Ключови фрази
Кумулации * групиране на наказания * определяне на общо най-тежко наказание * приложение на чл. 24 НК * усложнена форма на множество престъпления * най-благоприятно групиране на наказания

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 169

 

София, 25 март 2010 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и десета година,  в състав :

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

                                                                         ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

 

 

при секретаря ...........................Румяна Виденова......................................

и в присъствието на прокурора ............ Явор Гебов............................, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   № 110/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

Производството е по реда на чл.419 и сл. от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 5906/09г. по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 09.11.2009г., с което е извършено групиране на наказанията, наложени на Д. С. с влезли в сила присъди.

В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е сред основанията за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при определяне на съвкупността по чл.25, вр. чл.23 от НК. Освен, че не е бил спазен принципът за приложение на най-благоприятното за осъдения съчетание при групирането, СРС е допуснал и друго нарушение на материалния закон, свързано с приложението на чл.24 от НК.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено.

Защитникът на осъдения предоставя на съда да се произнесе по основателността на искането, но при допускане на възобновяване, се пледира за приложение на най-благоприятното за осъдения групиране.

Осъденият С. се присъединява изцяло към становището на защитата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

С определение от 09.11.2009г., постановено по чнд № 5906/09г., СРС, НО-107 състав, е извършил кумулиране на наказанията, наложени на Д. С. С. със съответните влезли в сила присъди, както следва:

-на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 от НК е групирал наказанията, наложени по нохд № 2018/07г. на РС-Добрич -една година и единадесет месеца лишаване от свобода и по нохд № И -956/09г. на СРС - четири месеца лишаване от свобода, като е определил едно общо и най-тежко наказание от една година и единадесет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличил на две години и пет месеца лишаване от свобода;

-постановено е отделно изтърпяване на наказанието, наложено по нохд № 8957/08г. на СРС-три месеца лишаване от свобода.

В рамките на първоинстанционното производство, решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е било възможно единно групиране на наказанията по всички осъждания. Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл.25, вр. чл.23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятният за осъдения вариант на кумулиране. Това принципно разбиране е било възприето от съда в неговия акт, но независимо от това практически не е било сторено. Без да установи всички възможни варианти за групиране на наказанията, наложени на осъдения С. , след което да приложи принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, съдът декларативно е приел, че най-благоприятен за подсъдимия е вариантът на групиране, посочен по-горе, както и, че не следва да преразглежда, направено по чнд № 2247/08.г от РС-Бургас кумулиране на част от присъдите. С това, решаващата инстанция е допуснала нарушение на закона, тъй като, така както се твърди в искането за възобновяване извън направеното групиране, е възможна и друга съвкупност, като от една страна се кумулират наказанията по нохд № 2018/07г. на РС-Добрич, нохд № 1039/04г. на РС-Шумен, нохд № 72/04г. на РС-Левски, нохд № 24/05г. на РС-Царево и нохд № 657/05г. на РС-Троян - с общо наказание от една година и единадесет месеца лишаване от свобода, да се запази кумулативната връзка на наказанията по нохд № 2546/04г. на РС-Бургас, нохд № 69/2005г. на РС-Царево и нохд № 3732/07г. на РС-Бургас/в искането е допусната техническа грешка при изписването на последната присъда, като отново е посочено нохд № 657/05г., включено в предходната група/, с общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, а наказанията по нохд № 8957/08г. на СРС и по нохд № И-956/09г. се изтърпят отделно. При това съчетание общият времеви период на изтърпяване на наказания лишаване от свобода, е възможно най-малък в сравнение с други варианти на групиране на наказанията, който факт е от значение при преценката за по-благоприятното за осъдения съчетание. Всичко това дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че първата инстанция е допуснала нарушение на материалния закон, като не се е съобразила и с практиката на ВКС- ПП № 4 от 28.06.1965г. и ТР № 3 от 16.11.2009г., а именно да извърши групиране на наказанията при наличието на данни за цялостната престъпна дейност на осъденото лице във възможно най-благоприятния вариант за С. Също така, СРС е допуснал нарушение и при приложението на чл.24 от НК и по-точно на правилата за допустимо увеличаване на наказанието, които са законодателно ситуирани в този текст.

При гореизложеното, настоящият съдебен състав, намери, че са налице основанията на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В рамките на което производство, съдът следва да приложи правилно закона, като установи всички възможни варианти за групиране на наказанията, наложени на осъдения С. със съответните актове и приложи най-благоприятния за него.

Водим от горното и на основание чл.425 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по чнд № 5906/09г. по описа на СРС, НО-107 състав.

ОТМЕНЯВА определение от 25.11.2009г. по същото дело.

Връща делото за ново разглеждане в производството по чл.306 от НПК, от друг състав на същия съд , от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:

 

 

Членове: