О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 24.11.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2217 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Козлодуй чрез пълномощника й адвокат А. К. и касационна жалба на В. Т. Ц. и С. Т. Й. чрез пълномощника им адвокат М. С. против решение № 366 от 22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 471 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Враца, с което е отменено решение № 223 от 11.07.2018 г. по гр.д. № 1780/2017 г. на Районен съд-Мездра и вместо него е постановено друго за:
отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 130, том I, дело № 219/1991 г. за признаване на М. А. Г. за собственик на 1/3 ид.ч. от дворно място от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ * от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г., при посочени граници в частта над 1/4 ид.ч.
отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 61, том VI, дело № 1391/1996 г. за признаване на В. Т. Ц. за собственик на 1300 ид.ч. от целия имот от 4640 кв.м., съставляващ имот пл.№ * от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г., при посочени граници в частта над 1/8 ид.ч.
отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 81, том IХ, рег. 13614, дело № 2144/2007 г. на нотариус В. М. с район на действие РС-Козлодуй за признаване на С. Т. Й. за собственик на 1880 ид.ч. от целия имот от 4640 кв.м., от които 720 кв.м. са извън регулацията на [населено място], представляващ поземлен имот № * от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г., при посочени граници в частта над 1/8 ид.ч.
обявяване на основание чл.76 ЗН за относително недействителна по иска на Г. А. П. против И. С. Я., Р. М. Е., Д. М. Е., В. Т. Ц. и С. Т. Й. сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 154, том I, дело № 431 от 3.04.1999 г., с която М. А. Г. е продала на Г. С. Н. 1/3 ид.ч. от дворно място от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ * от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г.
обявяване на основание чл.76 ЗН за относително недействителна по иска на Г. А. П. против И. С. Я., Р. М. Е., Д. М. Е., В. Т. Ц. и С. Т. Й. сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 112, том I, дело № 2248 от 5.10.1998 г., с която Н. Й. Н. и Г. С. Н. са продали на И. П. И. придобита по време на брака им 1/3 ид.ч. от дворно място от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ * от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г.
обявяване на основание чл.76 ЗН за относително недействителна по иска на Г. А. П. против И. С. Я., Р. М. Е., Д. М. Е., В. Т. Ц. и С. Т. Й. сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба от 27.05.2008 г., вписан в Службата по вписвания гр.Козлодуй под № 8, том V, д.вх.№ 2253/2008 г., въз основа на който е издаден Акт за частна общинска собственост № 1943 на Община Козлодуй, с който В. Т. Ц. и С. Т. Й. са продали на Община Козлодуй 1500/4725 ид.ч. от имоти с идентификатори *** и ***.
допускане на съдебна делба на имот с идентификатор *** с площ от 1500 кв.м., имот с идентификатор *** с площ от 1683 кв.м. и имот с идентификатор *** с площ от 1543 кв.м., находящи се в границите на [населено място] и останали в наследство от А. П. С., починал на 2.07.1967 г., между съделителите и при права в съсобствеността: Р. М. Е. – 1/8 ид.ч., Д. М. Е. – 1/8 ид.ч., В. Т. Ц. – 1/8 ид.ч., С. Т. Й. – 1/8 ид.ч., Г. А. П. – 2/8 ид.ч. и И. С. Я. – 2/8 ид.ч.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за делба с релевирано възражение по чл.76 ЗН, формирал е извод, че имотът е придобит от М. А. Г., С. А. П. и П. А. С. /дъщери на общия наследодател А. П. С./ въз основа на спогодби от 1948 г. и по давност и е постановил диспозитив за отхвърляне на предявения от Г. А. П. против И. С. Я., Р. М. Е., Д. М. Е., В. Т. Ц., С. Т. Й., Ц. Б. И., П. И. П., А. И. П. и община Козлодуй иск за делба на трите поземлени имоти с посочени идентификатори и площ.
Във въззивната жалба на ищеца са били наведени доводи, че искът за делба е само срещу наследниците И. С. Я., Р. М. Е., Д. М. Е., В. Т. Ц. и С. Т. Й., а П. И. П., Ц. Б. И., А. И. П. и община Козлодуй са ответници само по исковете по чл.76 ЗН, по които няма произнасяне, както и за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивният съд е констатирал, че ищецът претендира допускане на делба при права по 1 дка за наследниците на трите сестри и 1.620 дка за него, евентуално по 1/4 ид.ч. за коляно
Относно довода във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение /като постановено спрямо лица, които не са наследници и против които не е предявяван иск за делба и спрямо имоти без индивидуализация по място, граници и др/, окръжният съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като не се констатира липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, десезиране на съда или разглеждане на непредявен иск, липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка.
Счел е атакуваното първоинстанционно решение за неправилно.
Посочил е, че съдебното производство пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на Г. А. П. против И. С. Я., Р. М. Е., Д. М. Е., В. Т. Ц., С. Т. Й. за съдебна делба на три наследствени имота в границите на [населено място] останали от общия наследодател А. П. С., починал на 02.07.1967 г., както следва: имот с идентификатор *** с площ 1500 кв.м.; имот с идентификатор *** с площ 1683 кв.м. и имот с идентификатор *** с площ 1543 кв.м. Ищецът твърди, че трите посочени делбени имота са отделени и обособени от един общ имот в [населено място], представляващ пл.№ *, кв.24 с площ 4620, като във времето сестрите му и част от ответниците незаконосъобразно са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост на части от общия имот, а впоследствие са се разпоредили с различни сделки без негово съгласие, поради което той не е получил дял от наследствения имот. Поради това заедно с иска за съдебна делба е съединил искове за отмяна на констативните нотариални актове № 130 от 1991 г., № 61 от 1996 г. и № 81 от 2007 г. и за обявяване относителна недействителност на основание чл.76 ЗН на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 154, том 1, дело № 431/1991 г., на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 112, том 1, дело № 2248/1998 г. и на договор за покупко-продажба от 27.05.2008 г. вписан в Служба по вписванията Козлодуй под № 8, том 5, д.вх. № 2253/2008 г.
Преценявайки становищата на страните и доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че не е налице спор относно обстоятелството, че имот с № * по стария план от 1956 год. на [населено място], от който са обособени трите имота предмет на делбата, е бил собственост на общия наследодател А. П. С.. Последният е починал на 02.07.1967 г., като е оставил за свои законни наследници Й. А. - син, починал и без съпруга и низходящи; М. А. Г. - дъщеря, починала на 10.01.1991 г. и оставила дъщеря Ц. Г., починала на 27.07.2011 г. и наследена от своя син И. С. Я.; С. А. П. - дъщеря, починала на 18.02.1998 г. и наследена от синовете Р. М. Е. и Д. М. Е.; П. А. С. – дъщеря, починала на 22.05.1999 г. и наследена от дъщерите В. Т. Ц. и С. Т. Й.; Г. А. П. – син.
В протоколи по гр.д.№ 405/48 г., гр.д. № 406/1948 г. и гр.д.№ 407/1948 г. на Оряховски околийски съдия е посочено, че наследодателят А. П. през 1948 година е признал правото на собственост и отстъпил владението на празно дворно място в [населено място] /при Д./ в размер на по 1 дка на дъщерите си М. А. Г., С. А. П. и П. А. С..
С констативен нотариален акт № 130 от 1991 година на РС-гр.Оряхово се установява, че М. А. Г. е призната за собственик на 1/3 идеална част от 4620 кв.м. от делбените имоти.
С констативен нотариален акт № 61 от 1996 год. на РС-гр.Козлодуй В. Т. Ц.. е призната за собственик на част от процесните имоти - 1300 идеални части.
С констативен нотариален акт № 81/2007 год. на нотариус В.М. е призната за собственик на част от имотите С. Т. Й. - 1880 идеални части.
С договор за покупко-продажба,сключен на 27.05.2008 г., вписан в Служба по вписванията Козлодуй под № 8, том 5, д.вх. № 2253/2008 г., В. Т. Ц. и С. Т. Й. са продали на Община Козлодуй 1500 /4725 идеални части от имоти с идентификатори № *** и № ***.
С нотариален акт за покупко-продажба № 154, том І, дело № 431 от 03.04.1999 г. на Д. А. - Районен съдия при Районен съд гр.Оряхово А. Г. е продала на Г. С. Н. една трета идеални части от дворно място с пространство от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ * от квартал № 24 по плана на [населено място] от 06.10.1982 година, при граници: река - Д., [улица]. Купувачът Г. С. Н. и съпругата му Н. Й. Н. са продали посочената 1/3 ид.ч. с нотариален акт № № 112, том І, дело № 2248 от 05.10.1998 г. на И. П. И..
Въз основа на експертно заключение въззивният съд е проследил заснемането и предвижданията на плановете относно имота - по най-стария запазен план на [населено място] от 1956 г. спорният имот от 4 620 кв.м. е представлявал имот с кадастрален номер * и в регистъра на плана е записан на името на А. П. и Т. С., като е бил извън регулация; по кадастралния и регулационен план от 1982 г. имотът е отразен със същите граници и с нов пл. № *, като част от него с площ от 3745 кв.м. попада в парцел *** кв.24-за озеленяване, а останалата северна част е извън регулация; по кадастралната карта от 2007 г. границите на имота са запазени, като е разделен на две части - в регулация и извън регулация и всяка част придобива отделен номер. Старият имот пл. № 190 е с площ от 4 725 кв.м. и частта от него, включена в регулация с плана от 1982 г. е идентификатор *** с площ от 3 521 кв.м., а частта, която е извън регулацията е с идентификатор *** е с площ от 1 204 кв.м. През 2009 год. е изготвен ПУП/ПРЗ за разделянето на УПИ *** кв.24 в северозападния ъгъл /съдържащ урегулираната част на имота/, като е урегулирана и останалата част от същия с идентификатор *** и са образувани три нови урегулирани поземлени имота с номера УПИ ** - 1500 кв.м. /имот с идентификатор ***/; УПИ *** от 1 628 кв.м. /имот с идентификатор ***/ и УПИ * от 1 543 кв.м. /имот с идентификатор ***/.
При така възприетите факти, въззивният съд е посочил, че спорът по делото е налице ли е съсобственост между наследниците на А. П. С. върху процесните три урегулирани поземлени имота.
Счел е, че спогодбите от 1948 г. не са породили вещнопрехвърлителен ефект, поради противоречието им със закона – в протоколите е отразено, че наследодателя прехвърля по един декар на дъщерите си от имот - празно дворно място от имот, край Р. Д., но не може да се прехвърли реална част от имот, която не е обособена като самостоятелен обект на правото на собственост, а в протоколите не е отразено и че се прехвърлят идеални части от имота. Поради тези съображения въззивният съд е приел, че съсобствеността върху процесният имот от 4620 кв.м. не е ликвидирана съгласно приложените по делото протоколи на Оряховския околийски съдия от 1948 г. и от същия не са обособени отделни обекти на правото на собственост.
Окръжният съд е приел, че М. А. Г., С. А. П. и П. А. С. не са придобили имота /понастоящем три УПИ/ и по давност. Цитирал е мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК и е посочил, че ответниците носят доказателствената тежест да установят преобръщане на държането на идеалните части на съсобственика във владение, но по делото не са ангажирали доказателства, че са владели целия процесен имот с намерението да го своят, като са демонстрирали това свое намерение пред другия наследник – ищеца, през периода на владение до момента на снабдяването им с констативни нотариални актове /показанията на свидетелите не доказват никакъв начин извършването на фактически или правни действия, с които владелците - ответници да са манифестирали намерението си да владеят целия имот спрямо ищеца Г. А..
Въззивният съд е разгледал и предявените искове по чл.76 ЗН. Цитирал е мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК и е посочил, че текстът на законовата разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че недействително е разпореждане на сънаследник в полза на трето лице, както е в случая, така че искането на Г. А. П. е основателно, като няма пречка да бъдат обявени за относително недействителни две поредни сделки, сключени при условията на чл.76 от Закона на наследството. Съдът е счел за неоснователно възражението на Община Козлодуй, че е придобила давност 1500/4725 идеални части от имоти с идентификатори № *** и № ***, тъй като приобретател по сделка, сключена при условията на чл.76 от Закона на наследството, не може да се счита добросъвестен, поради което не е възможно да придобие имот с изтичане на кратката петгодишна давността е необходимо изтичането на десетгодишната давност, която към момента на предявяване на исковата молба за делба не е изтекла.
В обобщение въззивният съд е формирал извод, че предявените искове са основателни и неправилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Община Козлодуй е навела довод за недопустимост на въззивното решение, с което е обявена за относително недействителна по иск на ищеца против физически лица сделката от 27.05.2008 г. без иска да е насочен против общината като приобретател, а районния съд само е отхвърлил иска за делба против общината без да се произнесе в диспозитива по искането на ищеца сделката, чрез която Община Козлодуй е придобила имота да бъде обявена за относително недействителна, както и че недопустимо съдът не е зачел спогодбите по протоколите от 1948 г., за които ищецът изрично е уточнил, че не оспорва тези сделки и е претендирал, че е придобил по давност останалите 1620 кв.м. от имота.
В тази връзка поставя въпросите:
- дали преди да даде ход на делото и да се произнесе по същество, съдът е длъжен да изиска от ищеца да поясни дали насочва иска срещу лице, което в титула на исковата молба е посочил като ответник, ако в самото съдържание на молбата не се съдържа никакъв петитум срещу това лице
- дали въззивният съд е длъжен да се произнесе по отношение на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното първоинстанционно решение /обоснован с довода, че районният съд е постановил единствено диспозитив за отхвърляне на иска за делба по отношение на Община Козлодуй, а въззивният съд не е постановил никакъв диспозитив по отношение на този иск като според мотивите на въззивния съд иск за делба против община Козлодуй не е бил предявен/
- дали въззивната инстанция може за пръв път да се произнесе по иск, по който първата инстанция изобщо не се е произнесла и
- дали иск за обявяване недействителност на договор следва да бъде предявен срещу двете страни по договора
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК В. Т. Ц. и С. Т. Й. също навеждат доводи за недопустимост на въззивното решение по отношение произнасянето спрямо Община Козлодуй.
По отношение изводите на въззивния съд за нищожност на спогодбите от 1948 г. поставят въпросите:
- за валидността и действителността на сделка за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива
- за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото в съответствие с правилото на чл.269, изр.2 ГПК, според което служебната проверка на съда има за предмет валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата
Във връзка с извода на съда, че ответниците не са доказали придобиването на имотите по давност се поставя въпросът: за доказателствената сила на констативния нотариален акт, оспорването му и тежестта на доказване при това оспорване.
Налице е соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.второ ГПК. Допустимостта на въззивното решение следва да се прецени с оглед извършеното произнасяне по искове по чл.76 ЗН, по които липсва диспозитив в първоинстанционното решение /като районният съд е приел, че относителната недействителност е релевирана с възражение/ и уважаването им само спрямо сънаследниците И. С. Я., Р. М. Е., Д. М. Е., В. Т. Ц. и С. Т. Й. и при липса на произнасяне спрямо приобретателите по приетите за относително недействителни сделки Ц. Б. И., П. И. П., А. И. П. и община Козлодуй.
Настоящият състав служебно констатира основание за проверка допустимостта на решението по допускане на делбата и с оглед правното значение на извършения от Г. А. П. отказ от иска, предявен против Ц. Б. И., В. Т. Ц., С. Т. Й. и Община Козлодуй за собственост по наследство от родителите му Й. С., починала 1965 г. и А. П. С., починал 1967 г. на 1/4 ид.ч. от процесния и по делбеното дело имот /понастоящем съставляващ три УПИ/ по приложеното към настоящото гр.д. № 1439/2015 г., за който отказ от иска липсват съображения на въззивният съд, а правните последици от изявлението по чл.233 ГПК са разяснени в мотивите на т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
С изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 366 от 22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 471 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Враца.
Указва на Община Козлодуй в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
Указва на В. Т. Ц. и С. Т. Й. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на по 25.00 лв. всяка.
При неизпълнение в срок касационното производство по съответната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията или на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |