Р Е Ш Е Н И Е №405 гр. София, 5 ноември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Кирил Иванов след като изслуша докладваното съдия Румен Петров наказателно дело № 1025 по описа за 2015 г., решението е изготвено от съдия Валя Рушанова – чл.33, ал.5 от НПК. Касационното производство е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалби на подсъдимия Й. П. К., чрез защитниците му адв. М. Ч. – Т. и адв. Г. Ж., против решение № 78 от 13.05.2015 г., постановено по внохд № 53/2015 г. на Апелативния съд – [населено място]. В жалбите са наведени всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК с алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанията. Пред ВКС подсъдимият К. и защитника му адв. Ч. – Т. поддържат депозираните жалби, като се поставя акцент и на това, че преди обявяване на присъдата участвалият по делото пред Окръжния съд-гр.Русе преводач е бил освободен, въпреки че подсъдимият е чужд гражданин и не владее български език. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна на атакувания съдебен акт. За да се произнесе, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 44/24.11.2014 г. по НОХД № 590/2014 г. на РОС подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242 ал. 4 вр. с ал. 2 вр. с чл.26 ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лв. Със същата присъда подс. Коцидис е признат за виновен и в това, че е извършил и престъпление по чл. 354а ал. 2 изр. 2 пр. 4 вр. с ал.1 пр. 4 от НК, като при условията на чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подс. К. е наложено едно общо наказание от петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип, а на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 200 000 лв. Съдът постановил на осн. чл. 242 ал.7 и чл.354а ал. 6 от НК отнемане в полза на държавата на наркотичното вещество - предмет на престъпленията, а на основание чл.242 ал.8 от НК и отнемане на товарният автомобил – влекач „Д.”, ведно с прикаченото към него ремарке. Разпоредил се с останалите веществените доказателства по делото, като в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 2 487,83 лв., включващи и направеният устен превод от и на гръцки език на досъдебното производство и 100 лв. за преводача пред първоинстанционния съд. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 53/2015 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, изцяло е потвърдена първоинстанционната присъда, като е постановено на основание чл. 189 ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в размер на 80 лв. да останат за сметка на съда. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните, за които касационната инстанция следи служебно, а именно това по чл.348, ал. 3, т. 2 от НПК – липса на протокол от съдебното заседание на РОС, проведено на 24 ноември 2014 г., когато е и обявена присъдата. В съдебно заседание пред ВКС се твърди, че процесуалните права на подсъдимия са съществено нарушени, тъй като преди обявяването на присъдата назначеният преводач от и на гръцки език е бил освободен преждевременно от участие. Видно от съдебния протокол на проведеното на 24.11.2014г. съдебно заседание, след като подсъдимият в последната си дума е изразил своето окончателно отношение към обвинението чрез назначения му преводач, съдът е постановил да се изплати хонорара на преводача и се е оттеглил на тайно съвещание за произнасяне на присъда, като е разяснил на страните, че тя ще бъде прочетена същия ден в 12,55 часа. На 24.11.2014г., без изрично посочване на началния час, съдът, в същия състав, при участието на секретаря и прокурора, в присъствието на подсъдимия и двамата му упълномощени защитници е обявил диспозитива на присъдата и е разяснил на страните, че същата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок пред АС-гр.Велико Търново. В коментирания протокол, преди приключване на съдебното заседание в 13,10 часа, е отбелязано, че „след прочитане на присъдата в ОЗ”Следствени арести”- Русе на подсъдимия Й. Коцидис бе връчен препис от същата в превод на гръцки език” (л.102). От съобщение, приложено на л.108 от първоинстанционното производство е видно, че препис от обявената на 24.11.2014 г. присъда, надлежно преведена от български на гръцки език, е връчен лично на подсъдимия в ОЗ Следствени арести-гр.Русе на 24.11.2014 г. в 17,25 часа. Безспорно е, че протоколът за съдебно заседание е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда по който те са извършени, и за събраните доказателства – чл.131 от НПК. От изложеното по-горе е видно, че в съдебния протокол е отразено обстоятелство, което не е извършено от и пред съда в открито съдебно заседание с участие на страните и съответно - няма място в същия протокол. Цитираното обстоятелство, а именно, че на подсъдимия след обявяване на присъдата и преди приключване на протокола в 13,10 часа е връчен писмен превод на гръцки език на съдебния акт, компрометира съдебния протокол. Ако това обстоятелство е вярно, възниква съмнение за нарушение на чл.300 от НПК, тъй като указва, че присъдата е била преведена писмено на гръцки език ( т.е предоставена на преводач, несъмнено лице, извън съдебния състав) преди да бъде обявена. Ако ли пък отразеното обстоятелство е невярно, към какъвто извод насочва съобщението на л.108, то достоверността на целия съдебен протокол е дискредитирана. Това не позволява на настоящата инстанция да провери възражението на защитата на подсъдимия, че при обявяване на присъдата не е присъствал преводач, макар участието му да е задължително във всички действия, в които участва и подсъдимия - чл.395ж, ал.1 от НПК. Все в тази посока, трябва да се отбележи, че връчването на писмен превод на съответния акт на съда, не освобождава последния от задължението да осигури устен превод на подсъдимия, не владеещ български език, при това във всички действия, в които той участва, включително и в обособения задължителен етап по обявявяне на присъдата. Това е така, доколкото чрез писмения превод на актовете на съда се предоставя ефективно средство за упражняване правото на защита на подсъдимия, включително и правото му да е запознат в пълен обем с материалите по делото. Устният превод от своя страна, в хода на протичащ съдебен процес, е гаранция за неговата справедливост, защото е средство за реална защита на подсъдимия и механизъм, гарантираш принципа на публичност на наказателното производство. Протоколът от съдебното заседание е единственото доказателствено средство, на което касационната инстанция може да се позове при проверката на сочените от защитата процесуални нарушения, като не е спорно, че към съдържанието, пълнотата и точността му законът е поставил високи процесуални изисквания. Да се приеме обратното означава страните да бъдат поставени в изначална невъзможност да докажат твърденията си за нарушения при осъществяването на съдебните действия. Задължителният ред, установен в НПК, за съставянето на съдебния протокол не е формална самоцел, а е реална гаранция за осигуряване разкриването на обективната истина и средство за ефективна възможност за контролните инстанции да проверят правилността на съдебния акт. При съмнение относно верността на отразеното в съдебния протокол за тези инстанции не е налице процесуален механизъм, чрез който да отстранят това съмнение, като ако порокът в съдебния протокол е от съществено значение, както е в конкретния случай (засягащ етапа на обявяване на присъдата и участието на субекти, способстващи за реалното упражняване правото на защита на подсъдимия) несъмнено се обуславя и цялостното му опорочаване като доказателствено средство за извършената от съда процесуална дейност. По изложените съображения ВКС счита, че отразеното в коментирания протокол внася съмнение в процесуалната дейност на съда по обявяване на присъдата, участието на преводач в този етап на съдебното заседание и въобще по начина на съставяне и оформянето му. Касае се за процесуално нарушение от категорията на съществените, което може да бъде отстранено само чрез повторение на съответните съдебни действия от инстанцията, допуснала нарушението. Предвид характера на констатираното касационно основание останалите доводи на защитата на жалбоподателя следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 във връзка с чл.355, ал.1, т.т. 1 и 3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 78/13.05.2015г. по внохд № 53/15г. по описа на ВТАС, както и потвърдената с него присъда № 44/24.11.2014г. по нохд № 590/14г. на Окръжен съд- град Русе и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на последния от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: (ОМ) ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Румен Петров Не споделям мнението на мнозинството, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, още повече от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348 ал.3 т.2 предл.2 от НПК. Действително преди прочитането на първоинстанционната присъда назначеният преводач от и на гръцки език е бил освободен от участие. Видно от съдебния протокол на проведеното на 24.11.2014 г. съдебно заседание, след като подсъдимият в последната си дума е изразил своето окончателно отношение към обвинението чрез преводача, съдът е постановил да се изплати дължимия хонорар на преводача и се е оттеглил на тайно съвещание. В присъствието на секретаря, прокурора, подсъдимия и двамата му защитници съдът е произнесъл приложената по делото присъда, като е разяснил на страните, че същата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от обявяването й. Отразеното в протокола - „на подсъдимия Й. К. бе връчен препис от същата в превод на гръцки език” е непрецизно и неточно. На този извод навежда обстоятелството, че препис от присъдата в превод на гръцки език е връчен на подсъдимия същия ден, няколко часа след приключване на съдебното заседание - в 17,25 ч.. С обявяването на присъдата, макар и в отсъствието на назначения на подсъдимия преводач, но в присъствието най-вече на двамата му упълномощени защитници според мен е изпълнена целената от законодателя гаранция за отстраняване на възможността от внасяне в постановения съдебен акт на поправки, допълнения или изменения, тъй като пред двамата защитници не е стояла никаква езикова бариера за възприемане съдържанието на диспозитива на присъдата. В този смисъл на споделям изводите на мнозинството относно пълното дискредитиране на достоверността на целия протокол от проведеното съдебно заседание и за нарушение на тайната на съвещанието. Дори е да се приеме, че в случая е налице нарушение на процесуалните правила – обявяването на присъдата в отсъствието на преводач, то същото определено не е от категорията на съществените още повече, че няколко часа по-късно на Коцидис е връчен писмен препис от присъдата на гръцки език, т.е по никакъв начин не е било нарушено и правото му да я обжалва в определения за това срок, от което той се възползвал и го е реализирал на практика. Съдия: