1 Р Е Ш Е Н И Е № 418/12 г. София, 19.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 383/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 657 от 27.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 26 от 20.01. 2012 г. по гр.д.№ 1016/2011 г. по описа на Пернишки окръжен съд по въпроса за приложението на чл. 145 и 146 ГПК относно задължението на съда да изготви доклад и да изясни фактите по делото. С цитираното решение е признато за установено, че собственик на спорния имот и построената в него сграда- кафе аперитив, е [фирма] и ответникът И. С. К. е осъден да предаде на ищеца владението на имота. Решението е обжалвано от ответника К. с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Ищецът оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. За да се произнесе настоящият състав на Върховни касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното по реда на чл.290 ГПК. Делото е за втори път пред касационната инстанция. При първоначалното разглеждане искът е бил от отхвърлен с мотиви, че ответникът по ревандикационния иск не владее имота, въпреки доказаните права на ищеца върху него. С решение на ВКС № 458/ 23.11.2011 г. въззивното решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане поради това, че в доклада по чл.146, ал.1 ГПК съдът не е отделил спорното от безспорното във връзка с факта на владение на имота. При новото разглеждане на делото възивният съд е изготвил доклад, в който е посочил като безспорно обстоятелството, че имотът е собственост на ищеца, както и че същият следва да установи, че този имот, заедно с построената в него търговска сграда се владеят от ответника, а ответникът следва да докаже правното основание да държи сградата в чуждия имот. Констатациите на съда, които трябва да залегнат в доклада по чл.146 ГПК се отнасят до обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, правната им квалификация, подлежащите на доказване факти и разпределяне на доказателствената тежест. Отразяват се и правата и обстоятелствата, които се признават. В доклада не следва да залегнат правните изводи на съда относно предмета спора / с изключение на правата и обстоятелствата, признати от ответника-чл. 146, ал.1, т.3 ГПК/, тъй като тези изводи се правят в решението след обсъждане на доказателствата по делото. С оглед на изложеното в настоящия случай въззивният съд преждевременно е посочил в доклада, че предмет на доказване от страна на ищеца е само фактът на владението, осъществявано от ответника. Не са съобразени данните, съдържащи се в представеното разрешение за строеж от 1992 г., в което е посочено, че построяването на сградата се разрешава на основание чл. 197 З. и чл.120 ППЗТСУ, които разпоредби регламентират изграждането на временни строежи и възможността те да се държат и експлоатират върху чужд имот, който може да бъда държавен, общински или на частно лице. Видно е също така от посоченото разрешение, че постройката е направена въз основа на одобрен архитектурен проект, с инвеститора е сключен договор за наем на мястото, както и че сградата е включена в плана за застрояване чрез частично изменение на застроителния и регулационния план. От у-ние от 19.05.2004 г., издадено от главния архитект на [община] е видно, че са изпълнени и условията на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите –ДВ бр. 72/ 2003 г. и обектът може да се ползва по предназначение- като кафе аперитив. От удостоверение от 20.08.2002 г., издадено от Агенция по кадастъра е видно, че за обекта е представена необходимата документация съгласно изискванията на чл.52, ал.2 ЗКИР и Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри- ДВ бр.№ 71/2001 г. / отм/, с оглед поддържане на кадастралната карта в актуално състояние. Като се имат предвид тези данни, както и представената скица за имота, може да се направи също така извод, че сградата е заснета по плана и запазена като елемент от застрояването в съществуващия вид. Несъобразеният с представените доказателства доклад е довел и до неправилно приложение на материалния закон, свързан със статута на сградата. Относно сградите, построени по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ /отм./следва да се посочи преди всичко, че ако са трайно прикрепени към земята / а по делото няма данни за противното/, те представляват недвижими имоти по смисъла на чл.110, ал.1 от ЗС, като по въпроса има постоянна практика на ВКС, изразена напр. в р.№ 486/ 8.10.2009 г. по гр.д.№ 9/ 2009 г. на ВКС, ІІ г.о. Освен това правният режим, който ги е уреждал, позволява те да бъдат запазени като обекти отделно от собствеността на терена и спрямо тях да не се прилага презумпцията на чл.92 от ЗС. Конкретно в случая, ако се приеме че сградата е построена през 1992 г., тя попада под режима на §6а от ПЗР на ППЗТСУ- ДВ бр.6/16.01.1998 г., с който се предвиди възможност сградите да не се премахват, а да се запазят, като им се придаде траен градоустройствен статут в съществуващия им вид чрез частично изменение на застроителния и регулационния план, каквото, ако се съди от отразеното в разрешението за строеж и представената скица, е направено. Горното се потвърждава и от липсата на данни, общината, която към този момент е била собственик на имота, да е предприела действия за премахване на сградата. Относно временни постройки, направени върху държавни и общински терени по реда на чл.120, ал.2 ППЗТСУ, също се предвиди възможност с §50а от ПЗР на ЗИД на З.- ДВ бр.124/98г. те да бъдат запазени с установяване на постоянен градоустройствен статут чрез изработване и одобряване на частични изменения на действащите застроително-регулационни планове. Ако строежите подлежат на премахване, това става по реда на чл.160 З., но и за такава процедура по делото не са представени доказателства. С оглед на тези данни по делото следва да се направи извод, че сградата, въпреки че е съществувала, не е била включена в договора за замяна, по силата на който ищецът е придобил собствеността на земята, тъй като и праводателят на ищеца- общината в [населено място], не е считала този обект за своя собственост. Доказателство за това е обстоятелството, че сградата не е включена изрично в текста на договора за замяна, който има за предмет само празно дворно място, а косвено може да се съди и от описа на приложенията към договора, където също липсват документи, удостоверяващи наличието на постройка и съобразяването й при уреждане на сметките за уравнение между страните по договора. Сградата не е била предмет и на отправената от ищеца нотариална покана до ответника, която се отнася само за терена на имота, и като предпоставя различна собственост за сградата от тази на земята, на ответника се предлага да плаща наем за ползването на терена, да го изкупи или да го освободи, но не се претендира предаване на самата сграда. Тя не е включена и в данъчната оценка, която също е само за земята. Посочените преки и косвени доказателства дават основание да се приеме, че ищецът не се легитимира като собственик на сградата по силата на договора за замяна, в който тя не е изрично описана, а същевременно данните за статута на сградата позволяват да се направи извод, че тя има самостоятелен режим и не е приращение към земята, което изключва възможността ищецът да се легитимира като неин собственик по силата на чл.92 ЗС, както е приел въззивният съд. По изложените съображения решението му следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК в частта, с която ревандикационният иск се уважава по отношение на сградата и в тази част искът да се отхвърли, а в останалата част решението следва да се остави в сила. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 26 от 20.01. 2012 г. по гр.д.№ 1016/2011 г. по описа на Пернишки окръжен съд в частта, с която ревандикационният иск е уважен за търговска сграда- кафе аперитив, и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма] ,гр. П. против И. С. К. от с.гр. за признаване на ищеца за собственик и предаване владението на търговска сграда на 72 кв.м.- кафе- аперитив, построена в поземлен имот с идентификатор 55871.506.3 по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г. Оставя в сила решението в останалата част за дворното място. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: