Р Е Ш Е Н И Е № 231 гр.София, 12.06.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1353/ 2013 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 301/ 01.03.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1353/ 2013 г. по жалба на Д. „Н. п. Р.” e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 402 от 26.10.2012 г. по гр.д.№ 791/ 2012 г, с което са уважени предявените от Д. К. А. против касатора искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 189/ 30.03.2012 г. на директора на Д. „Н. п. Р.”; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист „Управление на собствеността и отбранително-мобилизационна подготовка”; и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 134 лв. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за разграничението между основанията чл.325 ал.1 т.12 КТ и чл.328 ал.1 т.2 КТ, ако някои от трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор, не са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение. Съгласно установената до момента практика на ВКС, "щатът на предприятието" съставлява общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. Уволнителното основание „съкращаване на щата” по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ е налице тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Обикновено това основание се визуализира чрез намаляване на броя работници /служители/, които са включени в организацията на труда в предприятието, но съкращаване на щата може да е налице и при запазване или увеличаване на щатните бройки (включително при т. нар. „трансформация на длъжности). Когато съдът преценява налице ли е реално съкращаване на щата, от значение е дали са запазени основните трудови функции, тези които са определящи за длъжността, които я характеризират, защото не всички трудови функции са основни и съществени (срв. решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 803/ 2010 г., гр.д.№ 1119/ 2010 г., гр.д.№ 1168/ 2012 г.) От друга страна, според практиката по тълкуването на чл.325 ал.1 т.12 КТ, единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя при тази хипотеза е, длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Като се има предвид изложеното по-горе по въпроса кога е налице съкращаване на щата за дадена длъжност, следва да се приеме, че същата длъжност може да бъде определена за заемане от държавен служител тогава, когато са запазени основните трудови функции, тези, които са определящи за длъжността. При предназначаване на длъжността за заемане от държавен служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции. Той също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността, предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в неговото предприятие. Във всички тези случаи уволнителното основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции. Предвид този отговор на въпроса, по които обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „Главен специалист „Управление на собствеността и ОМП”, която касаторът - работодател е предвидил да бъде заета по служебно правоотношение от „Младши експерт „Управление на собствеността и обществени поръчки”. По длъжностна характеристика за новата длъжност били предвидени функциите, които старата имала във връзка с управление на собствеността върху недвижимите имоти, но функциите, свързани с управление на собствеността върху движимите вещи били прехвърлени към длъжността „Главен специалист „Автотранспорт”. При тези факти съдът е извел, че длъжността, заемана от уволнения работник по трудово правоотношение не е продължила да съществува при работодателя в същия вид. Заключил е, че основанието по чл.325 ал.1 т.12 КТ предполага „пълно припокриване на функциите, предвидени за изпълнение от работника, зает по трудово правоотношение и тези на длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение”. Този извод е направен при неправилно приложение на материалния закон, защото такова „пълно припокриване” не е необходимо, а е възможно въвеждането на нови функции и отпадането на някои стари, ако основните характеризиращи длъжността функции се запазват. Следователно по отношение на обжалваното решение е налице основанието по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и същото следва да се отмени. Тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. Установено е, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение в Обща администрация, отдел АНПФДУСЧРК, сектор ФДУС, на длъжност „Главен специалист „Управление на собствеността и отбранително мобилизационна подготовка”. Освен него в същия сектор са работели старши счетоводител и касиер – счетоводител, а в сектор АНПЧРК на отдела е била предвидена длъжността „изпълнител (шофьор)” по трудово правоотношение. По длъжностна характеристика ищецът е имал основни функции, свързани с осигуряване на материално-техническото обслужване на дирекцията, управление на собствеността й в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, поддържане в добро техническо състояние на моторните й превозни средства. С изменения в щатното разписание на Д. „Н. п. Р.”, утвърдени от министъра на околната среда и водите и влизащи в сила от 01.04.2012 г., в общата администрация на дирекцията било предвидено в отдел АПОФУС да има направление „Финанси и управление на собствеността”, което видно от съпоставката със старото щатно разписание, е бившият сектор ФДУС на отдел АНПФДУСЧРК, в чиито състав е била включена длъжността на ищеца. В състава на направлението по новото щатно разписание обаче, освен старши счетоводител и касиер-счетоводител, е предвидена длъжността „Младши експерт „Управление на собствеността и обществени поръчки”, която е предвидена за заемане по служебно правоотношение. От представената длъжностна характеристика за тази длъжност е видно, че нейните основни функции са насочени към осигуряване на материално-техническото обезпечаване на Дирекцията, управление на собствеността й в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, подготовката и реализацията на процедури по възлагане на обществени поръчки. Като се съпоставят длъжностните характеристики на длъжността „Главен специалист „Управление на собствеността и отбранително мобилизационна подготовка” и на „Младши експерт „Управление на собствеността и обществени поръчки” е видно, че преките задължения на двете длъжности съвпадат, що се касае до насочеността на функциите им към осигуряване на материално-техническото обезпечаване на Дирекцията и управлението на собствеността й. Разликите между тях се свеждат до това, че специалистът по трудово правоотношение е имал функции по поддържане в добро техническо състояние на моторните превозни средства на Дирекцията, а длъжността по експертно правоотношение няма такива задължения, но пък придобива отговорности в областта на обществените поръчки. Свързаните с поддръжката на моторните превозни средства функции са преминали към длъжността „Главен специалист „Автотранспорт”, създадена на база трансформиране на длъжността „изпълнител (шофьор)” по старото щатно разписание. При тези данни съдът намира за установено, че работодателят е предвидил длъжността на ищеца „Главен специалист „Управление на собствеността и отбранително мобилизационна подготовка” за заемане по служебно правоотношение. Това, че длъжността е придобила ново наименование по щатното разписание, е без правно значение, тъй като такова значение има единствено характерът на функциите, които са й възложени. Спорът за законността на уволнението следва да се реши на плоскостта на преценката дали новоименованата длъжност запазва същностните характеристики на старата, или функциите им са съществено различаващи се. Съдът приема, че съществена разлика във функциите на двете длъжности няма. Както преките задължения, свързани с материално-техническото обезпечаване на дейността на Дирекцията, така и тези, които са свързани с управление на нейната недвижима собственост, са налице и при предвидената за заемане по служебно правоотношение длъжност. Няма значение обстоятелството, че служителят, който ще заеме новоименованата длъжност, е натоварен с отговорности и в областта на обществените поръчки. Добавянето на нови трудови функции не прави длъжността различна, напротив, то е индиция, че промяната на изискванията за заемане на длъжността (вместо по трудово, по служебно правоотношение и с различен образователен и квалификационен ценз) е обективно необходимо, а не произволно (както ищецът е поддържал в исковата молба). Отпадането на част от функциите и придаването им към трансформираната длъжност „Главен специалист „Автотранспорт” също не води до извод за незаконност на уволнението, тъй като това не е довело до съкращаване на щата. Както съдът посочи, такова би било налице, ако длъжността на ищеца губеше основните си функции, които се разпределят към други длъжности. В случая към други длъжности са разпределени единствено преките задължения на ищеца, свързани с поддръжката на моторните превозни средства на дирекцията, които не са характеризиращи длъжността „Главен специалист „Управление на собствеността и отбранително мобилизационна подготовка”. При това положение не може да се направи извод, че тази длъжност е съкратена, нито че за работодателят е възникнало задължение за извършване на подбор. Съкращаване на щата няма, а има предназначаване на длъжността на ищеца за заемане по служебно правоотношение, което е станало по силата на факта на утвърждаване на новото щатно разписание. Това е достатъчно, за да бъде признато уволнението за законно извършено, а искът за отмяната му – да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяване на ищеца на заемана преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решението на Благоевградски окръжен съд № 402 от 26.10.2012 г. по гр.д.№ 791/ 2012 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. К. А., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против Д. „Н. п. Р.”, [населено място], [улица], искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 189/ 30.03.2012 г. на директора на Д. „Н. п. Р.”; по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист „Управление на собствеността и отбранително-мобилизационна подготовка”; и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 4 134 лв. ОСЪЖДА Д. К. А., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Д. „Н. п. Р.”, [населено място], [улица], сумата 794,76 лв (седемстотин деветдесет и четири лева, седемдесет и шест стотинки) разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: