1 Р Е Ш Е Н И Е № 379 Гр. София, 03.11.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КР. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП А. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1007/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите К. Г. Г., адв. И. Т. / упълномощен / и на подсъдимия И. Р. Р., адв. Б. П. / служебно назначен / , срещу нова въззивна присъда на Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, Първи въззивен състав, постановена на 02.02.2015 г. по внохд № 334/2014 г., в които се навеждат касационните основания по чл.348 ал.1 т.1- 3 от НПК. В жалбата на подсъдимия К. Г., чрез упълномощеният защитник адв. Т., се релевира оплакване за неправилно приложение на материалния закон, както и се твърди, че е приложен закон, който не е следвало да бъде приложен, като въззивният съд е признал подсъдимия Г. за виновен на основата на противоречив, взаимно изключващ се и негоден доказателствен материал. Оплакването относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия, се мотивира с превратно тълкуване на доказателствата по делото, което е лишило Г. от обективен и справедлив процес, който за да бъде проведен в съответствие с изискванията на закона е следвало да включва постановяване на присъда, основана само на доказателства, събрани по реда, предвиден в НПК. Навежда се довод за липса на направена задълбочена оценка на доказателствата по делото чрез тяхното съпоставяне и анализ, поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, приета от въззивния съд се оценява като несъответна на събраните доказателства, а вътрешното убеждение на съда се твърди, че не е изградено въз основа на обективно, пълно и всестранно изследване на всички доказателства. Атакуваната присъда се сочи, че е постановена в нарушение на изискванията на чл.303 ал.1 от НПК. В жалбата на адв. Т. се прави искане за отмяна на въззивната присъда, като на осн. чл.354 ал.1 т.2 от НПК подсъдимият Г. да бъде оправдан, а предявеният срещу него граждански иск, като неоснователен и недоказан по размер, да бъде отхвърлен изцяло. Като алтернативно искане се моли отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Като второ алтернативно искане, при условията на чл.354 ал.2 от НПК, се моли да се измени постановената присъда. В жалбата на служебно назначеният защитник на подсъдимия Р., адв. П., наведените касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК се обосновават по аналогичен начин с оплакванията на подсъдимия Г.. Оплакването по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се мотивира с неправилен извод на съда относно виновността на дееца, основан на противоречив и негоден доказателствен материал, а касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, с превратно тълкуване на доказателствата по делото, при възприемане на фактическата обстановка в присъдата, въз основа на вътрешно убеждение на съдебния състав, изградено в нарушение на изискването на чл.14 ал.1 от НПК. Твърди се и допуснато нарушение на чл.303 ал.1 от НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с това, че същото е завишено и прекомерно тежко спрямо извършеното и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, както и е в разрез с целите по чл.36 от НК. Прави се искане, на осн. чл.354 ал.1 т.2 от НПК, да се отмени присъдата на Софийски Окръжен съд, НО, 1-ви въззивен състав по внохд № 334/2012 г. и да се оправдае подсъдимият Р. по повдигнатото му обвинение, като се отхвърли изцяло предявеният граждански иск и присъдените разноски. Алтернативно се иска на осн. чл.354 ал.1 т.4 от НПК, да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Като втора алтернатива се прави искане, на осн. чл.354 ал.2 от НПК да се измени присъдата на СОС. В съдебно заседание пред касационната инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия Г., адв. Т., поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения. Акцентира върху заключението на Допълнителната съдебно-оценителна експертиза, приета от въззивния съд, относно състоянието на картофите, предмет на престъплението, за които сочи, че са били негодни за оценяване, тъй като са били измръзнали. В тази връзка намира, че предмета на престъплението не е установен по количество и стойност. Подсъдимият Г. моли да бъде оправдан, алтернативно прави искане делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Служебно назначеният защитник на подсъдимия Р., адв. П., пред касационната инстанция, поддържа депозираната пред ВКС жалба с доводите, изложени в нея и с направените искания . В конкретика относно оплакването за противоречив доказателствен материал, се позовава на показанията на свидетеля С., който не е забелязал подзащитният му да присъства на мястото на престъплението и на заключението на допълнителната оценителна експертиза, с която счита, че не е доказана стойността на инкриминираните вещи. Позовава се и на недопускането на поставени въпроси на експерта, изготвил същата с мотив, че са неотносими към предмета на делото. Подсъдимият Р. моли съда за справедлива присъда. Гражданският ищец и частен обвинител Б. се представлява от повереник, адв. А., която взема становище относно неоснователност на жалбите на двамата подсъдими и тяхното отхвърляне, както и за потвърждаване на въззивната присъда. Пледира за разноски пред ВКС. Частният обвинител и граждански ищец Б. се придържа към становището на своя повереник. Представителят на ВКП намира касационните жалби на двамата подсъдими за неоснователни. Застъпва становище, че не са налице пропуски в дейността на съда при оценката и анализа на доказателствата по делото. Сочи, че допуснатите съществени нарушения на правилата за разпит на свидетели от първия съд са били отстранени от втората инстанция, при което намира, че не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК и счита, че атакуваната присъда следва да се потвърди. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347 ал.1 от НПК, намира за установено следното: Въззивното производство по делото, в рамките на което е постановена атакуваната въззивна присъда, е второ по ред, след отмяна на първата присъда на Районен съд – Ихтиман и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първия съд. Първото производство по делото е приключило с присъда № 113 от 30.07.2013 г. по нохд 392/2012 г. по описа на Районен съд.-гр. Ихтиман, с която подсъдимите К. Г. и И. Р. са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като им е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, за всеки един от тях. Със същата присъда е бил признат за виновен и подсъдимият Г. С. / при същата правна квалификация/ като му е било наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години, на осн. чл.66 ал.1 от НК. С първата присъда на РС-Ихтиман, тримата подсъдими са били осъдени да заплатят в полза на гражданският ищец Б. сумата от 1285.75 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното деяние, ведно със законните последици, както и разноски по делото в полза на РС-Ихтиман и гражданския ищец и частен обвинител. С решение от 27.01.2014 г. по внохд № 450/2013 г., на Софийски Окръжен съд, 2-ри въззивен състав, присъдата на РС-Ихтиман , № 113 е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първия съд, поради частична липса на мотиви, на осн. чл.335 ал.2 вр. чл.334 т.1 от НПК. Въззивното производство по делото е било образувано по жалби на тримата подсъдими. При второто разглеждане на делото от РС-гр. Ихтиман, същото е приключило с присъда № 62 от 30.04.2014 г., постановена по нохд № 47/2014 г., с която подсъдимият К. Г. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и предявеният срещу него граждански иск е бил отхвърлен изцяло, а подсъдимите И. Р. и Г. С. са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.194 ал.3 вр. чл.20 ал.2 от НК , като са им били наложени наказания глоба в размер на по 100 лв. за всеки един от тях, съответно оправдани по обвинението по чл.195 ал.1 т.5 от НК, със съответните квалифициращи обстоятелства. Гражданските искове спрямо тях са били уважени в размер до сумата от 257.15 лв., като са отхвърлени в останалата част до пълния предявен размер от 1285.75 лв. Второто въззивно производство е било образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. с искане за отмяна на присъдата на районния съд и постановяване на нова, с която тримата подсъдими да бъдат признати за виновни по обвинението, по което са предадени на съд, като им се наложи съответно наказание и се уважат изцяло предявените граждански искове. С нова въззивна присъда от 02.02.2015 г., Софийският Окръжен съд, НО, Първи въззивен състав е отменил присъдата на РС-Ихтиман, № 62 от 30.04.2014 г., постановена по нохд № 47/2014 г. и е признал подсъдимите К. Г., И. Р. и Г. С. за виновни в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, им е наложил наказания в размер на по осем месеца лишаване от свобода, за всеки един от тях, чието изтърпяване е отложил при условията на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, за тримата подсъдими. Уважил е изцяло предявеният граждански иск от гражданският ищец Б., като е осъдил подсъдимите да заплатят присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 1285.75 лв., солидарно, ведно със законните последици, считано от датата на деянието, 11.02.2012 г. Подсъдимите са осъдени да заплатят и съответните държавни такси и направените по делото разноски. Извършената от ВКС проверка относно наличието на касационните основания, наведени в жалбите на упълномощеният защитник на подсъдимия Г. и в тази на служебно назначеният защитник на подсъдимия Р., наложи извод относно тяхната неоснователност. Релевираното оплакване по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, касае по същество дейността на въззивния съд, свързана със законосъобразната оценка на доказателствата по делото, като се оспорва от една страна преценката за годност на същите и от друга, доказателствената им стойност в насока пълно обезпечаване доказаността на обвинението. Правомощието на въззивната инстанция да преценява относимостта на доказателствата към инкриминираното деяние и вината на дейците е предоставено на изключителната преценка на тази инстанция и не подлежи на касационен контрол. На касационна преценка подлежи законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съда относно доказателствата, въз основа на които е възприета фактическата обстановка по делото и спазването при това на изискванията на разпоредбата на чл.14 от НПК. Софийският окръжен съд е извършил проверката на първоинстанционната присъда в рамките на законовото ограничение по чл. 335 ал.3 от НПК, като е съобразил обстоятелството, че въззивното производство е второ по ред и при констатиране от първата инстанция на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на тези по чл.335 ал.1 т.1 от НПК, следва да реши делото по същество. Въззивният съд е осъществил доказателствената преценка на събраните от първата инстанция доказателства и доказателствени средства в рамките на закона и след като правилно е отчел, че проведените разпити на част от свидетелите по делото са осъществени в нарушение на процесуалния закон е допуснал същите свидетели до повторен разпит в хода на въззивното съдебно следствие, с което е отстранил нарушението на първата инстанция. Подсъдимите Г., С. и Р. са били с противоречиви интереси, с оглед направеното от подсъдимия С. признание на досъдебното производство относно участието му в престъплението, за което е бил обвинен,за което е посочил, че е било извършено в съучастие с другите двама подсъдими. В противовес на тези обяснения, подсъдимият Р. и подсъдимият Г. са давали обяснения, в които са отрекли съпричастност към инкриминираното деяние. Депозираните на досъдебната фаза обяснения на тримата подсъдими налагат преценката, че интересите им са противоречиви, още повече, че обвинението спрямо тях е за деяние, извършено при условията на предварителен сговор. Независимо от това първият съд е приел, че подсъдимите не са с противоречиви интереси и е дал ход на съдебното следствие, респективно е провел първото по делото заседание, в отсъствието на защитник на подсъдимия Р., при изрично направено от него искане за разглеждане на делото с участието на защитник. Въззивният съд е отстранил този пропуск, като е провел разпитите на същите свидетели в присъствието на защитници и на тримата подсъдими. Впоследствие е основал преценката си по фактите на проведените разпити на свидетелите пред въззивния съд, като не е ценил показанията им пред РС-Ихтиман, депозирани без защитник на подсъдимия Р., при което не е допуснал нарушение на закона при формиране на вътрешното си убеждение относно обстоятелствата по делото. За възприемането на фактическата обстановка, съгласно която тримата подсъдими са осъществили противозаконното отнемане на инкриминираното количество картофи и три броя инструменти от владението на пострадалия Б., въззивният съд се е позовал както на обясненията на подсъдимия С. от досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.279 ал.1 т.4 пр.1 от НПК, така и на показанията на свидетелите И., С., Л. и Р. от съдебно заседание и от досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото по съответния процесуален ред, както и на данните от протокола за претърсване и изземване в къща, обитавана от подсъдимият Г., относно намерените инкриминирани вещи, инструменти, в същата. Показанията на свидетеля С., оспорени от защитата на подсъдимия Р., не са тълкувани превратно от въззивния съд. От съдържанието им ясно се потвърждава самоличността на подсъдимия Р., който на процесната дата е бил възприет от същия свидетел пред склада на пострадалия, заедно с подсъдимият С., докато последният е изнасял картофи през прозорец на складовото помещение . Показанията на свидетеля С. са последователно поддържани в хода на цялостното наказателно производство, в частта досежно участието на подсъдимия Р. в процесното деяние, като свидетелят е бил категоричен относно самоличността на този подсъдим и мястото на което го е възприел, поради което и не са налице противоречия, които да бъдат предмет на дължимо обсъждане от въззивната инстанция. При оценката на показанията на този свидетел окръжният съд е отчел и кореспонденцията им с обясненията на подсъдимия С. от досъдебното производство и липсата на несъответствия с други доказателства по делото / подсъдимите Г. и Р. са отказали да дават обяснения в съдебно заседание / . В тази връзка, при липсата на противоречиви доказателствени факти, които да подлежат на отделно обсъждане, въззивният съд не е допуснал нарушение на закона, като е кредитирал показанията на свидетеля С. в насока авторството на деянието на подсъдимия Р.. Оплакването в касационните жалби на защитниците на двамата подсъдими, Г. и Р., касаещо предмета на престъплението, картофи, и неговата негодност да бъде установен по количество и стойност, поддържано в съдебно заседание, с уточнението за неправилна оценка на заключението на допълнителната съдебно-оценителна експертиза от въззивната инстанция, е неоснователно. Въззивният съд е извършил необходимите действия за установяване на стойността на предмета на престъплението, като в отговор на възраженията на защитниците на подсъдимите относно приетото в заключението на основната оценителна експертиза е назначил допълнителна такава, със задача относно стойността на процесните картофи. Окръжният съд не е допуснал нарушение при доказателствената оценка на Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, като правилно е оценил същата като компетентно и професионално изготвена от лице, специалист в съответната област и е изградил становището си по фактите въз основа на това заключение. Допълнителната експертиза е обоснована в частта относно приетата стойност на инкриминираните картофи, като в същата ясно са посочени критериите за оценка на вещите, като сортове картофи / „Бяла роза” и „П.” / , период на отнемане / месец февруари 2012 г. /, начин на съхранение / опаковани по подходящ за зимния период начин / и количество, прието е осреднена стойност на чувалите / гаци/ , в които са били съхранявани картофите, респективно пазарната стойност на този вид стока за периода на отнемането и. Възражението, че се касае за частично негоден предмет на престъплението, измръзнали картофи, което според защитата, се основава на експертната преценка на първото вещо лице е несъстоятелно. Експертизите са изготвени по писмени данни и вещите лица ясно са уточнили, че са оценявали картофи, които не са им били предявени, поради което не могат да дават заключение за състоянието на картофите към момента на отнемането им. Заявеното от вещото лице пред съда при изслушването на допълнителната оценителна експертиза, че измръзналите картофи не са годна стока за консумация, фураж или засяване е ирелевантно към конкретното състояние на картофите, предмет на престъплението, доколкото не касае оценяваните картофи. В мотивите към въззивната присъда е даден отговор на възражението на защитата за състоянието, в което са се намирали картофите към периода на отнемането им, като съдът е акцентирал на добрите условия за съхранение, създадени в складовото помещение, в което са били държани картофите, предмет на кражбата, както и е отчел, че последната е станала причина за последващото им унищожение след фитосанитарна инспекция, поради нарушаване от подсъдимите на подходящите условия за съхранение, което е причинило и последващото измръзване на картофите, които са останали в склада. Възражението относно отклоняване от въззивната инстанция на въпроси към вещото лице, изготвило допълнителната експертиза, с мотив, че не са относими към предмета на делото, което се оценява като съществено процесуално нарушение от защитата и в подкрепа на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК не е основателно . Видно от протокола от съдебното заседание, в което е била изслушана допълнителната оценителна експертиза, преценката на въззивния съд относно неотносимост на зададен въпрос от защитата към вещото лице е правилна, тъй като от експерта е искан отговор за това налице ли са по делото конкретни писмени доказателства, което не е въпрос, който изисква специални знания , поради което е недопустимо да се задава на експерт. С оглед изложеното, въззивният съд не е допуснал нарушение на чл.14 от НПК при установяването на фактите по делото относно предмета на престъплението, като вид и стойност. Не се установи неправилно приложение на материалния закон с присъдата на въззивния съд. Стойността на предмета на престъплението, приета за установена от СОС е обусловила и законосъобразната квалификация на деянието по т.5 на чл.195 от НК , тъй като същото не представлява маловажен случай. Извършеното противозаконно отнемане на процесните картофи в инкриминираното количество, съвместно с отнемането на три броя инструменти не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на същите по вид престъпления, за да се приеме, че случая е маловажен. Приетата в присъдата на въззивния съд квалификация по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е правилна и съобразена с легалното определение по чл.93 т.12 от НК и задължителните указания, дадени с ТР № 54/1989 г. на ОСНК на ВКС относно наличието на квалифициращото обстоятелство „ предварителен сговор”, доколкото от доказателствата по делото е установено, че и тримата подсъдими са участвали в изпълнението на престъплението, като са взели активно участие в противозаконното отнемане на процесните вещи и не са имали други функции при осъществяването на задружната престъпна дейност. Съгласно установените по делото факти, в изпълнението на престъплението са участвали повече от две лица. Деянието е извършено под формата на продължавано престъпление, с оглед трикратното проникване в складовото помещение от подсъдимите и изнасяне от същото на картофи и инструменти. Съгласието за извършване на престъплението е постигнато предварително между тримата подсъдими, като в частта относно разпределението на ролите между тях е обективирано в конкретните действия, които всеки един от тях е извършвал, разпределени съобразно етапите на осъществяване на противозаконното отнемане - проникване в помещението, изнасяне на стоките, пренасяне до мястото откъдето впоследствие се извършва извозването от местопрестъплението. Квалификацията по чл.26 от НК не изключва приложението на т.5 на чл.195 от НК, доколкото при продължавано престъпление, съгласието може да бъде постигнато и при извършване на отделните деяния / Р № 83/1985 г., ІІ НО на ВКС / , които с оглед установеното по делото се намират в съответната функционална и времева връзка, както от обективна, така и от субективна страна . При извършената касационна проверка на въззивната присъда се установи неоснователност на оплакването, поддържано от защитниците на подсъдимите Г. и Р., за явна несправедливост на наложеното им наказание. Въззивният съд е индивидуализирал наказателната отговорност на двамата подсъдими при условията на привилегированата разпоредба на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като е определил наказание за всеки един от тях в размер на по осем месеца лишаване от свобода, което е с четири месеца под законовия специален минимум, предвиден в разпоредбата на чл.195 ал.1 от НК. Съдът е посочил кои са смекчаващите вината обстоятелства, които е приел за установени спрямо извършеното от подсъдимите – чисто съдебно минало, млада възраст, добри характеристични данни, възстановяване на част от отнетите вещи на техния собственик, както и начина на извършване на престъплението, за който е приел, че разкрива занижена степен на обществена опасност на деянието. Независимо, че не е посочил изрично, че така отчетените в полза на подсъдимите обстоятелства са многобройни, съдът е приел, че предвиденото в закона най-леко наказание се явява несъразмерно тежко относно извършеното и е определил наказанието под минимума. Касационната инстанция не се съгласява с извода на окръжния съд, че възстановяването на вещите е смекчаващо вината обстоятелство, доколкото същото е резултат от извършено от разследващите органи, претърсване и изземване на вещите, за което подсъдимите нямат принос, както и не намира, че начинът на извършване на престъплението обуславя преценка за занижена степен на обществена опасност на деянието. Престъплението е извършено при условията на предварителен сговор, което е квалифициращо обстоятелство, поради което не може да се цени в тежест на дейците, но при оценката на степента на обществена опасност на същото следва да се вземат предвид характеристиките на задружната престъпна дейност. Отнемането на вещите е осъществено през нощта, по начин, изискващ особени умения и чрез преодоляване на определена преграда / през малко прозорче, чрез разкъсване на поставения на мястото на стъклото чувал /,при условията на продължавана престъпна дейност, които факти не дават основание да се определи деянието като такова с ниска степен на обществена опасност. Не без значение е и обстоятелството, че при отнемането на вещите, от действията на подсъдимите е нарушен режима на съхранение на останалите картофи в складовото помещение, което е причинило и последващото им измръзване и унищожението им по санитарни съображения. С оглед изложената преценка относно касаещите вината на подсъдимите Г. и Р. обстоятелства, определените спрямо тях наказания в размер на по осем месеца лишаване от свобода не са несъразмерно тежки относно извършеното и несъответни на тежестта на деянието. С приложението на чл.55 от НК при реализацията на наказателната им отговорност е компенсирана продължителността на наказателното производство, не по тяхна вина и е определено справедливо наказание, поради което и с оглед факта, че изпитателният срок по чл.66 ал.1 от НК е в рамките на минимума, не са налице основания за допълнителното му редуциране по размер. С признаването на подсъдимите Г. и Р. за виновни в извършването на престъплението по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК законосъобразно е била ангажирана и гражданската им отговорност с присъждане на обезщетение за имуществени вреди в полза на гражданския ищец в рамките на предявеното обвинение, поради което и присъдата следва да бъде оставена в сила и в гражданската и част. С оглед изхода на делото и на осн. чл.189 ал.3 от НПК, при депозираното изрично искане от частния обвинител и граждански ищец, направените от същия разноски за процесуално представителство от повереник пред касационната инстанция в размер на 500 лв. следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимите Г. и Р., съответно в размер на по 250 лв. за всеки един от тях. С оглед изложеното по-горе, ВКС намери, че не са налице касационните основания, посочени в жалбите на защитниците на подсъдимите К. Г. и И. Р., поради което въззивната присъда на Софийски окръжен съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда на Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, Първи въззивен състав, постановена на 02.02.2015 г. по внохд № 334/2014 г. ОСЪЖДА подсъдимите К. Г. Г. и И. Р. Р. да заплатят направените пред касационната инстанция разноски в размер на по 250 / двеста и петдесет / лв. в полза на гражданския ищец и частен обвинител Г. А. Б., за процесуално представителство на повереник. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.