за продажба идеални части от два недвижими имота или възможност за определянето им. С оглед на това договорът не е породил правно действие, вкл. и задължение за ответника да сключи окончателен, а и тъй като е нищожен, не подлежи на разваляне. Това изключва наличието на основанието по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД, на което е предявен искът – претендираната сума да е дадена от ищеца на ответника на неосъществено основание, а изменение на петитума не е поискано и допуснато в хода на процеса. Начална липса на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице е налице при нищожен акт, при пълна липса на правоотношение, след обявяване на унищожаемост, в случая съдът е сезиран с иск за връщане на сума, платена на неосъществено основание, каквато хипотеза не е установена от ищеца. С решение № 497/21.І.2013г. по гр.д. № 674/2012г. ВКС ІV ГО е приел, че когато страните по договор не формулират точно уговореното между тях, следва да се направи тълкуване, подчинено на правилата по чл.20 ЗЗД – да се търси действителната им обща воля чрез връзката между отделните уговорки както помежду им, така и с общия целен с договора резултат. Непълнота на описанието на задълженията по предварителния договор е пречка за сключването на окончателен само тогава, когато при тълкуването им по този ред уговорките не позволяват определянето на конкретните параметри на волята на страните относно обекта на окончателния договор. Това разрешение на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, се споделя от настоящият състав на ВКС. Касационната жалба съдържа оплаквания за необоснованост и постановяване на въззивното решение при неправилно приложение на правилата за тълкуване на договорите, както и на разпоредбата на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД, въпреки че нарушението й не е било въведено като основание за обжалване. Изложени са и съображения за неправилно определена от съда правна квалификация на предявения иск с оглед заявената претенция за присъждане на 50000лв. на основание развален предварителен договор. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. ВКС на РБ намира, че решението е неправилно. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съд необосновано и незаконосъобразно е достигнал до извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като сключеният между страните предварителен договор е нищожен поради липса на предмет с оглед липсата на каквото и да било указание относно размера на идеалните части от обещаната с него продажба на процесните имоти. Съдът въобще не е подложил на тълкуване по предвидените в чл.20 ЗЗД правила уговорката по т.1 от предварителния договор, според която продавачът – ответник по настоящото дело – се задължава да продаде на купувача – ищец собствените си, следователно всичките си идеални части /а не част от тях/ от два недвижими имота. Така уговорено, поетото задължение относно размера на идеалните части е определяемо въз основа на документи, удостоверяващи правото на собственост на продавача, и не обосновава извод за нищожност на предварителния договор поради липса на предмет по смисъла на чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД /формиран при това въпреки липсата на такова възражение на ответника /нито в отговора му на исковата молба, нито във въззивната му жалба – възраженията му са за „недействителност на договора поради липса на воля за сключването му, тъй като не бил получавал исковата сума, тя била сума, която ищецът инвестирал в съвместна /на двамата/ търговска дейност, и че договорът е сключен да послужи на ищеца като обезпечение за сумата 50000лв. след оттеглянето му от общия бизнес/. С оглед тези съображения въззивното решение е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. На основание чл.293 ал.2 и 3 ГПК спорът следва да бъде разгледан по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Предявеният иск е основателен. Несъмнено установено е, че на 15.VІ.2012г. между страните е сключен предварителен договор, по който ответникът се е задължил да продаде на ищеца два поземлени имота, подробно индивидуализирани, находящи се в [населено място], срещу сумата 50000лв., която сума обещателят – продавач изрично е заявил в пункт ІІ т.1.1 от договора, че е получил напълно от купувача преди 31.І.2011г. Ответникът, чиято е била тежестта по силата на чл.154 ал.1 ГПК, не е установил с допустими доказателствени средства възраженията си относно отношенията му с ищеца и за неполучаване на сумата. Несъмнено е и че окончателен договор не е сключен нито на 30.ХІ.2012г. съобразно уговорката в предварителния, нито на 07.ІV.2014г., за когато на ответника е била отправена нотариална покана /връчена му на 28.ІІІ.2014г./ от ищеца за това с изявление, че при неоказване на съдействие, ще счита договора за развален поради неизпълнение. На тази дата Д. не се е явил при посочения нотариус, като негов представител, но без представено пълномощно, се е явила адвокат Павлова, която е заявила отказ за сключването на окончателен договор, тъй като предварителния бил нищожен поради липса на воля. Следователно предварителният договор е развален с едностранното изявление на ищеца поради неоказано от ответника съдействие за изпълнение на поетите с него задължения, при което е налице хипотезата по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за присъждане на заплатената цена на обещаните имоти поради отпаднало основание. По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 50000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска /22.ІV.2014г./ до окончателното им изплащане, както и 6036.54лв. разноски за трите инстанции. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския апелативен съд, ГО, първи състав, № 75/23.ІV.2015г. по гр.д. № 68/2015г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. Л. Д. от [населено място] да заплати на Г. К. И. от [населено място] 50000 /петдесет хиляди/ лева, представляващи заплатена цена по развален предварителен договор за продажба на недвижими имоти, сключен помежду им на 15.VІ.2012г., ведно със законната лихва, считано от 22.ІV.2014г. до окончателното им изплащане, както и 6036.54лв. разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: