6 Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр. София, 20 декември 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря……...….Мира Недева….......……и в присъствието на прокурора….....…...........Атанас ГЕБРЕВ…….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 329 по описа за 2022 г. Производството е образувано по касационни жалби на адв. С. П. – защитник на подсъдимия К. С. К. и на адв. М. М. – защитник на подсъдимия Ц. Т. С. срещу въззивно решение № 347 от 09.11.2021 г., постановено по внохд № 494/21г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 състав. В жалбата на адв. П. се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че инстанционните съдилища са извели неправилни изводи от правна страна за виновно поведение на подсъдимия К.. Излагат се доводи, че водачът К. е извършил правомерно маневрата завой наляво, а движението на другия автомобил с превишена скорост е единствената причина за настъпване на произшествието. Липсата на допуснати от подсъдимия нарушения на правилата за движение, според защитника налага извод за несъставомерност на престъплението, в извършването на което подсъдимият е обвинен, поради което се предлага същият да бъде оправдан. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи. В жалбата на адв. М. се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Излагат се доводи за неправилна преценка на съдилищата, че подсъдимият С. е неправоспособен водач на МПС, тъй като е бил лишен от правоуправление само за определен срок от време по силата на наложено с НП административно наказание. Сочи се на следващо място, че основен принос за настъпване на резултата има подсъдимият К., тъй като ако същият е пропуснал движещият се по път с предимство автомобил, управляван от С., не би настъпило ПТП. Изтъква се, че постановените съдебни актове са несправедливи по отношение на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, без да се сочат конкретни доводи. Настоява се за прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление. Пред касационния съд жалбата се поддържа както е подадена. Алтернативно се предлага делото да се върне за ново разглеждане с оглед повдигане на ново обвинение на подсъдимия С. за по - леко наказуемо престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че изводите на инстанционните съдилища за неправоспособност на подсъдимия С. като водач на МПС, са законосъобразни, тъй като към момента на произшествието същият е бил лишен от правоуправление по административен ред. По отношение на подсъдимия К. прокурорът констатира нарушение на закона с определяне на срок за лишаване от правоуправление, по - малък от срока на наказанието лишаване от свобода, което не може да бъде отстранено. Предлага атакуваният съдебен акт да се остави в сила. Частният обвинител С. П. А. и повереникът й адв. В. О. както и частният обвинител М. К. Д. и повереникът й адв. Е. Г., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание на касационния съд. В последната си дума подсъдимият Ц. С. иска да бъде оправдан или му се наложи по - ниско наказание. В последната си дума подсъдимият К. К. иска да бъде оправдан. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 18.01.2021 г. по нохд № 1642/20г. на Софийски градски съд, НО – 22 състав, подсъдимият К. С. К. е признат за виновен в това, че на 24.03.2015г. около 17.40ч. в [населено място], на [улица]при управление на моторно превозно средство – л.а. „Р. Ш.“ с рег. [рег.номер на МПС] , с посока на движение от [улица]към [улица], на кръстовището с ул. „кап. Д. С.“ нарушил правилата за движение по чл.25, ал.1 и чл. 37, ал.1 от ЗДвП като реализирал ПТП с л.а. „Н. А.“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Ц. Т. С., с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. П. А. и смърт на С. С. Д., поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.4 и 5 б.“б“ пр.1 вр. с ал.1 б.“б“ и „в“ пр.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия К. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Със същата присъда подсъдимият Ц. Т. С. е признат за виновен в това, че 24.03.2015г. около 17.40ч. в [населено място], на [улица]при управление на моторно превозно средство – л.а. „Нисан А.“ с рег. [рег.номер на МПС] с посока на движение от [улица]към [улица], на кръстовището с ул. „кап. Д. С.“ нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП като реализирал ПТП с л.а. „Р. Ш.“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от К. С. К. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С. П. А. и смърт на С. С. Д., като управлявал автомобила без необходимата правоспособност (лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца по НП № 330776 от 03.07.2012г., влязло в сила на 15.01.2015г.), поради което и на основание чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, пр.4 и 5 б.“б“ пр.1 вр. с ал.1 б.“б“ и „в“ пр.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието. На основание чл.68, ал.2, пр.3 от НК е приведено в изпълнение отчасти в размер на Ѕ , а именно шест месеца наложеното наказание по нохд № 79/2014г. на окръжен съд [населено място]. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия С. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. Срещу присъдата са подадени жалби от защитника на подсъдимия К. – адв. С. П. и от защитника на подсъдимия С. – адв. М. М.. По жалбата на адв. П. е образувано внохд № 494/21г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. С разпореждане от 16.03.2021г. на съдията - докладчик от първоинстанционния съд жалбата на адв. М. е върната на основание чл.323, ал.1, т.2 от НПК, като подадена извън срока за обжалване. Разпореждането за връщане на жалбата не е било обжалвано и е влязло в сила. С молба от 12.04.2021г. адв. М. е направил искане за присъединяване на подсъдимия С. към подадената жалба от подсъдимия К., което искане не е било уважено в съдебното заседание на въззивния съд, проведено на 22.06.2021г., предвид липсата на процесуална възможност по чл.320, ал.6 от НПК в случаите, когато подсъдимите не са привлечени да отговарят като съучастници. С решение № 347 от 09.11.2021г. апелативният съд е потвърдил изцяло присъдата. Така очертаното процесуално развитие на делото налага извод, че подадената от адв. М. касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Подадената въззивна жалба срещу присъдата е върната с влязло в сила разпореждане от съдията от първоинстанционния съд като просрочена, а присъединяване към жалбата на другия подсъдим е било отказано от въззивния съд. Правото на касационно обжалване се поражда като резултат от упражняване на правото на въззивно обжалване. Този процесуален ред за пренасяне на производството в следващата инстанция изключва т.нар. прескачащо обжалване, позволяващо проверка на първоинстанционните съдебни актове по жалба, подадена директно в касационната инстанция. Според действащата процесуална уредба, предмет на касационната проверка са само актове на въззивната инстанция. Недопустимо е за пръв път в касационното производство да се сочат основание и подкрепящи го доводи, които не са били поставени за решаване с въззивна жалба. Жалбата на адв. П. е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва съдебния акт на въззивния съд и в нея се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК ведно с доводите в негова подкрепа, поради което следва да се допусне до разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Фактическата обстановка, приета от инстанционните съдилища е идентична и не се оспорва от страните. Изложената теза в касационната жалба на защитника на подсъдимия К., че последният не е допуснал нарушение на правилата за движение, в светлината на приетите за установени факти не може да бъде споделена. Съгласно заключенията – основно и допълнително на КМАТЕ, приети от съдилищата, независимо от скоростта на движение на л.а. „Н. А.“, удар между превозните средства не би настъпил, ако подсъдимият К. преди да предприеме маневра завой наляво, е изчакал преминаването на движещия се направо автомобил, управляван от подсъдимия С.. Според вещите лица, в момента на навлизане на лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., в насрещната пътна половина отстоянието до мястото на удара е било 22м., в опасната зона на л.а. „Н. А.“ (която е била 114м. при скорост на движение със 109км/ч и 34 - 35м. при скорост на движение от 50 км/ч). Преценката на водача К., че би могъл да осъществи безопасно маневрата завой наляво е била погрешна, тъй като в момента на навлизането му в насрещната пътна лента, ударът за водача на другия автомобил е бил непредотвратим дори и при разрешена скорост от 50км/ч. Принципно е вярно, че водачът на моторно превозно средство не е длъжен да очаква неправомерно поведение от други участници в движението. Длъжен е обаче преди предприемането на маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или преминават покрай него, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая подсъдимият К. е имал видимост към кръстовището и е следвало да прецени, че лекият автомобил „Нисан А.“ се движи с висока скорост. Предприемайки маневрата завой наляво подсъдимият К. не е съобразил задължението си по чл.25, ал.1 от ЗДвП и е отнел предимството на движещият се направо л.а.“Н. А.“, с което е нарушил чл.37, ал.1 от ЗДвП. Обстоятелството, че при скорост на л.а „Нисан А.“ от 50 км/ч, ударът би се осъществил задната част на л.а.“Р. Ш.“ и силата му би била по - малка, не води до несъставомерност на деянието за подсъдимия К., както се твърди в касационната жалба. Както бе посочено по- горе, ако водачът К. е осигурил предимството на движещия се направо л.а.“Н. А.“, удар изобщо не би настъпил. Нарушението на правилата за движение, допуснато от подсъдимия К., е довело до удар между двете превозни средства, а превишената скорост, с която подсъдимият С. е управлявал автомобила „Н. А., е допринесла за по- голямата сила на този удар и до настъпване на съставомерните вредоносни последици. Допуснатите и от двамата водачи нарушения на правилата за движение – за К. по чл.25, ал.1 и чл. 37, ал.1 от ЗДвП, а за С. по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с пътнотранспортното произшествие и настъпилия противоправен резултат. В съдебната практика е трайно прието, че причинната връзка съществува винаги, когато деянието е елемент от каузалния комплекс, който предизвиква резултата. Този резултат може да бъде съпричинен от виновното поведение на няколко лица. В тези случаи въздействието на независими един от друг каузални фактори с нищо не засяга причинната връзка между всеки от тях и значението им за общественоопасните последици - в същия смисъл р. № 30 от 04.02.2004г. по н.д. № 648/03г. на I н.о. на ВКС. В светлината на изложеното изводите на инстанционните съдилища за виновно поведение на двамата водачи, които при условията на независимо извършителство са съпричинили вредоносния резултат се споделят от касационната инстанция. С признаването на подсъдимите К. и С. за виновни по повдигнатите им обвинения, законът е приложен правилно. Наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от право да управлява МПС е със срок по – малък от този на лишаването от свобода, което сочи на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл.49, ал.2 от НК при определяне на кумулативното наказание. Посоченото нарушение не подлежи на отстраняване, тъй като касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К., което не позволява утежняване на наказателно правното му положение. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на адв. М. М. – защитник на подсъдимия Ц. Т. С. срещу решение № 347 от 09.11.2021 г., постановено по внохд № 494/21г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 състав. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 347 от 09.11.2021 г., постановено по внохд № 494/21г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: