Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. София, 17 февруари 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКС АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1944/2014 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Производството е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от адвокат П. Б. Н. от АК гр. Варна- упълномощен защитник на подсъдимия Д. В. В. с изтъкнати касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от НПК срещу въззивно решение №145 от 21.10.2014 год. по ВНОХД№231/14 год. на Апелативен съд гр. Варна, с което е изменена присъда № 97 по НОХД № 44/13г. на Окръжен съд гр. Силистра. КАСАЦИОННА ЖАЛБА срещу въззивното решение е подадена и от частните обвинители Ф. Я., С. Я., А. Я., С. Я., В. М. и Ф. К. чрез повереника им. Единственото касационно основание в жалбата е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание – основание по чл. 348, ал. 1,т.3 от НПК
С присъда № 97, постановена по НОХД № 44/13г. на Окръжен съд гр. Силистра подсъдимият Д. В. В., ЕГН: [ЕГН] е признат за виновен в това, че на 14.09.2012 год. по път II-21 - [населено място] -гр. Силистра, при управление на МПС товарен автомобил „марка” с per. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП - маневра „завиване наляво” за навлизане в крайпътно уширение като не се е убедил, че няма да създаде опасност за други участници в движението и е предприел маневрата, без да се съобрази с положението, посоката и скоростта за движение на извършващия през това време маневра „изпреварване” л.а. „марка” с per. [рег.номер на МПС] , управляван от Е. Ф. Ф. и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Ф. Ф., както и смъртта на пътуващите в лекия автомобил М. В. Я., Ф. Я. М., Ф. Н. М. и С. И. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. Б, пр. първо, вр. чл. 342 ал.1 от и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ. Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение във вр.чл. 343, ал.3, предложение второ, б.”б”, от НК – „случаят да е особено тежък” – съгласно чл.93, т.8 от НК.
По въззивна жалба на защитника на подсъдимия е било образувано ВНОХД№ 231/2014 год. на Варненския апелативен съд, по което с решение №145 от 21.10.2014 год. присъдата е изменена само в частта за наказанието като е намален срокът на наложените на подсъдимия наказания, както следва: наказанието лишаване от свобода Е НАМАЛЕНО от четири години и шест месеца - на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода и е отложено за изпълнение по чл.66, ал.1 от НК за срок от ЧЕТИРИ години; наказанието лишаване от право на управлява МПС е НАМАЛЕНО ОТ СЕДЕМ ГОДИНИ, на ТРИ ГОДИНИ, в останалата част присъдата е потвърдена.
В ЖАЛБАТА от защитата на подсъдимия се претендира допускането в решението на съществени процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Неоснователно ВАС е отказал назначаването на повторна САТЕ-за, поискана от защитата за изясняване: времето на движение на „марка” от началото на реакцията на водача до удара; отстоянието на „марка” от мястото на удара, когато водачът на товарния автомобил „марка” е могъл да види лекия автомобил; можел ли е водачът на товарния автомобил да види лекия автомобил и от какво разстояние; в какво положение на пътя на л.а. „марка” товарният автомобил е предприел ляв завой за навлизане в отклонението на пътя; каква пътна ситуация би настъпила при скорост на движение на „марка” с 90 км.ч. и непредприемане на аварийно спиране от неговия водач. Превратно са оценени изводите по изготвените САТЕ-зи както и показанията на свид.О.; не са преразпитани поемните лица свид.Б. Г. и свид.К. Г. за изясняване от кои гуми на л.а. „марка” и къде е оставената спирачна следа; да се установи мястото на инициалния удар- на пътното платно ли е или извън него. За нарушение на материалния закон се твърди неправилно приложение на закона при установените факти; неоснователно отхвърляне тезата за случайно деяние. Подсъдимият е очаквал водачът на лекия автомобил да се движи с разрешената скорост от 90 км.ч.; маневрата на подсъдимия е правомерна защото подсъдимият не е имал възможност при завиване на ляво да прецени , че друг участник в движението на пътя ще създаде пречка за маневрата; от разстояние 196,20 метра не е могъл да прецени скоростта на лекия автомобил „марка”; движението на автомобила на пострадалите със скорост значително над допустимата е направило ударът неизбежен по вина на пострадалия водач; пострадалият водач не е използвал възможността да се прибере в своята лента за движение, когато е разбрал, че не може да изпревари товарния автомобил „марка”; преди да започне маневрата завой наляво водачът на товарния автомобил е преценил нейната безопасност и именно тогава появата на л.а. не е била опасна, тъй като е била на отстояние по-голямо от опасната му зона за спиране; подсъдимият не е имал задължение да възприеме водача на лекия автомобил като опасност на пътя; свидетелят С. е установил, че след като л.а. /марка/ е започнал да изпреварва товарния автомобил „марка”, товарният автомобил „марка" вече е бил напречно на пътя на „марка” и ударът е бил непредотвратим, поради което е налице чл. 15 от НК и няма виновно нарушаване на правилото по чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
Иска се оправдаване по обвинението или отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. Не се изтъкват данни в подкрепа на посоченото основание - явна несправедливост на наказанието.
В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА от частните обвинители се претендира явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, както поради неговия занижен размер при приложението на чл. 54 от НК, така и поради неправилно приложение на чл. 66 от НК. Макар и да е налице принос на пострадалия за престъпния резултат, не е отчетено решаващото поведение на подсъдимия за причиняване престъпния резултат; броя на жертвите, извън съставомерните признаци в състава на престъплението; ръста на транспортните престъпления и нуждата от засилена специална и генерална превенция на наказанията за тези престъпления.
В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ пред ВКС подсъдимият В. редовно призован, не се явява. За него се явяват адвокатите Д. и Й., които поддържат жалбата и оспорват основателността на жалбата на частните обвинители. Претендират касационна отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на нарушенията при събирането и проверката на доказателствените източници. Предприетото двойно изпреварване от страна на пострадалия водач не е могло да бъде възприето от подсъдимия, тъй като то е направено в момента, когато подсъдимият вече е извършвал маневрата ляв завой в платното на лекия автомобил.
Повереникът на жалбоподателите частни обвинители - адвокат З. поддържа жалбата с доводи за неправилна оценъчна дейност на въззивната инстанция при индивидуализацията на наказанието и незаконосъобразно приложение на института на условното осъждане. Оспорва жалбата на подсъдимия с доводи, че фактическата обстановка е изяснена; приобщени са показанията на свид.О. от досъдебната производство на които е дадена вяра, тъй като са проверени чрез следствен експеримент; по всички въпроси , поставени от защитата има отговор в заключенията по изготвените първоначална и допълнителна САТЕ-зи.
Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата на защитата на подсъдимия и за основателност на жалбата на частните обвинители.
ВЪРХОВНИАЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБИТЕ, СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО:
По жалбата от защитата на подсъдимия Д. В. В.:
Жалбата е неоснователна.
Не са допуснати твърдяните в жалбата съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Вътрешното убеждение на съдебните инстанции по фактите е формирано при спазване правилата по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.
Не отговаря на данните по делото, оплакването, че мястото на удара на пътното платно не е било установено въз основа на правилна оценка на доказателствените източници, а при превратното им тълкуване. Изяснено е времето на движение на „марка” от началото на реакцията на водача до удара; установено е отстоянието на „марка” от мястото на удара, когато водачът на товарния автомобил „марка” е могъл да види лекия автомобил. Изяснено е, че подсъдимият – водач на товарния автомобил е можел да види лекия автомобил от 151,7 метра, а при предприетата от него маневра ляв завой за навлизане в отклонението на пътя разстоянието до л.а. е било 106 метра. Въззивният съд в с.з. на 11.09.14 год. по внохдІ№231/14 г. на АС гр. Варна се е мотивирал с определение защо не е било необходимо назначаване на повторна комплексна САТЕ-за. Защитата не е поставила други доказателствени искания, в това число и искане за преразпит на поемните лица свид.Б. Г. и свид.К. Г. за изясняване къде е оставената спирачна следа и дали мястото на инициалния удар е било на пътното платно или извън него. Тези обстоятелства са изяснени от приобщените по реда на чл.283 от НПК протокол за оглед на местопроизшествие, от фотоалбума и скицата към протокола за оглед, от данните , събрани от следствения експеримент/ видно от протокола от о.з. на 23.05.2013 год. по нохд№44/13 год. на Силистренския окръжен съд/, от приобщените по реда на чл.281, ал.4,вр. с ал.1,т.1 от НПК показания на свидетеля-очевидец Е. О., както и от изводите в заключението на първоначалната и допълнителна комплексна САТЕ-за / спр.л.120- л.131 от първоинстанционното производство/. Въззивната инстанция аргументирано е възприела фактическите обстановка изяснена от първостепенния съд и е отговорила по реда на чл.339, ал.2 от НПК на доводите на защитата, направени и пред касационната инстанция. Виждането на защитата, че сблъсъкът не е настъпил в крайно ляво на пътното платно, а извън него - в канавката и банкета, е в пълно несъответствие с възприетите от съдебните инстанции данни от анализа на съдържанието на протокола за оглед от 14.09.2012г, скицата, фотоалбума, приобщените от досъдебното производство и кредитирани показания на свид. О., данните от следствения експеримент, от обективните находки за деформациите върху двете МПС-та, от заключенията на САТЕ-зи за механизма на ПТП. Споделя се изводът на въззивната инстанция за недостоверност на обяснението на подсъдимия относно факта, че преди започване от него на маневрата- завой на ляво за навлизане в крайпътното уширение, той е бил в невъзможност да възприеме движещият се в пътната лента за насрещно движение лек автомобил „марка”, извършващ в този момент изпреварване на товарния автомобил „марка” с водач свидетеля О.. Аргументирано с помощта на обективните данни от събраните доказателства въззивният съд е възприел изводите и на първата инстанция, че именно в този момент подсъдимият е следвало да възприеме поведението на водача на л.а. „марка” като опасност на пътя и да реагира съобразявайки безопасността или не на предприетата от него маневра завой на ляво. Обясненията на подсъдимия са проверени за достоверност с данните от приобщените от досъдебното производство показания на свид.О., който пряко и непосредствено е възприел предприетото от водача на л.а.”марка” изпреварване на управлявания от него т.а. „марка”. Същият свидетел се е движил с товарния си автомобил непосредствено след товарния автомобил на подсъдимия и е възприел, че автомобилът на пострадалия се е движил с много висока скорост и вече се е намирал в насрещната лента на движение на пътя / двупосочен с две ленти в двете насрещни посоки/, когато подсъдимият е предприел завой на ляво, пресичайки осевата линия, разделяща пътното платно на двете насрещни ленти и е навлязъл в лентата на движение на изпреварващия лек автомобил на пострадалия. Съдебните инстанции са се аргументирали и с изводите от допълнителната комплексна САТЕ-за, според която водачът на товарния автомобил „марка” е могъл да възприеме лекия автомобил „марка” от разстояние не по-малко от 151,7 метра в момента, когато той е предприел изпреварването на т.а. „марка” и вече се е намирал в лентата за насрещно движение.Основателно е изведено от съдебните инстанции, че именно в този момент за подсъдимия е възникнала опасността на пътя спрямо което той е бил длъжен да реагира и предотврати. Опровергани са обясненията на подсъдимия и тезата на защитата му, че той не е могъл да възприеме високата скорост на водача на л.а”марка”. Вещите лица, в чиято безпристрастност и компетентност и двете съдебни инстанции не са имали основание да се усъмнят са установили, че от промяната в посоката на движение на товарния автомобил, до пресичането от него на осевата линия е от изминало време от 3,19 секунди, в което време е било достатъчно за подсъдимия да извърши преценка дали да продължи да извършва маневрата или да възстанови първоначалната си траектория на движение в праволинейна посока. Появата на лекия автомобил в насрещната лента за движение е била на отстояние 137, 4 м. от товарния автомобил ”марка” с водач - подсъдимия в момента, когато той е подал сигнал с левия пътепоказател на т.а.”марка”; лекият автомобил се е намирал вече в насрещната лява за двете превозни средства лента за движение, движейки се със скорост от 135 км./ч. При тази скорост ударът е бил непредотвратим, предвид изчислената от вещите лица опасна зона на спиране на лекия автомобил. Следователно, безспорно е доказано, че изпреварването, предприето от л.а., е предшествало маневрата на подсъдимия „ляв завой”, тъй като при започването й лекият автомобил „марка” вече се е намирал в насрещната за движението му лента, а при самото пресичане на осевата линия разстоянието на л.а. от него е било 34,5 метра от мястото на удара, който е бил непредотвратим. Следователно, установеното фактическото положение, че опасността на пътя за подсъдимия е била възникнала преди предприемането от него на маневрата ляв завой е въз основа на цялостната съвкупна оценка на доказателствените източници при спазването на правилата и на формалната и правна логика.
Не е нарушен материалният закон. Правилно са изведени елементите от състава на инкриминираното деяние по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. първо, вр. чл. 342 ал.1от НК. Основателно е прието, че фактическият състав на изпълнителното деяние изпълва признаците на чл. 25, ал.1 от ЗДвП. В резултат на виновното нарушение на предписанието в цитираната норма е причинено настъпването на съставомерните последици. Безспорно е установено обстоятелството, че пресичаната от управляваният от подсъдимия товарен автомобил пътна лента за движение в момента на започване на маневрата завой наляво, вече е била заета от другото движещо се МПС, чието поведение е било обективно и субективно видимо и предвидимо за подсъдимия. Неоснователен е доводът на защитата, че не е бил изследван от съдебните инстанции въпросът ако л.а. „марка” се е движел с разрешените 90 км/ч. дали би настъпил удар; както и неоснователно се твърди , че съдът е пренебрегнал поведението на пострадалия по предприетото спиране на лекия автомобил „марка”, когато е отстоял на 86,7 метра от мястото на удара, но управлението на пострадалия с неизправни накладки на спирачки на автомобила му е попречило за безпрепятственото преминаване покрай товарния автомобил. Напълно логично и мотивирано, с оглед техническите параметри на движението на двете конфликтни МПС-та е съждението на решаващите инстанции, че при хипотезата ако водачът на л.а. е управлявал със скорост до разрешената от 90 км.ч., удар не би настъпил, тъй като е щял да премине безпрепятствено преди товарният автомобил да предприеме маневрата. Но е безспорен изводът, който кореспондира на данните по делото и на правилото по чл.25, ал. 1 от ЗДвП, че при предприемане на маневрата завой на ляво, водачът на товарния автомобил, предприемащ маневрата е бил длъжен преди да я предприеме да се увери, че няма да създаде опасност за движението за останалите участници, които се движат преди него , след него или минават покрай него като се съобрази с тяхното положение , посока и скорост на движение. В случая, следвало е първо да пропусне намиращият се на в ПП за насрещно движение лек автомобил „марка” и едва след това - да направи маневрата „завиване вляво”. Неоснователен е и доводът в жалбата на защитата, че в момента на подаване на сигнал за намерението на подсъдимия да извърши маневра „ляв завой”, л.а. „марка” вече е бил изпреварил пътуващият след т.а. „марка”, т.а. „марка” и е започнал изпреварване на т.а. „марка”. Тази теза няма опора в данните по делото, тъй като не е подкрепена от нито едно от доказателство събрано от доказателствените източници за последователността и динамиката на движението на двете МПС-та. Установено е, че л.а. „марка” вече е бил в насрещната на първоначалната лента на движение на товарния автомобил и въпреки това водачът на товарния автомобил не е пропуснал л.а.”марка” да довърши маневрата изпреварване, започната преди подсъдимия да предприеме завиване на ляво. Нещо повече, товарният автомобил е започнал промяна на траекторията си на движение, когато лекият автомобил е отстоял на 106 м. от него и обективно е бил ясно видим да се намира в насрещната на движението на товарния автомобил лента; при пресичането на осевата линия и навлизането на т.а. „марка” в лявата лента за движение, л.а. „марка” вече се е намирал на 34,5 м. от мястото на удара; изяснено е, че до пресичането на осевата линия от товарния автомобил са изминали 3, 19 секунди време, което време, съгласно заключението на вещите лица, е било достатъчно за подсъдимия, за да се извърши преценка дали да се продължи с маневрата „завой наляво” или да възстанови първоначалното праволинейно движение в лентата, в която се е движил. Пропускът на подсъдимия да забележи своевременно навлезлият в насрещната лента за движение л.а. „марка”, основателно е изведен като субективно предприето действие, несъобразено с поведението на другия участник в движението, което е нарушение на правилото по чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Правилен е изводът на двете инстанции, че у подсъдимия са липсвали представи относно общественоопасния характер на деянието и за възможността от настъпването на общественоопасните последици, инкриминирани в състава на престъплението, но е бил длъжен и е могъл да предвиди и да предотврати настъпването на тези последици, т.е. доказани са формата – непредпазливост и видът на вината му – небрежност. Неоснователен е доводът на защитата , че подсъдимият е очаквал правомерно поведение на водача на л.а. „марка” като не е предполагал за високата скорост ,с която се е движил и поради това не следвало да носи вина, поради внезапно възникнала за него опасност и наличие на случайно деяние по чл.15 от НК. В конкретния случай не може да намери приложение чл. 15 от НК, тъй като опасността за подсъдимия не е възникнала внезапно. Тя е била видима и предвидима. Доказано е, че подсъдимият е имал обективната възможност да възприеме лекия автомобил преди да започне маневрата си и поради това своевременно да съобрази поведението си на пътя с предшестващото поведение на водача на л.а. „марка”, което е създало опасност на пътя. Подсъдимият е могъл да предотврати удара, но сам се е поставил в невъзможност да го стори и със своето поведение се е поставил в невъзможност да действа адекватно, а това изключва приложението на разпоредбата на чл. 15 НК. Утвърдена е съдебната практика във връзка с приложението на чл. 25, ал.1 от ЗДвП при транспортните престъпления, че водачът, който има намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне, да се убеди, че няма да създаде опасност за движението и че преценката за безопасността на движението трябва да се извършва преди маневрата , и само след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на възможност да се появи такава опасност на пътя с оглед мястото на пътното платно и времето, за което може да осъществи маневрата. В този смисъл е константната практика на ВС и ВКС / спр.: решение №186 по н.д.№85/75г., ІІІ н.о.; решение №1460 по н.д.№1362/75 г.,ІІІн.о.; решение №441 по н.д.№438/84 г.,ІІІн.о.; решение № 522 по н. д. № 2304/2011 г., III н. о.,решение № 353 по н. д. № 1252/2013 г., III н. о.; решение № 447 по н. д. № 335/2008 г., II н. о., НК;решение № 827 н.д.№ 273/2006 г., I н.о. и пр./
По жалбата на частните обвинители:
Жалбата е основателна.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия въззивната инстанция е пренебрегнала значението на определящите вината обстоятелства по чл. 54 от НК в контекста и на съотношението на формиращите неговата отговорност обстоятелства. Сравними с данните за поведението на загиналия водач при управлението на л.а. „марка” като основание за съпричиняване на престъпния резултат, обстоятелствата, формиращи конкретната тежест на обществена опасност на деянието на подсъдимия в значителна степен надхвърлят степента на укоримост на нарушението на пострадалия водач. Надценено е от въззивната инстанция обстоятелството, че загиналият водач на л.а.”марка”„има значителен принос за настъпването на вредоносния резултат” поради факта, че е управлявал технически неизправен автомобил със скорост, значително превишаваща максимално разрешената за движение извън населено място, въпреки незначителния си шофьорския стаж. /спр. мотивите на въззивното решение/. Данните по делото обаче сочат , че инициалното нарушение на правилата за движение е това на подсъдимия, довело до инкриминирания резултат. Подценена е тежестта на последиците извън инкриминираните поради броя / пет лица/ на загиналите от ПТП. Не е отчетено твърде грубото нарушение на правилата за движение от подсъдимия по чл.25, ал.1 от ЗДвП, който, независимо от величината на скоростта на движение на автомобила със загиналите пет лица, при положение, че подсъдимият като водач на МПС не е следвало въобще да предприема процесната маневра.
Недооценено в необходимата степен е грубото незачитане на едно от основните правила за движение при навлизане в траекторията на движение на друго МПС, поради което инициирането на тежкия резултат е в изключителна степен поради виновното поведение на подсъдимия, независимо и вън от неправомерната скорост на загиналия водач на л.а. „марка”.
Не е съобразен чл. 36 от НК. Неправилно е намерил приложение чл. 66, ал.1 от НК. Независимо че след намаляване размера на наказанието на подсъдимия от четири години и шест месеца , на три години лишаване от свобода, са били формално налице общоважащите предпоставки на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, а именно наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода и деецът да не е осъждан преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, при преценката дали целите на наказанието ще се постигнат чрез условно осъждане, положителният извод на апелативните съдии се явява неправилен. Масовите тежки пътни инциденти в последните години в България са предизвикани именно от грубото нарушаване на фундаментални правила за безопасност на движението, поради което съдът при определяне на наказанието за престъпление по транспорта, следва да спазва изпълнението както на специалната, така и на генералната превенция на наказанието, разглеждани в единство. Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС по приложението на института на условното осъждане е необходимо да се разгледа преди всичко въпросът дали подсъдимият може да бъде поправен без ефективното изтърпяване на наказанието, но наред с този извод е и преценката дали обществото ще е достатъчно предупредено да се въздържа от подобно неправомерно поведение. Съдът е длъжен да направи и кумулативна преценка с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя не може да бъде разгледана изолирано от предвидената цел на наказанието. Необходимо е диалектическото им разглеждане, особено в случаите, когато извършеното престъпление е често явление и изисква по-интензивна реакция за въздействието на наказанието върху гражданите и обществото като цяло. Ето защо, съдът следва да вземе предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната тежест на деянието и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагане на изпълнението на наказанието биха се постигнали целите по чл. 36 от НК. Тези съображения се отнасят и за допълнителното наказание, наложено на подсъдимия - лишаване от права, което е твърде занижено по размер от въззивната инстанция, разбира се, като при новото разглеждане на делото размерът му бъде съблюдаван с изискванията на закона за съразмерност спрямо размера на наказанието лишаване от свобода/ съгласно чл. 49 от НК/.
Воден от тези мотиви, налице е основание за касационна отмяна съгласно чл. 354, ал. 3, т.1, вр. с чл. 348, ал. 5, т.1 и т.2, вр. с ал. 1,т.3 от НПК, поради което съставът на ІІІ-то н.о. на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ВЪЗЗИВНО решение №145 от 21.10.2014 год., постановено по ВНОХД №231/2014 год. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД и връща делото за ново разглеждане на същия съд, в друг състав, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
|