О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 290 гр.София, 10.04.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 218/ 2012 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е по искане на (К.) за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски апелативен съд № 16/12 от 17.02.2012 г. по ч.гр.д.№ СП 176/ 2011 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено определение на Софийски градски съд по гр.д.№ С-28/ 2011 г. и по този начин е отхвърлено искането на К. за обезпечение на бъдещо искане по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу П. В. С., чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана върху недвижими имоти и запор върху движими вещи и вземания. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване К. твърди, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на ВКС правните въпроси проверява ли се в производството по чл.23 от ЗОПДИППД наличието на причинна връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество и съдържа ли законът оборимо предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. По същество жалбоподателят твърди, че са налице всички предвидени в закона основания за допускане на претендираното обезпечение. Счита, че в обезпечителното производство не е необходимо да се представят доказателства за връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, върху което се иска налагане на възбрани и запори, поради което не може искането да бъде отхвърлено с мотиви за липса на такива доказателства. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, след което искането му за налагане на обезпечителни мерки да бъде уважено. Ответната по частната жалба страна П. В. С. не взема становище. Процесуалният му представител е подал по делото отговор срещу частната жалба, но той не е подписан и не може да бъде взет предвид (чл.287 ал.1 вр. чл.284 ал.1 т.5 и ал.2 от ГПК). Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение е основателно по първият поставен въпрос, тъй като въззивният съд е изложил като решаващ мотив за отхвърляне на искането липсата на връзка между престъпната дейност, за която срещу ответника е повдигнато обвинение и придобиването на имуществото, чието възбраняване и запориране се претендира. Вторият въпрос (съдържа ли законът оборима презумпция за наличие на такава връзка) не е разглеждан от въззивния съд и няма връзка с отхвърлянето на искането, така че същият не може да послужил като основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос обаче обуславя крайното решение на въззивната инстанция, а се оправдават и твърденията на частния жалбоподател, че той е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като в определения на ВКС № 748/ 30.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 691/ 2009 г., ІІІ г.о. и № 424/ 08.07.2010 г. по гр.д.№ 363/ 2010 г., ІV г.о. (постановени чл.274 ал.3 от ГПК) същият правен въпрос е разрешен по различен начин. Според мотивите на ВКС, законът не изисква обосноваване на причинно-следствена връзка между извършената престъпна дейност и придобиването на имущество, т.е. допустимо е обезпечаването на имущество, което е придобито не в резултат на конкретното престъпление, за което ответникът е обвинен и което е дало основание срещу него да бъде образувано производство по ЗОПДИППД. Започването на наказателно преследване на някое от изрично посочените в разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД престъпления е само предпоставка за иницииране на производство по същия закон. Установеното в него имущество със значителна стойност, придобито през проверявания период, подлежи на отнемане, ако лицето не може да докаже законен източник на доходи, без да е необходимо да се докаже, че е придобито пряко от тези престъпления. Тъй като обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката, обективирана в цитираните актове на ВКС и изясняваща съдържанието на материалния закон, то подлежи на отмяна. По същество искането за допускане на обезпечение е основателно. Съгласно установената практика, преценката за вероятната основателност на бъдещото искане по чл.28 от ЗОПДИППД се прави въз основа на всички доказателства по делото. Обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо положително за него решение и ако искът е подкрепен с писмени доказателства. Липсата на убедителни доказателства не е основание за отхвърляне на искането за обезпечение – в този случай то се допуска срещу представяне на гаранция, обаче от държавата и държавните учреждения такава не може да бъде изисквана. В случая срещу П. С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД, той е придобил имущество на значителна стойност и към настоящия момент липсват данни за законен източник на доходи, доколкото К. е ангажирала доказателства, че през проверявания период разходите на лицето надхвърлят установените приходи. За допускане на обезпечението не е необходимо имуществото, към което са насочени обезпечителни мерки, да е придобито в резултат на конкретното престъпление, което срещу ответната страна е повдигнато обвинение. По делото е установено, че през проверявания период ответната страна е придобила имуществото, чието възбраняване и запор се иска, така че са налице основания за обезпечаване на бъдещото искане. Съгласно обвързващата практика на ВКС (определение № 248 от 16.04.2010 г. по ч.гр.д.№ 10/ 2010 г., ІV г.о.), няма пречка да се наложи запор върху паричните вземания, които ответната страна има срещу банки, независимо от това, че в искането не са конкретизирани банковите учреждения и сметките, по които се намират парите. Ето защо всички претендирани от К. обезпечителни мерки са допустими и относими и Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски апелативен съд № 16/12 от 17.02.2012 г. по ч.гр.д.№ СП 176/ 2011 г. ОТМЕНЯ определение на Софийски апелативен съд № 16/12 от 17.02.2012 г. по ч.гр.д.№ СП 176/ 2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА обезпечение на бъдещо искане по чл.28 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество на стойност 291 730 лв (двеста деветдесет и една хиляди седемстотин и тридесет лева), което ще бъде предявено от К., БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], ет., срещу П. В. С., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк] вх *. ап.**, чрез: НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху недвижими имоти: І. Апартамент № ** , в жилищен блок на [улица]в [населено място], състоящ се от две стаи и кухня на 56 (петдесет и шест) кв.м., на трети жилищен етаж, вход "*" при съседи: Д. и М. Г. и М. и В. К., заедно с таванско и избено помещение и с 2,51 % идеални части от общите части на сградата и на отстъпеното право на строеж върху парцел ІХ-девети от 1 802 (хиляда осемстотин и два) кв.м. в кв.№ * по плана на [населено място], при граници: [улица], [улица], [улица], парцели ** и **, идентификатор № *****.***.***.*.** по кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г.; ІІ. ¾ (три четвърти) идеални части от апартамент № ** , находящ се в [населено място],[жк], бл.*** , вх.*”, етаж *, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизи, с обща квадратура по одобрения план от 75,31 (седемдесет и пет цяло, тридесет и един) кв.м., при съседи: З. К., Д., А. и Н. С., двор, двор, заедно със зимнично помещение и с 1,259 (едно цяло двеста петдесет и девет) % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж; ІІІ.1/2 (една втора) ид.ч. от поземлен имот – ливада, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ *****, [община], местност ”, с площ 2,340 (две цяло триста и четиридесет) декара, десета категория, идентификатор *****.*.*** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-8/ 16.02.2006 г., при съседи: имот № *.***, имот № *.***, имот № *.***, имот № *.***, имот № *.***, имот № *.***, имот № *.***; ІV. 1/2 (една втора) ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.*.*** от кадастрален район 9 (девет) по кадастрална карта на [населено място], ЕКАТТЕ ****, одобрена със Заповед № РД-18-8/ 16.02.2006 г., [община], област С., с площ 2 563 (две хиляди петстотин шестдесет и три) кв.м., кад. № ***** при граници имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот № ******, имот № *******, имот № ******, имот № ******; НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху следните движими вещи: І.лек автомобил марка „*” модел „*” рег. [рег.номер на МПС] , рама № *. двигател № *. и ІІ. лек автомобил марка „*” модел „**” рег. [рег.номер на МПС] , рама № *. двигател № *.; НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху всички банкови сметки, открити в банки в Р. Б., с титуляр П. В. С., ЕГН [ЕГН]. Да се издаде обезпечителна заповед. Определя едномесечен срок за предявяване на искането за отнемане на имущество, считано от евентуално влизане в сила на присъда по наказателното производство, образувано срещу П. В. С. (прокурорска преписка № 4750/ 2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура). Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: