7 Р Е Ш Е Н И Е №130 София, 15.04.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА……………..……. и с участието на прокурора……..………………...., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1829 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК, а по служебен почин – и по чл. 247 ГПК (за поправка на явна фактическа грешка). С определение № 326/20.VІV2019 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол досежно атакуваната от Н. и И. М. от [населено място], [община], част от решение № 537 на САС,ГК, 8-и с-в, от 6.ІІІ.2018 г. по гр. дело № 4523/2017 г. е бил допуснат в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевантния не само за изхода по конкретното дело, но също и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въпрос: „Приложима ли е тригодишната погасителна давност по отношение на вземанията за възнаградителна лихва, начислена по и на основание договор за банков кредит?” В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните по спора, редовно и своевременно призовани, не са се явили и не са били представлявани, поради което меродавни са становищата им, изразени в производството по чл. 288 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на Н. и И. М. в жалбите им срещу частта от въззивното решение, по отношение на която то бе допуснато до касационен контрол, становището на ответната по касация „УниКредит Булбанк” АД-София за оставянето на жалбите без уважение, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на този съдебен акт в пределите по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба на Н. А. М., както и тази на И. В. М., са основателни. Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, срочен, с продължително изпълнение, като последният белег е присъщ и на краткосрочните кредити /до 1 год./ за осигуряване на оборотни средства. Договорът за банков кредит е и възмезден, защото чл. 430, ал. 2 ТЗ предвижда изрично, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Доколкото такава лихва е по естеството си възнаграждение за ползвания финансов ресурс, тя еднозначно се определя като „възнаградителна”. В хипотеза, в която е било прието, че даден кредит е станал предсрочно изискуем от датата на получаване на исковата молба от ответника, то до същия момент кредитополучателят ще дължи както остатъчната част от главницата, така и от уговорената с банката възнаградителна лихва. Процесната хипотеза обаче е извън обсега на чл. 432 ТЗ. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК от страна на кредитната институция ответник по касация, а именно 10 юни 2015 г., падежирани са били вече всички дължими вноски по преоформения с Анекс № 4/31.V.2010 г. в револвиращ кредит за оборотни средства договор за банков кредит - овърдрафт № LТОС-13 от 10.ІV.2008 г. С клаузата по чл. 7.1 този последен анекс крайният срок за погасяване на главницата „и лихвата” е бил удължен до 10.ІV.2011 г. Следователно от изпадането на настоящите двама касатори в забава и до подаване на заявлението срещу тях по чл. 417, т. 2 ГПК са изминали повече от 4 години. Според този документ с централно значение в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, представляващ извлечение от счетоводните книги на ответната по касация „УниКредит Булбанк” АД /т. 9, б. „Б”/, претенцията й е била за съществуване на нейно вземане за договорна /възнаградителна / лихва по чл. 4 от договора за банков кредит срещу касаторите Н. и И. М. в условията на пасивна солидарност, възлизащо на 35 466.09 лв. (тридесет и пет хиляди, четиристотин шестдесет и шест лева и девет стотинки) за периода от 10.ХІ.2011 г. и до датата на подаване на заявлението до РС-Самоков, по което е било образувано ч.гр. дело № 412/2015 г. Този период е с продължителност 3 години и 7 месеца. От претенцията на банката за възнаградителна лихва касаторите са признали дължимостта на сума в размер на 10 466.09 лв., което обстоятелство е съсредоточило спора по делото единствено върху дължимостта на разликата от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева). Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ГПК, решение, постановено по въззивно търговско дело, заведено по иск с такава цена, подлежи на касационно обжалване, щом претенцията надвишава законоустановения минимум от 20 000 лева. Съгласно чл. 111, б. ”в”, предл. 2-ро ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Но също „и за други периодични плащания”. Следователно вземането за лихви има самостоятелен характер и преценката за дължимостта му не следва да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича от договори с продължително или с периодично изпълнение. Ноторно е, че специфична особеност на револвиращия кредит е отпускането на сумата на траншове, а погасяването се извършва на части, периодично. Ето защо, при своевременно направено от касаторите М. в съответствие с императивното правило на чл. 120 ЗЗД тяхно защитно възражение за изтекла специална погасителна давност, не може да бъде споделено съображението на въззивния съд за приложимост в случая на общата погасителна давност, понеже уговорените погасителни вноски нямали характера на периодични плащания. Самото разграничаване на вземанията за главница и лихви /отделно възнаградителна от санкционна/ в документа по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК, въз основа на който ответната по касация „УниКрдит Булбанк” АД е поискала издаването на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист, сочи, че не е налице неделимост на задълженията по процесния револвиращ кредит по смисъла на чл. 128, ал. 1 ЗЗД, която да бъде съобразявана в исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, заведено по кумулативно съединените положителни установителни искове на банката срещу Н. и И. М.. В заключение, положителния установителен иск на „УниКредит Булбанк” АД срещу настоящите двама касатори за съществуването на вземане за договорна възнаградителна лихва в размер на сумата от 1 860.38 лв. /според приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза/, като дължима за периода 22.ХІ.2010 г. – 10.ІV.2011 г. при условията на пасивна солидарност между последните, ще следва да бъде отхвърлен: като неоснователен - погасен с изтичането на кратката погасителна давност по чл. 111, б.”в”, предл. 2-ро ЗЗД. ІІ. Относно необходимостта от поправяне на допусната явна фактическа грешка в диспозитива на определението по чл. 288 ГПК по настоящето дело: Обективираната в мотивите към това определение /стр. 2, първи абзац/ воля на състава на ВКС е била за допускане до касационен контрол единствено на онази част от обжалваното решение на САС, с която е било потвърдено това на Софийския окръжен съд за уважаването на положителния установителен иск на банката срещу М. за съществуване на нейно вземане за възнаградителна лихва в размер на 1 860.38 лв. за периода 22.ХІ.2010 г. – 10.ІV.2011 г. Тази воля се потвърждава и от размера на допълнителната д. т., определен по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При външното изразяване на волята обаче, е бил допуснат пропуск в диспозитивната част на определението по чл. 288 ГПК, като на ред трети от същия е останал незавършен израза „В ЧАСТТА МУ, с която”. Това в случая налага отстраняването му посредством добавяне на израза: „е било потвърдено първоинстанционното решение по иска за възнаградителната лихва”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 537 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 6.ІІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 4523/2017 г. В ЧАСТТА МУ, с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 48/7.ІV.2017 г. на Софийския ОС, ТК, V-и с-в, по т. д. № 217/2015 г. за уважаването на положителния установителен иск за съществуването на вземане в полза на „УниКредит Булбанк” АД-София срещу Н. и И. М. от [населено място], [община], в условията на пасивна солидарност с предмет възнаградителна договорна лихва по сключен помежду им договор за револвиращ кредит в размер на 1 860.38 лв. за периода 22.ХІ.2010 г. - 10.ІV.2011 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „УниКредит Булбанк” АД-София /ЕИК[ЕИК]/, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 2, пр. 3-то ГПК, против Н. А. М., ЕГН [ЕГН] и И. В. М., ЕГН [ЕГН] - двамата от [населено място], [община], ЗА ПРИЗНАВАНЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че същите й дължат солидарно сума в размер на 1860.38 лв. (хиляда осемстотин и шестдесет лева и тридесет и осем стотинки) за периода 22.ХІ.2010 г. - 10.ІV.2011 г., представляваща договорна възнаградителна лихва по договор за банков кредит /овърдрафт/ № LТОС13 от дата 10.ІV.2008 г. трансформиран в револвиращ кредит, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, погасен по давност /чл. 111, б. „в”, предл. 2-ро ЗЗД/. Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по настоящето дело в производството по чл. 288 ГПК определение № 326/20.VІ.2019 г., като на ред трети, след израза „В ЧАСТТА МУ, с която”, се добавя средния израз: „е било потвърдено първоинстанционното решение по иска за възнаградителната лихва”. О С Ъ Ж Д А ответната по касация „УниКредит Булбанк” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], площад „Св. Неделя” № 7 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК – да заплати ОБЩО на касаторите Н. А. М., ЕГН [ЕГН] и И. В. М., ЕГН [ЕГН] - двамата от [населено място], [община], [улица], СУМА в размер на 98.51 лв. (деветдесет и осем лева и петнадесет стотинки), представляваща съвместно направените от тях разноски за касационното производство по реда на чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събиран от съдилищата по ГПК. О С Ъ Ж Д А ответната по касация „УниКредит Булбанк” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], площад „Св. Неделя” № 7 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК и във вр. ЧЛ. 38, АЛ. 2 от Закона за адвокатурата – да заплати на адвокат С. В. В. от АК-Русе с кантора в този град на [улица], офис #28, СУМА в размер на 800 лв. (осемстотин лева), представляваща дължим хонорар за оказана на касатора Н. М. безплатна правна помощи съдействие. О С Ъ Ж Д А ответната по касация „УниКредит Булбанк” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], площад „Св Неделя” № 7 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК и във вр. ЧЛ. 28, АЛ. 2 от Закона за адвокатурата – да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН [ЕГН], от АК-Русе СУМА в размер на 800 лв. (осемстотин лева), представляваща дължим хонорар за оказана на касаторката И. М. безплатна правна помощ и съдействие. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2