Р Е Ш Е Н И Е № 280 София, 20.12.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1156 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. И. Г., чрез адвокат К. К., против решение № 209 от 12.08.2016 г. по в.н.о.х.д. № 169/ 2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с алтернативни искания за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия, или за връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът твърди, че материалният закон по чл. 206 от НК е приложен неправилно, защото изпълнителното деяние не е конкретизирано и липсват доказателства за извършването му. Процесуалните нарушения са забелязани в изготвения обвинителен акт, който не отговарял на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК и на т.д. № 2/ 2002 г. на ОСНК, в превратен анализ на показанията на свидетелите Б. и Т., в пренебрегване на събраните доказателства и в позоваване на констатациите от ревизионния акт. Преди провеждане на касационното производство настъпила смъртта на подсъдимия И. И. Г.. Адвокат К. изразява становище за прекратяване на наказателното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура също предлага наказателното производство да бъде прекратено. Върховният касационен съд, след като се убеди в наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, намери следното: С присъда № 2 от 12.01.2015 г. по н.о.х.д. № 580/ 2013 г. Пазарджишкият окръжен съд признал подсъдимия И. И. Г. за виновен в това, че в периода от 28.01.2010 год. до 22.02.2010 год. в [населено място], общ. С., област П., при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужда движима вещ – 6 656,364 тона оризова арпа, на стойност 3 328 182.00 лева, собственост на Д.А.„Д.р.в.з.“, [населено място], поверена му да я пази и съхранява, като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 206, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил следните наказания: лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален строг режим за изтърпяване в затвор, на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС; лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност за срок от осем години по чл. 37, т. 6 от НК; лишаване от право да упражнява материално-отчетническа дейност за срок от осем години по чл. 37, т. 7 от НК. Окръжният съд оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение да е извършил престъплението обсебване в периода от 23.01.2006 г. до 28.01.2010 г. На основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Г. по влязлата в сила на 04.03.2009 г. присъда № 462 от 06.10.2008 г. по н.о.х.д. № 2132/ 2007 г., по описа на Пазарджишки районен съд. С решение № 209 от 12.08.2016 г. по в.н.о.х.д. № 169/ 2016 г. Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия Г. да е присвоил предмета на престъпление (оризова апра) за разликата над 3 632 077 тона (на стойност 1 816 039 лева) до инкриминираните; определил наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и намалил неговия размер на една година и шест месеца; намалил и размерите на наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК на четири години и шест месеца и потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част. След постановяване на въззивното решение, но преди провеждане на касационното производство, подсъдимият И. И. Г. починал. Смъртта настъпила на 23.10.2016 г., видно от представения препис-извлечение от акт за смърт № 12 от 25.10.2016 г., служебно издаден от длъжностното лице по гражданско състояние при [община]. Настъпилата смърт на подсъдимия налага необходимост от прекратяване на образуваното и водено срещу него наказателно производство с обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК. Постановените в хода на същото производство съдебни актове следва да бъдат отменени, тъй като наказателната отговорност на дееца е лична, а неговата смърт се явява юридически факт, който погасява съществуващото наказателно правоотношение по повод извършеното престъпление. Съдебните актове на първоинстанционния съд и на въззивната инстанция не могат да породят своето правно значение, защото не са влезли в сила преди настъпване на прекратителното основание. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 209 от 12.08.2016 г. по в.н.о.х.д. № 169/ 2016 г., по описа на Пловдивски апелативен съд. ОТМЕНЯ присъда № 2 от 12.01.2015 г. по н.о.х.д. № 580/ 2013 г., по описа на Пазарджишки окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, воденото срещу подсъдимия И. И. Г. с ЕГН [ЕГН] наказателно производство по н.д. № 1156/ 2016 г., по описа на Върховен касационен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.