3 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 390 София, 14.09.2015 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 4316 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №880, постановено на 24.06.2015г. от Русенския окръжен съд по в.ч.гр.д.№435/2015г. е потвърдено определение от 06.04.2015г., постановено по гр.д.№759/2015г. по описа на Русенския районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК. Определението е обжалвано от [фирма]-гр.Р. с оплаквания, че е незаконосъобразно и неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като при постановяване на определението въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса следва ли да се прилага забраната на чл.299 ГПК за пререшаване на спор при положение, че няма пълна идентичност на всички елементи по чл.298, ал.1 ГПК с предходния спор, който е бил по предявен ревандикационен иск в хипотеза, при която настоящият спор е по предявен установителен иск. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът [фирма] изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните: В обжалваното определение е посочено, че с решение по гр.д.№4088/2013г. по описа на Русенския районен съд с правно основание чл.108 ЗС съдът вече се е произнесъл по въпроса за признаване на собствеността на спорния между страните имот, поради което и предявеният от [фирма] против [фирма] установителен иск за правото на собственост върху същия имот е недопустим. Прието е, че гражданският спор между същите страни за същия имот вече е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, с което е постигната крайната цел като с разрешаването на гражданския спор, който го е породил, правото на иск се е погасило. Прието е, че повторен иск относно спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, е недопустим, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка за предявяването му и спорът наново не може да се пререшава предвид правоустановяващото действие на влязлото в сила решение, като за тази пречка съдът следи служебно на основание чл.299 ГПК и тя е абсолютна отрицателна предпоставка за предявяване на нов иск със същия предмет и между същите страни. Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в представеното с изложението решение №299/13.12.2013г., постановено по реда на чл.290 ГПК от тричленен състав на І ГО на ВКС по гр.д.№1924/2013г. е разгледана хипотеза, при която при предявяването на установителния иск ищците се позовават на факти, настъпили след постановяване на решението, с което между същите страни е разрешен спор за същия имот по реда на чл.108 ЗС. В настоящия случай не се поддържа след постановяване на решението по гр.д.№4088/2013г. по описа на Русенския районен съд да са настъпили нови факти, които да обосновават осъществяването на ново основание, на което да се претендира защита на правото на собственост. Поддържа се, че в производството по гр.д.№4088/2013г. правото на собственост на предявилото иска дружество не е било отречено, но предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен с оглед наличие на правно основание за осъществяване на фактическа власт върху имота от страна на ответника. Тази особеност на спора според настоящия състав обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по приложението на разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК в хипотеза, при която в производство по предявен по реда на чл.108 ЗС иск в мотивите на решението е признато, че предявилото иска лице притежава правото на собственост, но изричен диспозитив за това не е бил постановен, като искът е отхвърлен по причина наличие на правно основание за ответника да осъществява фактическата власт върху имота. В подобна хипотеза последващото предявяване на установителен иск за признаване правото на собственост върху същия имот между същите страни следва да се приеме за допустимо с оглед на обстоятелството, че в производството по предявен по реда на чл.108 ЗС иск спорът между страните може да касае както принадлежността на правото на собственост, така и наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт върху имота без при това принадлежността на правото на собственост да се отрича. Ако по реда на чл.108 ЗС едно лице е заявило, че търси защита на правото си да упражнява фактическата власт върху имота и това право е било отречено поради наличие на основание за осъществяване на тази власт от страна на ответника, не съществува пречка да бъде предявен иск за защита на правото на собственост в последващ процес, ако самото основание, на което се твърди, че притежава това право в предходния процес не е било отречено и диспозитив в този смисъл не е бил постановен. С оглед на така дадения отговор на въпроса за възможността да бъде предявен установителен иск за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот при наличие на влязло в сила решение по чл.108 ЗС между същите страни, следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от [фирма] установителен иск. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №880, постановено на 24.06.2015г. от Русенския окръжен съд по в.ч.гр.д.№435/2015г. ОТМЕНЯ определение №880, постановено на 24.06.2015г. от Русенския окръжен съд по в.ч.гр.д.№312/2013г. и потвърденото с него определение от 06.04.2015г. на Районен съд-Русе, с което производството по гр.д.№759/2015г. по описа на Районен съд-Русе е прекратено поради разрешаване на спора между страните с влязло в законна сила решение по гр.д.№4088/2013г. на Районен съд-Русе и ВРЪЩА делото на Районен съд-Русе за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№759/2015г. по подадената от [фирма] искова молба с вх.№7307/18.02.2015г. Председател: Членове: