Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 05 април 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Севдалин Мавров при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Ст. Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 15/2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на гражданските ищци и частни обвинители Г. Л. Б.-К. и Г. К., чрез техния повереник – адвокат В. С. от Ямболски АК, срещу въззивно решение № 192/24.10.2011 година на Бургаския апелативен съд по в н о х д № 188/2011 година, по описа на същия съд. В жалбата е въведено само касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието, поради приложение от въззивния съд на института на условното осъждане по чл. 66 от НК. Пред касационната инстанция, от двете жалбоподателки, редовно призовани, се явява лично само Г. К.. Техният повереник – адвокат С., не се явява, но изпраща преупълномощения адвокат А. М. от САК, която поддържа жалбата по въведените в нея основания и доводи в подкрепа на явна несправедливост на наказанието, поради приложение на условното осъждане. Адвокат М. представя в подкрепа на доводите в жалбата писмена защита изготвена от адвокат С.. В нея се акцентира на подцененото значение на генералната превенция в санкционната дейност на съдилищата при разглеждане на транспортни престъпления. Подсъдимият М. Г. се явява лично и със защитника си адвокат Я. Н. от САК. Последният пледира въззивното решение да се остави в сила. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, по съображения, че от деянието са изминали три години и това, че подсъдимият не е имал санкционирани административни нарушения по ЗДвП. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С присъда № 13.31.05.2011 година по н о х д № 147/2011 година по описа на ОС-Сливен, подсъдимият Г. е признат за виновен по обвинение в престъпление по чл. 343 ал. 3, б. „б” пр. 1, във вр. с ал. 4 от НК. На основание чл. 58а ал. 4 във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание една година и десет месеца лишаване от свобода, при общ първоначален режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г от НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. Уважени са гражданските искове както следва: - подсъдимият е осъден да заплати на Г. К. обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за причинените й средни телесни повреди; 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на съпруга й Г. К. и 100 000 лева за причинената смърт на дъщеря й К. Г. К.; - подсъдимият е осъден да заплати на Г. К. обезщетение в размер на 80 000 лева за причинените неимуществени вреди от причинената смърт на сина й Г. К.. С присъдата съдът са произнесъл за разноските, съответните държавни такси и веществените доказателства. С обжалваното решение Бургаския апелативен съд изменил присъдата, като я отменил в частта, с която е постановено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и на основание чл. 66 от НК отложил изтърпяването му за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Намален е размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, от пет на четири години. В останалата част присъдата е потвърдена. Необходимо е да се отбележи, че настоящето касационно производство е второ по ред, като в предходното решение на ВКС по н.д. № 90/2010 година, съставът изрично е критикувал предходната инстанция, че е приел като фактическо обстоятелство „безрасъдно изпреварване в колона” от страна на подсъдимия, въпреки липсата на такива данни в обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл. 372, т. 2 от НПК. След отмяната на предходното въззивно решение, с което е било постановено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за подсъдимия, при новото разглеждане на делото с решение № 30/10.03.2011 година по в н о х д № 24/2011 година на Бургаския апелативен съд, е отменена първоинстанц;ионната присъда и делото е върнато за ново разглеждане. При това отново е постановено ефективно изтърпяване на наказанието, което е отменено от проверявания съд, който на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието, за което е изложил убедителни съображения. Акцентирано е на това, че „генералната превенция” не следва да има доминиращо значение при определяне както на вида и размера на наказанието, така и на изтърпяването му. Отчетено е отегчаващото обстоятелство, свързано с обективно тежкия вредоносен резултат – загинали са двама души, а третият от пострадалите е със средни телесни повреди. Наред с това са отчетени и установените данни за липса на административни нарушения от страна на подсъдимия по ЗДвП, въпреки дългия му шофьорски стаж, както и произволността на извода в обвинителния акт, че подсъдимият е демонстрирал безотговорно отношение към останалите участници в движението. Всъщност, поради проведено съкратено съдебно следствие съдебните състави са били ограничени в изпълнение на задължението по чл. 13 ал. 1 от НК, за разкриване на обективната истина. Въпросът с причините за пътно транспортното произшествие са останали неизяснени поради празноти в действията на органите на досъдебното производство, заместени с голословни твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт, като това, че подсъдимият е предприел „безрасъдно изпреварване в колона”. Основната функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква на страните да бъдат осигурени равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Посочените принципи не са били накърнени при разглеждане на делото от предходните две инстанции. Не са били накърнени правата на гражданските ищци и частни обвинители при конституирането им като страни преди даване ход на съкратеното съдебно следствие. Техният повереник е изразил изрично съгласие за това. В това производство съдът е подложил на анализ всички доказателства за фактите описани в обвинителния акт и признати от подсъдимия. В рамките на фактическите констатации по обжалвания съдебен акт материалният наказателен закон е приложен правилно. Настоящият състав намира, наложеното наказание на подсъдимия Г. е справедливо. Въззивният съд правилно е приложил института на условното осъждане, като е отчетел обективно тежкия престъпен резултат от една страна и от друга това, че деецът не представлява личност с висока степен на обществена опасност. Изложени са убедителни мотиви, че в конкретния случай и с оглед личността именно на подсъдимия Г. ще бъдат постигнати целите на наказанието за възпитателен и възпиращ ефект, без да е наложително реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие. Следователно правилно е приложен чл. 66 от НК. При това положение наказанието не е явно несправедливо, тъй като не е в очевидно несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. По принцип, за касационната инстанция може да се породи задължение за изменение на съдебния акт, само при наличие на касационното основание – явна несправедливост на наложеното наказание-арг. чл. 348 ал. 5, т. 1 и 2 от НПК. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение. Искането на повереника на жаблоподателите, че ВКС със своето решение може да отмени условното осъждане, не кореспондира с правомощията му - вж чл. 354, ал. 2, т. 3 и 4 и ал. 3, т. 1 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 192/24.10.2011 година на Бургаския апелативен съд, постановено по в н о х д № 188/2011 година, по описа на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: