Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 09 февруари 2021 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 625 по описа за 2020 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура и по жалба на частния обвинител С. Л. Г. срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 216 от 8.11.19 г, по ВНОХД № 3638/19, с която е отменена присъда на Софийски районен съд от 13.11.2017 г, по НОХД № 18345/13, и подсъдимият И. Й. Б. е признат за невиновен в това, че на 9.05.2010 г в [населено място], е причинил на С. Л. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 129, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият Б. е признат за виновен в това, че на 9.05.2010 г в [населено място], е причинил на С. Л. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи горен десен зъб, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 3 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години. С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Налице е превратна оценка на доказателствата, обусловила неверни изводи по релевантните факти. Неверен е изводът, че, извън показанията на св. Г., липсват други доказателствени източници, уличаващи подсъдимия. Показанията на св. Г. са оценени като противоречиви и непоследователни, в разрез с действителното им съдържание. Неправилно е прието, че обвинителната теза се основава на субективната увереност на пострадалия, че предният му зъб е избит в резултат от действията на подсъдимия. Игнорирани са показанията на св. Д., очевидец на деянието. Извън вниманието на съда са останали показанията на св. С., св. И., св. Х., св. Г. и изслушаните експертни заключения. Допуснатото съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата е обусловило неправилно приложение и на материалния закон. С протеста се прави искане да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. С жалбата на частния обвинител се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: Въззивният съд е нарушил процесуалните правила при оценка на събраните доказателства и доказателствени средства, в резултат от което е достигнал до неверни изводи по релевантните факти. Невярно са интерпретирани показанията на св. Г., заявил, че зъбът му е избит в резултат от удар, нанесен му именно от подсъдимия. Не са съобразени показанията на св. Д., кореспондиращи на казаното от пострадалия. Игнорирано е заявеното от нея, че зъбът на св. Г. е избит след ритник, нанесен от подсъдимия. Изведените доказателствени изводи за авторството на деянието не са съобразени с показанията на св. С., св. И., св. Х., св. Г., чиито възприятия кореспондират на заявеното от св. Г. и св. Д.. Допуснатото процесуално нарушение при анализа на доказателствата е довело до неправилно приложение на материалния закон. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Счита, че жалбата е основателна. Повереникът на частния обвинител изтъква, че новата въззивна присъда следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от Софийски градски съд. Частният обвинител не участва лично в касационното производство. Защитата изтъква, че атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила. Подсъдимия не участва лично в производството пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: При анализа на гласните доказателства, изводими от показанията на св. Г., въззивният съд е кредитирал заявеното от свидетеля за нанесения му побой, от страна на подсъдимия и още три неустановени лица, но е приел, че не следва да дава вяра на твърдението на свидетеля, че предният му зъб е избит в резултат от ритник, нанесен от подсъдимия. Показанията на св. Д. са кредитирани в голямата им част, извън частта, че мъжът, избил зъба на пострадалия, е подсъдимият. Показанията на св. Д., св. П., св. К., св. Г., св. С., св. И. са кредитирани, като е посочено, че същите са последователни и не съдържат вътрешни противоречия. Не са кредитирани обясненията на подсъдимия, респективно, показанията на св. Х. и св. В., че по време на инцидента подсъдимият не е бил в заведението и не е участвал в нанасянето на побой над пострадалия. Дадена е вяра и на СМЕ, установила, че на пострадалия са причинени множество леки телесни повреди и една средна, изразила се в избиване на първи горен десен зъб, които увреждания могат да бъдат получени от удари с юмруци и ритници в областта на главата. Въззивният съд е посочил, че подсъдимият е нанесъл побой на пострадалия заедно с още три неустановени лица, но е отбелязал, че липсва надеждна доказателствена основа, за да се приеме, че предният зъб на св. Г. е избит в резултат от действията именно на подсъдимия. В мотивите на въззивната присъда се съдържа становището, че субективното усещане на пострадалия, че зъбът му е избит след удар, нанесен от подсъдимия, не би могло да обуслови извода, че зъбът е избит именно от този удар, а не от всеки друг удар, нанесен от четиримата участници в инцидента. От правна страна, въззивният съд е приел, че на пострадалия е причинена средна телесна повреда в резултат на побой, нанесен от подсъдимия и още три неустановени лица, а на подсъдимия не е повдигнато обвинение за съучастие. В заключение е посочено, че липсват безспорни доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимия, което обуславя процесуална необходимост от отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение. ВКС намира, че при анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до неверни изводи по релевантните факти. Невярно са интерпретирани показанията на св. Г. в частта относно лицето, което е избило предния му зъб. Не може да бъде споделен аргумента на въззивния съд, че се касае за субективно усещане на свидетеля, което не е достатъчно, за да обуслови доказателствен извод относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Това е така, защото пострадалият е заявил, че е възприел кое е лицето, нанесло удара, причинил средната телесна повреда, и е категоричен, че това лице е подсъдимият. На досъдебното производство св. Г. е разпознал подсъдимия измежду представените му за разпознаване лица. В съдебната фаза последователно е заявявал, че е видял и запомнил кое е лицето, нанесло му удара, довел до избиване на предния зъб. В подкрепа на обвинителната теза, макар и с косвено значение, е заявеното от пострадалия, че след нанасянето на удара, причинил му средната телесна повреда, е отправил упрек към подсъдимия, че му е избил зъба, при което е получил отговор „да мълчи, че ще му избие и другите зъби“. С оглед на изложеното, не може да бъде споделен извода на въззивния съд, че показанията на св. Г. са правдиви само относно обстоятелствата, при които му е нанесен побоят, но не и в частта относно идентичността на лицето, нанесло удара, причинил средната телесна повреда. На следващо място, показанията на св. Д., присъствала при нанасянето на побоя над св. Г., не са интерпретирани съобразно действителното им съдържание. Тази свидетелка е видяла мъжа, нанесъл удара, причинил избиването на зъба, и е чула отправения към него упрек, от страна на св. Г., „ Ти ми изби зъба“, както и последвалия отговор: „Млъкни, защото ще ти избия и другите зъби“. Свидетелката е категорична, че мъжът, нанесъл ритника, довел до избиване на зъба, е присъстващият в съдебно заседание подсъдим. В подкрепа на обвинителната теза е и заключението на СМЕ, посочила като възможен механизъм на избиване на зъба нанасяне на удар / удари / с юмруци и ритници в областта на главата на пострадалия. Следователно, становището, че събраните доказателства не са достатъчни, за да формират извода, че подсъдимият е автор на деянието, почива на превратна оценка на доказателствените средства, обвързващи подсъдимия с извършеното престъпление. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че при анализа на доказателствената съвкупност е допуснато съществено процесуално нарушение, попадащо в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, обуславящо необходимост от отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция следва да бъде проведен анализ на доказателствата и доказателствените средства при стриктно спазване на изискванията по чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, за да бъде гарантирана правилността на формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. При този изход на делото не биха могли да бъдат обсъдени доводите за неправилно приложение на материалния закон, но въпреки това, в принципен аспект, може да се отбележи следното: Прокуратурата е държавният орган, който преценява кого да привлече към наказателна отговорност и за какво престъпление. Съдът не разполага с правомощие да указва на прокурора какво обвинение да повдигне, но несъмнено, няма пречка да вземе становище / да направи констатация / по правната квалификация на извършеното деяние. Липсата на обвинение за съучастие при условията на съизвършителство обаче не е пречка за реализиране на наказателната отговорност на един от съучастниците, при условие, че неговото виновно поведение е доказано съобразно процесуалните изисквания. Съдебната практика е изяснила / Решение № 167 от 10.05.2011 г на ВКС, II НО, по н. д. № 1147/11 /, че при съучастие при условията на съизвършителство при нанасяне на телесна повреда, дейците отговарят за причинения в резултат на съвместните им действия най-тежък престъпен резултат, обхванат от техния общ умисъл, независимо, че този резултат е постигнат само с един удар. Конкретният принос на всеки от съизвършителите, тоест, отделният каузален принос на всеки от тях, има правно значение при определяне на наказанието, като при тази хипотеза е възможно за едно и също деяние на съизвършителите да бъдат наложени различни наказания. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът и жалбата са основателни и следва да бъдат уважени. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 216 от 8.11.2019 г, по ВНОХД № 3638/19. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: