4 11 Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 07.05.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №317 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1790 от 19.09.2013г. по т.д. №268/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-11 състав, решение от 28.08.2012г. по т.д. №2937/2011г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от [фирма] срещу ДФ „Земеделие” искове за заплащане на основание чл.82 вр. чл.79 от ЗЗД на обезщетение за претърпени вреди – щети, включващи такси за предоговаряне на кредити – 8 056,72 евро, както и по – големия размер заплатени лихви от предварително договорените – 34 975 евро, в резултат на забавяне изплащането на финансова субсидия от ответника. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както е и необосновано. Касаторът поддържа, че при разрешаването на спора въззивният съд не е извършил тълкуване на договор №2498 от 22.12.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България / С./, според критериите на чл.20 от ЗЗД, с което е нарушил материалния закон и се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Поддържа,че съдът не е взел предвид връзката на договора за предоставяне на финансова помощ със сключения на 06.08.2007г. договор за кредит с [фирма], която се установява и от сключения анекс №1 от 24.08.2007г. към договор №2498 от 22.12.2006г. Поддържа,че е сключил втория договор за кредит от 09.06.2008г. не за да бъде погасен кредитът по договора от 06.08.2007г., както неправилно е приел въззивният съд, а за да бъде осигурена цялата сума от 260 000 евро, която дружеството се е задължило да инвестира по силата на договора с ДФ „Земеделие”. Претендира разноски Ответникът ДФ „Земеделие” оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа, че правно релевантна причинна връзка между вреда и неизпълнение е налице, когато такова неизпълнение е годно да предизвика във всички случаи изобщо, а не само в конкретния случай, пораждането на един и същ резултат. Излага доводи,че не се поставя като условие за кандидатите за получаване на финансова помощ по програма С. задължително да са сключили договор за банков кредит, с който да реализират инвестицията, предмет на договора. Изтъква,че начинът на осигуряване на финансирането е предоставен за преценка и решение на ползвателя на финансовата помощ. Счита за неотносими към предмета на делото твърденията, че банковият кредит се отпуска въз основа на одобрената субсидия, като поддържа,че вземането на решение за банков кредит и избора на обезпечението на кредита е извън волята на фонда, който не е страна в тези взаимоотношения. Счита за правилен извода на въззивния съд, че общият размер на двата кредита от 260 000 евро, надвишава значително общия размер на инвестицията, което също доказва,че тези средства очевидно са били използвани за други цели, а не за довършване на семейния хотел и ресторант - механа, за които е отпусната помощта. Претендира разноски. С определение №6787/22.07.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос: „Как се установяват размерът и предвидимостта на вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] срещу ДФ „Земеделие” искове с правно основание чл.79 ал.1 , вр. чл.82 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени вреди в резултат на забавяне в изплащането на финансова субсидия по сключения между страните договор №2498 от 22.12.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България / С./, включващи заплатени от ищеца такси за предоговаряне на кредити – 8 056,72 евро, както и по – големия размер заплатени лихви от предварително договорените по договорите за кредит – 34 975 евро. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, въззивният съд е установил, че липсва причинна връзка между виновното поведение на изпадналия в забава ответник и претърпените от ищеца загуби. Изложил е мотиви,че произтичащите от предоговарянето на погасителните планове вреди не са типичен и устойчив резултат от забавеното предоставяне на финансова помощ, нито са предвидими вреди, установими към момента на възникването на облигационното отношение между страните. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: Относно нормативната уредба на финансовото подпомагане по програма С. е налице съдебна практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, поради което и представляваща задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР №1/2010 на ОСГТК. Съгласно решение № 112 от 10.09.2012 г. по т. д. № 359/2011г. на ВКС, ТК II т. о., и решение №199 от 05.12.2014г. по т.д. №4500/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., предоставянето на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ представлява смесен фактически състав с административноправни и гражданскоправни елементи. Конкретните условия и ред, както и изискванията към лицата, които се подпомагат, се определят с наредби на министъра на земеделието и храните съгласно Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000 - 2006г. Доколкото в съответния подзаконов нормативен акт, няма специални разпоредби за отговорността за неизпълнение на договорите, сключени по програма С., относими към отговорността за неизпълнение на тези договори са конкретните клаузи от всеки договор и общите правила, регламентирани в чл. 79 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл. 82 от ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица на неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. В решение № 73 от 27.07.2010 г. по т. д. №897/09г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №172 /11.12.2013г. по т.д. №588/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №296 от 05.11.2013г. по гр.д. №48/2013г. на ВКС, ГК, ІV гр.о, които настоящият състав изцяло възприема, са разяснени различията между претърпените загуби и пропуснатите ползи, които се обхващат от отговорността за обезщетение, както и изискванията за тяхното доказване. В посочените решения се приема, че разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба. Тоест загубите представляват ефективните вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. Тези вреди следва да са в причинна връзка с неизпълнението на длъжника, като съставляват пряка последица от същото. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение, поради това и настъпването й е предвидимо към момента на неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника – на поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите когато длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Съгласно решение №296 от 05.11.2013г. по гр.д. №48/2013г. на ВКС, ТК, ІV гр.о, предвидимите вреди са по - тесен кръг от преките, това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключването на договора и обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им. Предвид изложението на релевантния въпрос следва да се отговори, че предвидимостта на вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ се преценява във всеки отделен случай с оглед вида на вредите, клаузите на съответния договор и събраните по делото доказателства, включително представените при сключването на договора документи и при съобразяване на специалните правила на приложимия за съответния вид договор подзаконов нормативен акт и общите правила на ЗЗД за отговорността за неизпълнение на договорите. Преценката за предвидимост се осъществява към момента на сключване на договора. Изискването за предвидимост не се отнася за размера на вредите, който подлежи на доказване от ищеца. По съществото на касационната жалба. В настоящата хипотеза договорът между страните е сключен по реда на Наредба №15/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./. От представените доказателства се установява, че между Държавен фонд „Земеделие” и [фирма], [населено място], е сключен договор №2498/22.12.2006г., по силата на който фондът е предоставил на дружеството безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности по проект № 10030120004, посочени в бизнес плана, а именно: Изграждане на подобект "Семеен хотел" на обект "Семеен хотел и ресторант – механа за селски туризъм" в [населено място]. Съгласно чл.2.1 от договора първоначално одобрената помощ въз основа на представените документи по проекта е в размер до 207 638 лева, представляващи 50% от целия размер на одобрената инвестиция, като окончателният размер на помощта се определя от фонда след представяне на всички изискуеми документи за направените инвестиционни разходи. Срокът за извършване на инвестицията е определен до 30.06.2008г. Клаузата на чл. 4.6 от сключения договор по С. предвижда, че Фондът дължи плащане на уговорената финансова помощ, в тримесечен срок от постъпване на заявката, заедно с всички необходими документи доказващи направената инвестиция съобразно Наредба № 15/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите. Съгласно чл. 1.3 от договора помощта се заплаща при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения бизнес план. Твърдението на ищеца, че в представения от него бизнес план е предвидено финансиране на инвестицията от негова страна чрез банков кредит, не е подкрепено с доказателства, но не е и изрично оспорено като факт от ответника. По силата на договор за банков кредит № 051 – 007 – 001/ 06.08.2007г., сключен между [фирма] и [фирма], [населено място], дружеството е получило инвестиционен кредит за доизграждане на подобект "Семеен хотел" на обект "Семеен хотел и ресторант – механа за селски туризъм" в [населено място], в размер на 180 000 евро, като се е задължило да издължи главницата на вноски с краен срок на погасяване 20.07.2017г., съгласно следния погасителен план: 15 месеца гратисен период, една месечна погасителна вноска в размер на 102 250 евро, / равностойността в евро на субсидията от 200 000 лева/, дължима в срок до 20.11.2008г., след постъпване по сметка на кредитополучателя в банката на субсидията от ДФ "Земеделие" по програма С., три месечни погасителни вноски от по 515 евро, първата от които дължима на 20.12.2008г., 34 месечни погасителни вноски по 715 евро, 66 месечни погасителни вноски по 760 евро и последна уравнителна погасителна вноска от 1 735 евро. В чл.3 от договора е посочен размерът на дължимата лихва по договора за кредит, включително и лихвата при просрочие на погасителните вноски, а в чл.4 са уговорени дължимите по кредита такси и комисионни. На 19.11.2008г. е сключен анекс №1 към договора за кредит от 06.08.2007г., по силата на който е изменен погасителният план, като за това изменение изрично е уговорена комисионна в размер на 1800 евро, разсрочени на 10 месечни вноски. На 19.10.2009г. е сключен анекс №2 към договора за кредит от 06.08.2007г., по силата на който отново е изменен погасителният план, като за промяната в погасителния план изрично е уговорена комисионна в размер на 0,50% върху остатъка по главницата, платима на 12 месечни вноски по 72,27 евро. По силата на договор за банков кредит № 051 – 028 – 001/09.06.2008г., сключен между [фирма] и [фирма], [населено място], дружеството е получило инвестиционен кредит за доизграждане на подобект "Семеен хотел на обект Семеен хотел и ресторант – механа за селски туризъм" в [населено място], в размер на 80000 евро, като се е задължило да издължи главницата на вноски с краен срок на погасяване 20.05.2018г., съгласно следния погасителен план: 9 месеца гратисен период, 3 месечни погасителни вноски в размер на 500 евро, първата от които дължима на 20.03.2009г., 12 месечни погасителни вноски по 700 евро, 95 месечни погасителни вноски по 730 евро и последна уравнителна погасителна вноска от 750 евро. В чл.3 от договора е посочен размерът на дължимата лихва по договора за кредит, включително и лихвата при просрочие на погасителните вноски, а в чл.4 са уговорени дължимите по кредита такси и комисионни. На 19.10.2009г. е сключен анекс №1 към договора за кредит от 09.06.2008г., по силата на който е изменен погасителният план, като за промяната в погасителния план е уговорена комисионна в размер на 0,50% върху остатъка по главницата, платима на 12 месечни вноски по 31,54 евро. Ищецът е подал заявка за изплащане на помощта на 18.08.2008г., което обстоятелство не се оспорва от ответника. На 24.07.2009г. е издаден отказ за изплащане на финансова помощ от директора на ДФ "Земеделие". Като основание за отказа е посочено, че при извършване на проверка на офертата на [фирма], е установено,че същата фирма не е издала офертата, представена при кандидатстването за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. С постановление от 15.12.2009г. е прекратена пр. преписка №2974/2009г. на Районна прокуратура [населено място], образувана по сигнал на ДФ "Земеделие" за престъпление при изготвяне и подписване на пълномощното, с което А. С. К., като управител на [фирма] е упълномощил И. К. да представлява дружеството, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. По делото е представена и декларация от управителя на [фирма], в смисъл, че представената пред ДФ "Зедемелие" оферта от 13.06.2006г. е издадена от неговия пълномощник, със съгласието на управителя. С решение от 23.04.2010г. по т. д. №2233/2009г. на СГС, ДФ "Земеделие" е осъден, на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място], част в размер на 49 000 лева от дължимата финансова помощ по сключения на 22.12.2006г. договор по програма С., по предявен частичен иск от сумата 190 659 лева, както и на основание чл.86 от ЗЗД мораторна лихва в размер на 1000 лева, представляваща част от претендираната лихва в размер на 26 430 лева, върху главницата от 190 659 лева, за периода от 19.11.2008г. до 01.12.2009г. С решение от 08.12.2010г. по т. д. №311/2010г. на САС решението на СГС е отменено в частта за присъдената главница от 49000 лева, поради извършено на 03.08.2010г. в хода на производството плащане от ответника ДФ "Земеделие", в полза на ищеца, в размер на 178 751,12 лева. В първоинстанционното производство е приета съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че в резултат от предоговаряне на кредитите по двата договора с [фирма], ищецът е заплатил допълнително комисионни в размер на 8 056,72 евро, а размерът на платените лихви е 34 975 евро, като общата левова равностойност на заплатените комисионни и лихви по двата договора е в размер на 169 526.18 лева. Заплатената субсидия е в размер на 178 751,12 лева, а нейната левова равностойност в евро е 91 199,55 евро. При така установената фактическа обстановка следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че е налице виновно неизпълнение на договор №2498/22.12.2006г. от страна на ДФ "Земеделие" , изразяващо се в забава на изплащането на уговорената финансова помощ, което вместо в предвидения тримесечен срок от заявката, то е осъществено едва на 03.08.2010г. Ответникът не е ангажирал доказателства,че са били налице предвидените в Наредба №15/18.05.2001г. и в процесния договор основания за отказ за изплащане на помощта. Не се твърди и че заявката за плащане не е била придружена с всички необходими документи, доказващи направената инвестиция, в който случай съгласно чл.25 а от Наредба №15/18.05.2001г. срокът за плащане не тече през времето за отстраняване за непълнотите или неточностите в представените документи. Настоящият състав на ВКС на РБ намира,че между забавата на ответника при издължаване на финансовата помощ и твърдяната от ищеца вреда, изразяваща се в изплатените от него такси за предоговаряне на отпуснатия му банков кредит по първия сключен от него договор за кредит № 051 – 007 – 001/ 06.08.2007г., е налице пряка и непосредствена причинна връзка, съгласно изискването на чл. 82 от ЗЗД, както и предвидимост на негативния за ищеца резултат. Съгласно чл.4 от Наредба №15/18.05.2001г. финансовата помощ, която се предоставя по реда на наредбата е в размер до 50 на сто от одобрените инвестиционни разходи, от които 75 на сто се осигуряват от ЕС и 25 на сто - от държавния бюджет на Република България. Разликата между пълния размер на одобрените инвестиционни разходи и размера по ал.1 се осигурява от кандидата, като участието на кандидата може да бъде само в парична форма. Изрично алинея 4 от същия текст предвижда,че паричното участие се удостоверява чрез представяне на банково извлечение или писмо за намерение за отпускане на кредит от банка или друга финансова институция или чрез декларация за осигурени финансови средства. В случая от представения по делото контролен лист ОД 1 за окомплектованост и легитимност на молбата за отпускане на помощта, по която е сключен процесният договор, се установява, че ищецът е представил изискуемият по чл.4 ал.4 от наредбата документ. Следователно условие за сключване на договора с ДФ "Земеделие" е удостоверяване разполагаемост /обезпечаване/ с парични средства за предприемане на инвестицията, като още при заявяването на помощта и сключването на договора ДФ „Земеделие” следва да разполага с информация относно намерението на ползвателя на помощта да осигури парични средства чрез банков кредит. Това е достатъчно да обоснове, към момента на сключване на договора, предположението, че отпуснатата помощ ще бъде използвана за погашение на задълженията по кредита, което предположение произтича от преценката за обичайно, нормално и съответно на житейската логика поведение. Следователно в случая е било предвидимо за ответника и това, че при несвоевременно изплащане на финансовата помощ от негова страна, касаторът би бил затруднен да погасява в срок задълженията по договора за кредит. Съдържанието на договора за банков кредит, потвърждава извода, че задълженията по двата договора са обвързани, като в него изрично е предвидено, че част от задължението по кредита, в размер на 102 250 евро, ще бъде погасено след постъпване по сметка на кредитополучателя в банката на субсидията от ДФ "Земеделие" по програма С.. Неоснователни са доводите на ответника, че вредата е обусловена от стоящ извън правоотношението между страните юридически факт, какъвто е сключения договор за банков кредит, а не само от неговото поведение. Сключването на договора за банков кредит макар и да е осъществено след сключването на процесния договор по програма С., не се явява непредвидимо обстоятелство, а е свързано с едно от условията, което получателят на помощта е следвало да изпълни, за да бъде сключен договора – да осигури финансирането на инвестициите по своя проект. Поради това невъзможността на ползвателя на помощта да погасява в срок вноските по сключения от него договор за банков кредит съставлява закономерен резултат от неизпълнението на задължението за превеждане на помощта, чието настъпване нормално може да се допусне още при пораждане на задължението. Следва да се отбележи,че съгласно извършеното с анекс №1 от 19.11.2008г. предоговаряне на погасителния план към договор за кредит №051 – 007 – 001/ 06.08.2007г., вноската в размер на 102 250 евро, която първоначално е предвидено да постъпи като плащане от ДФ "Земеделие", е уговорена като дължима до крайния срок за погасяване на кредита. Тоест съгласно този погасителен план, вноската е могла да бъде внесена във всеки момент между сключването на анекса и крайния срок за погасяване на кредита - 20.07.2017г., без да е фиксирана конкретна дата на плащане. Съответно забавата на ДФ "Земеделие", в периода след сключването на анекс №1 до окончателното плащане на помощта на 03.08.2010г., не е наложила сключването на анекс №2, следователно не е налице причинна връзка между забавата на ответника и сключването на анекс №2 и заплатените по него такси и комисионни. По отношение на втория договор за банков кредит също не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяната от ищеца вреда, и бездействието на ответника в издължаване на финансовата помощ. Отпуснатата по този договор сума от 80 000 евро, прибавена към размера на главницата по първия договор за кредит – 180 000 евро, надвишава размера на инвестициите, които ищецът се е задължил да изпълни. Същевременно този договор за кредит е сключен преди да настъпи изискуемостта за задължението за изплащане на финансова помощ и ДФ "Земеделие" да изпадне в забава. Следователно самото сключване на договора не е задължителна предпоставка за изпълнение на задълженията по договора по програма С., нито е било необходимо за преодоляване на последиците от забавата на ДФ „Земеделие” при изплащането на помощта. Поради това платените по него такси и лихви не могат да се възприемат като закономерен резултат от неизпълнението на договора по програма С., тоест за предвидима вреда. От събраните по делото доказателства не може да бъде установено каква част от заплатените от ищеца такси и лихви са изплатени по първия договор за кредит и каква част по втория. В приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно - счетоводната експертиза е посочено, че в резултат от предоговаряне на двата кредита ищецът е заплатил допълнително комисионни в размер на 8 056,72 евро, а размерът на платените лихви е 34 975 лева. Поради това не може да се установи размера на допълнително заплатените от ищеца такси и лихви в резултат от предоговарянето на първия договор за кредит. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно и на основание чл. 293 ал. 3 от ГПК същото следва да се отменени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебно - счетоводна експертиза, която да установи първоначално уговорения от ищеца при сключване на договора за кредит № 051 – 007 – 001/ 06.08.2007г., размер на таксите и комисионните и размера на първоначално поетото от него задължение за заплащане на възнаградителни лихви, както и размера на заплатените такси и комисионни поради предоговарянето на кредита с анекс №1, както и евентуалното увеличение на размера на дължимите възнаградителни лихви вследствие на сключването на анекс №1. Въз основа на това експертът следва да даде заключение относно увеличения размер на заплатените комисионни и лихви по договора за банков кредит № 051 – 007 – 001/06.08.2007г., в който се изразяват претърпените от ищеца вреди. При изпълнение на задачата не следва да се вземат предвид евентуално изплатени лихви за просрочие, доколкото анекс №1 е сключен преди уговорения падеж на вноската от 102 250 евро, която е следвало да бъде погасена със субсидията от ДФ "Земеделие", тоест не е налице причинна връзка между забавата на ДФ "Земеделие" и евентуална забава на ищеца в плащането на вноските по кредита, както преди сключването на анекса, така и след това. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл.294 ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1790 от 19.09.2013г. по т.д. №268/2013г. на Софийски апелативен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.