О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 659   София, 01.12.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 ноември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА                                      БОНКА ДЕЧЕВА   изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 571 /2009 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от “Е” А. против определение от 23.04.2009г., постановено по гр.д. № 4811/2008г. на СГС, с което е потвърдено определение от 08.10.2008г. по гр.д. № 5132/2006г. на Софийски РС за спиране на производството на основание чл. 182, ал.1 б. “г” от ГПК/отм/ до приключване на административно дело № 1015/2000г. на СГС имащо за предмет обжалване на мълчалив отказ за реституция на недвижим имот, находящ се в гр. С., на бул. “. № 1* чрез присъждане на същия имот, или на компенсаторни бонове на основание чл. 2, ал.4 от ЗОСОИ. Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие в практиката по въпроса има ли преюдициалност между производството по чл. 108 от ЗС за реституция на недвижим имот и административното производство по отказ на областния управител за обезщетение по ЗОСОИ. По същество счита определението неправилно поради липса на преюдициалност на административния спор по отношение на иска по чл. 108 от ЗС. . Ответниците по частната жалба Ю. Н. Х. и К. Н. С. не вземат становище. Третото лице Национална компания “БДЖ” не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос е има ли приюдициалност между производството по чл. 108 от ЗС за реституция на недвижим имот и административното производство по отказ на областния управител за обезщетение по ЗОСОИ, включително и с предоставяне на същия имот и следва ли съдът да излага мотиви по този въпрос в определението, с което допуска спиране. От представените решения на ВАС е видно, че съдебната практика по формулираните въпроси е различна. Едни състави на ВАС приемат, че изобщо няма прюдициалност, поради което отменят определенията за спиране на административните производства до приключване на производствата по чл. 108 от ЗС, а в други определения се при4ема, че правилно е спряно административното производство до приключване на производството по ревандикационния иск. Действително решенията, на които се позовава жалбоподателя са постановени от ВАС, но до колкото в тях се разглежда въпроса за преюдициялността между административното производство и гражданското производство по чл. 108 от ЗС, съдът намира, че е налице е хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне на гражданския съд по този въпрос с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Отделно от това, съдебната практика е единна относно това, че определението за спиране на производството на основание чл. 182, ал.1 б. “г” от ГПК /отм/ следва да е мотивирано относно визираната в този текст предпоставка за това – преюдициалност на друг спор, по друго дело по отношение на този, който се спира. При преценка на редовността на частната жалба, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, въззивнят съд е приел, че първо следва да се разгледа въпроса дали са налице предпоставките за реституция и дали имота подлежи на реституция и евентуално с кой имот ще бъдат обезщетени жалбоподателите, а след това да се разглежда производството по чл. 108 от ЗС. Това разбиране е неправилно, защото не кореспондира на исковата молба по настоящото дело. Ищците са предявили иска за описания имот, който твърдят, че е бил отнет от наследодателят им по ЗОЕГПНС, първия етаж не е променян и поради това считат, че е реституиран по право по ЗВСОНИ. Като излагат твърдение, че ответникът не е могъл да го придобие от НК на БДЖ, защото тя не го е притежавала, те искат ревандикацията му от ответника. При посоченото в исковата молба придобивно основание – реституция по ЗВСОНИ, преюдициално е производството по иска по чл. 108 от ЗС, тъй като само при невъзможност за реална реституция по ЗВСОНИ, ищците биха имали основание да претендират пред областния управител обезщетение по ЗВСОНИ чрез имот, или с компенсаторни бонове. Изводите на СГС биха били верни ако ищците се позоваваха в исковата молба на това, че са обезщетени с процесния имот по ЗОСОИ, но подобно придобивно основание те не сочат, а наведеното от тях придобивно основание следва да се разгледа от съда преди да се произнесе административния съд по въпроса дължи ли се обезщетение на ищците по ЗОСОИ и какво. По изложените съображения, частната жалба е основателна. Обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводсвените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение от 23.04.2009г., постановено по гр.д. № 4811/2008г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 08.10.2008г. по гр.д. № 5132/2006г. на Софийски районен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: