Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * срокове за налагане на дисциплинарни наказания * принцип на диспозитивното начало * нарушение на трудовата дисциплина

Р Е Ш Е Н И Е

№ 297
гр.София, 03.10.2014г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 7528/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от по касационна жалба, подадена от [фирма], София, представлявано от изпълнителния директор С. Й., чрез адв. В. В. , срещу въззивно решение от 13.06.2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 262/2013 г.
Касационното обжалване е допуснато процесуалноправен въпрос дали съдът може да преценява законосъобразността на заповед за уволнение на непосочено в исковата молба основание – в случая спазването на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, е от значение за постановения резултат, и е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното по чл. 290 ГПК решение № 503/2012 г. на ВКС ІV ГО по гр.д. № 77/2011 г..
По поставения въпрос има формирана задължителна съдебна практика, намерила израз, както в решение № 503/2012 г. на ВКС ІV ГО по гр.д. № 77/2011 г., така и в множество други решения по чл. 290 ГПК на състави от Върховния касационен съд. Тълкуването е еднозначно, непротиворечиво и напълно се споделя от настоящия състав, а разрешението на правния въпрос е, че непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. В този смисъл, при липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 194 КТ при дисциплинарно уволнението на ищеца, недопустимо е съдът сам да преценява дали наказанието е наложено в сроковете по цитираната разпоредба. Предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните срани, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. При иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание (правопораждащ юридически факт), който индивидуализира предмета на спора. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска, това е от компетентността единствено на ищеца и то при предвидените от ГПК условия и срокове.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Ответникът по касация е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна.
Кюстендилският окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Кюстендилски районен съд, е отменил като незаконна заповедта за дисциплинарно уволнение на Б. Б. Й., възстановил го е на заеманата преди това длъжност и е възложил върху работодателя тежестта на съдебноделоводните разноски. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен от първата инстанция и решението в тази част е влязло в сила поради оттегляне на въззивната жалба и прекратяване на въззивното производство в тази му част.
В противоречие са дадения от съда по-горе отговор на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е преценявал спазването на чл. 194 КТ при налагане на дисциплинарното наказание, въпреки, че подобно твърдение за незаконност на уволнението не е било въведено от ищеца в исковата молба.
Въззивният съд се е произнесъл по трите обективно кумулативно съединени иска, като е преценявал единствено невъведено в предмета на иска твърдение за нарушена процедура при уволнението на ищеца. Не се е произнесъл по нито едно от твърденията по исковата молба, обуславящи основанието на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В заключение, въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено, като касационната инстанция постанови решение по съществото на спора. Допуснатите от въззивния съд нарушения са от такова естество, че не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните са били в трудовоправни отношения. Със заповед № РД-22-35/06.03.2012 г. Б. Й. е уволнен дисциплинарно за допуснати от него нарушения на трудовата дисциплина – при две проверки по системата за независим контрол „таен клиент”, служителят не е предложил текущи промоции и стоки в активна продажба, винетни стикери или сключване на застраховка „гражданска отговорност”; предоставил невярна информация относно размера на застрахователната премия, отказал да направи исканата от клиента съпоставка между цените на застраховката, предлагани от различните застрахователни компании, чиито продукти се предлагат на обекта; заредил резервоара на автомобила на клиента без да е приключило по данни от брояча предходното зареждане; фискален бон е издаден едва след искане на клиента, като сумата по него била 21,48 лв., вместо 11,50 лв. – действителната стойност на закупените стоки. При втора проверка на търговския обект, служителят отново не е предложил на клиента да сключи застраховка „Гражданска отговорност”; при изрично искане от клиента да сключи застраховка „гражданска отговорност” и да заплати третата си вноска по сключена при условията на разсрочено плащане застраховка, Й. отказал под претекст, че управителят не е на работа и сключването на договорите става в друго помещение.
Описаните в заповедта деяния се установяват от събраните гласни доказателства.
От анализа на длъжностната характеристика за заеманата длъжност, Правилника за управление на бензиностанциите, извлечение от „Инструкция за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти” от същия правилник, Лист за удостоверяване запознаването на служителите с Инструкциите за провеждане на застрахователна кампания 2011-12 г., М. от 28.11.20122 г. на директор „У.” за старт на продажбата на електронни полици „Гражданско отговорност”, считано от 29.11.2012 г. на четири застрахователни компании – Л. И., Д., У. и Б., с посочване на актуалните им тарифи, се установява, че всеки служител от търговските обекти на работодателя е длъжен да регистрира и отчита всяка извършена продажба и/или услуга на търговския обект чрез издаване на касова бележка от фискалното устройство, да подаде на клиента разпечатания фискален бон или да го унищожи по предвидения от работодателя ред, в случай че клиентът откаже да вземе фискалния бон. Всички служители в търговските обекти на търговското дружество, включително и Й., са задължени да предлагат на клиентите да се възползват от предлаганите промоции и услуги, включително и да сключват застраховки според правилата и изискванията на работодателя. С изискванията по цитираните инструкции и във връзка с предлагането на застраховки, служителите, включително Й., са запознати, специално инструктирани и обучени. Последното се установява и от лист 57 от Книга за проверка на длъжностите лица, удостоверяващ провеждане на поредно обучение в обекта относно осъществяване на застрахователната кампания.
Работата на служителите в компанията, в рамките за застрахователна кампания 2011/2012 г., е контролирана от работодателя посредством „таен клиент”, за което служителите са били и изрично информирани.
При така установеното следва, че извършените от Й. дейния, описани в заповедта за уволнение, съставляват нарушение на трудовата дисциплина.
Те са сериозни, многобройни, като за част от тях се установява и повтаряемост в работата на Й.. Работодателят е изискал обяснения от служителя, с което е спазил и изискванията на чл. 193 ГПК.
Видно от данните по делото, Й. и по-рано е допускал нарушения на трудовата дисциплина.
Работодателят не е допуснал нарушение на чл. 189 КТ, защото при избор на наказание е съобразил тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, поведението на служителя, както и дисциплинарното му минало.
В заключение, заповедта за уволнение е законосъобразна, поради което исковете по чл. 344, ал. 1, т 1 и т. 2 КТ следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът Б. Й. следва да заплати сторените от насрещната страна съдебноделоводни разноски за всички инстанции – 160 лв. – платени държавни такси за въззивно и касационно обжалване.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение от 13.06.2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по гр.д. № 262/2013 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Б. Б. Й. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] против [фирма], София, ЕИК[ЕИК], адрес на управление [улица], представлявано от изпълнителния директор С. Й., за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, на заповед № РД-22-35/06.03.2012 г., с която Борислав Й. е дисциплинарно уволнен и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Б. Б. Й. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], София, ЕИК[ЕИК], адрес на управление [улица], представлявано от изпълнителния директор С. Й. сумата в размер на 160 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: