Р Е Ш Е Н И Е
№ 112/2012
гр. София 15.01.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 08 март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 777 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците З. Й. Л. и Д. Т. Л., чрез адв. С. П. срещу решение № 595/08.02.2011 г. по в.гр.дело № 952/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5355/15.07.2010 г. по гр.дело № 2272/2008 г. на Районен съд [населено място]. С последното е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателите с пр.осн.чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците В. Й. Л., Х. Б. Л., Е. Х. Л. и Б. Х. Л., че ищците са изключителни собственици на недвижим имот с идентификатор *, с административен адрес [населено място], [улица], ет.1, представляващ обект № 1 в сграда № 1, построена в имот с идентификатор *, ведно с голямото зимнично помещение с площ от 20 кв.м., изградено под пристройката към първоначално изградения етаж, а по документ за собственост описаният имот представлява първи/приземен/ жилищен етаж от жилищна сграда, изградена в имот пл. № * в кв.32 по плана на [населено място], действащ към 1992 г., заедно с голямото зимнично помещение, изградено под пристройката към първоначално изградения етаж и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху имота, като неоснователен. Със същото решение е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният иск от жалбоподателите за отмяна на нот.акт № 110/2008 г. на нотариус при Б. и е прекратено производството по делото в тази част.
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК-нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Искат отмяна и постановяване на друго, с което предявеният ревандикационен иск да се уважи. В съдебно заседание, жалбоподателите, чрез адв. Н. поддържат становището, заявено с касационната жалба.
Ответниците Б. Х. Л., В. Й. Л., Е. Х. Л. и Х. Б. Л., всички чрез адв. К. Д. в писмен отговор и в съдебно заседание са изразили становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 1160/14.12.2011 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос за начина по който следва да се извърши преценка на статута на етажите от жилищната сграда № 1 изградена в имот с идентификатор * по КК на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], а по регулационния план на [населено място], изградена в имот пл. № * в кв. 32 - зимничен етаж и жилищни етажи, изградени над него, съответно кой от тях е първи/приземен етаж/ и изградените етажи над него.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Предмет на исковата претенция на ищците-сега жалбоподатели З. Й. Л. и Д. Т. Л. е предявен иск с пр.осн.чл.108 ЗС за недвижим имот с идентификатор *, с административен адрес [населено място], [улица], ет.1, представляващ обект № 1 в сграда № 1, построена в имот с идентификатор *, ведно с голямото зимнично помещение с площ от 20 кв.м., изградено под пристройката към първоначално изградения етаж, като по документ за собственост недвижимият имот представлява първи /приземен/ жилищен етаж от жилищната сграда, изградена в имот пл. № * в кв.32 по плана на [населено място], действащ към 1992 г., ведно с голямото зимнично помещение, изградено под пристройката към първоначално изградения етаж. Заявеният с исковата молба придобивен способ е договор за продажба на недвижимия имот, обективиран в нот. акт № 69/1992 г. срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите, поето от ищците, като купувачи.
От фактическа страна е прието, че с нотариален акт № 69/92 г. Й. и З. Ш. - родители на жалбоподателката-ищца З. Л. прехвърлили на същата недвижимия имот – 5 зимнични помещения, първи/приземен/ жилищен етаж, втори жилищен етаж и мансарден етаж от жилищната сграда, построена в имот пл. № * в кв.32, както и гараж срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите.
С нот. акт № 66/14.11.1967 г. Й. Ш. отстъпил на сина си И. Ш. и В. Л.- дъщеря безвъзмездно и безсрочно да надстроят приземния етаж на съществуващата жилищна сграда с още два етажа. Разпределението на обектите от жилищната сграда съобразно постигнатото съгласие между страните по сключения договор за учредяване право на строеж е извършено както следва - целият съществуващ приземен етаж, средното зимнично помещение от пристройката и целия таван с правата на надстрояване само ако за в бъдеще се разреши надстрояване и на друг етаж да бъде на бащата Й. Ш., целият първи етаж и голямото зимнично помещение от пристройката да бъдат собствени само на В. Л., целият втори етаж и по-малкото зимнично помещение, което е до средното да бъдат собствени само на И. Ш..
Прието е, че с протокол № 10/16.05.1967 г. на заседание на съвета по ПИНМ е взето решение № 1 за съгласуване на ЧКЗП, като в процесния имот е предвидено да се извърши пристройка към съществуващата сграда до 10 метра в дълбочина и надстрояване на втори етаж. Със заповед № 331/29.05.67 г. на Председателя на ОНС Б. е одобрен ЧКЗП.
Съобразно предвижданията в кадастралния план от 1955 г. съществуващото в процесния имот пл. № * застрояване е отразено като едноетажно застрояване. Прието е, че съобразно архитектурния проект, одобрен на 15.09.67 г. е предвидено да се извърши пристрояване към съществуващите две стаи с три помещения на първо ниво – отразено като кота -2.40, две от които помещения са обозначени в проекта като мазета, а третото помещение е без обозначено предназначение, пристрояване на първия етаж с една стая, кухня, санитарен възел и стълбищна клетка, отразени на кота 0.00 и надстрояване върху така оформения етаж на кота 0.00 с още едно жилищно ниво на кота + 2.90, а именно надстрояване на втори етаж като се оформи и общо таванско подпокривно пространство на кота + 5.80 Според въззивния съд отразеното като съществуваща сграда в архитектурния проект от 1967 г. се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели М. Н., К. С. и показанията на с Н. В. относно факта, че родителите на ищцата З.Л. живеели на първия етаж от жилищната сграда.
Въззивният съд е приел за неустановени твърденията на ищците, че са собственици на първи /приземен/ етаж от процесната жилищна сграда на основание договор за продажба на имот срещу задължение за гледане и издръжка, съобразно нот.акт № 69/92 г. Прието е, за неустановено наличието на идентичност между притежавания от праводателя на З. Л. приземен етаж и владяния етаж от ответниците по иска.
Относно процесния етаж, дали същият представлява приземен или първи етаж и съответно кой следва да е втория етаж от жилищната сграда въззивният съд е приел, че следва да се изходи не само от съответните технически правила и норми, а и да се вземе предвид изявената в сделките воля на страните. Прието е, че бащата на ищцата се е разпоредил в нейна полза с притежавания приземен етаж, който не е идентичен на първия етаж, за който на В. Л. е учредено право на строеж. С оглед на това съдът е преценил за правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на ревандикационния иск.
Прието е от съда, че искането за отмяна на нот. акт № 110/2008 г. е процесуално недопустимо Съдът е преценил за правилен извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата, предвиждаща отмяна на нотариален акт – чл. 537, ал. 2 ГПК е приложима само за констативни нотариални актове, а не и за нотариални актове, обективиращи правна сделка – покупко-продажба.
По правния въпрос:
С решение № 534/02.10.2002 г. по гр.дело № 904/2000 г. на Благоевградския районен съд, влязло в сила на 27.09.2005 г. е осъден И. Й. Ш. и Е. К. Ш. да предадат на З.Й. Л. и Д. Т. Л. владението и собствеността върху недвижимия имот – втори жилищен етаж без стаята, разположена към [улица]срещу стълбищната клетка, представляващ част от жилищна сграда, построена в имот пл. № *, кв.32 по плана на [населено място] за II-ри и III микрорайон на [улица] ведно със гараж със застроена площ от 15 кв.м., изграден в същият имот зад жилищната сграда. С това решение съдът е приел за установени фактите: придобито през 1947 г. от Й. С. Ш. право на собственост върху дворно място в [населено място] и изградена от същия през 1950 г. сграда, състояща се от зимнични помещения и жилищен етаж, учредено от Й. Ш. през 1967 г. с нот.акт № 66/67 г. в полза на дъщерята В. Й. Л. право да надстрои съществуващата сграда с един жилищен етаж и на сина И. Й. Ш. правото да надстрои още един етаж над този, построен от В. Й., за периода от време от 1967 г. до 1990 г. надстрояване на жилищната сграда с един жилищен етаж - втори над съществуващия първи/приземен/а жилищен етаж, а през 1990 г. изграден трети етаж и един мансарден етаж. Съдът е приел за установен факта на погасяване правото на И. Ш. да надстрои един етаж, поради това, че не е упражнено в предвидения в закона 5-годишен срок, което е вписано в партидната книга на Благоевградския районен съд на 16.11.1989 г. С посоченото решение съдът е приел, че първият жилищен етаж е построен през 1950 г. от Й. Ш. и същият етаж е наречен „приземен етаж” в нот. акт № 66/1967 г. Над този етаж е построен още един етаж, а над него И. Ш. не е изградил още един етаж в изпълнение на учреденото в негова полза право на строеж. Според съда вторият етаж е този над избените помещения. Относно спорният факт кой етаж от жилищната сграда е втори жилищен етаж съдът е направил извода, че това е вторият етаж, над избените помещения, като е обсъдил всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и заключенията на вещите лица по назначените единична и тричленна технически експертизи и е взел предвид действащите техническите правила и норми към момента на извършване на строителство. С решението е зачетена силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 597а/12.12.1991 г. по гр. дело № 557/90 г. на Районен съд [населено място], допълнено с решение № 250/29.04.1991 г. по същото дело, с което е отхвърлен като неоснователен искът, предявен от И. Й. Ш. и Е. К. Ш. против Й. С. Ш. и В. К. Ш. за установяване правото на собственост на втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в парцел II, пл. № *, кв.32 по плана на [населено място]. Силата на пресъдено нещо по посоченото решение е съобразена от съда с оглед обстоятелството, че Й. и З. Ш. продали на своята дъщеря – жалбоподателката З. Л. вторият жилищен етаж срещу задължение за гледане и издръжка с нот. акт № 69/18.09.1992 г. след като това решение по установителния иск за собственост е влязло в сила.
С въззивното решение съдът е разрешил поставения правен въпрос в противоречие с разрешението, дадено в цитираното влязло в сила решение от 02.10.2002 г. по гр.дело № 904/2000 г. на Благоевградския районен съд. Съдът намира за правилно разрешението на правния въпрос с влязлото в сила решение на Благоевградския районен съд по гр.дело № 904/2000 г., оставено в сила с решение № 57/18.02.2004 г. по гр.дело № 448/2003 г. на Благоевградския окръжен съд. Последното е оставено в сила с решение № 1907/27.09.2005 г. по гр.дело № 1184/2004 г. на ВКС IV г.о.
При преценка статута на етажи от жилищна сграда – подземен етаж/зимничен етаж/ и надземни жилищни етажи, съответно кой от тях е първи и поредността на етажите, изградени над зимничния етаж съдът следва да вземе предвид нормативната уредба - съответните строителни правила и норми, определящи изискванията на които следва да отговаря етаж от жилищна сграда, които са били в сила към момента на изграждането.
В случая преценката за статута на етажите от жилищната сграда № 1, изградена в имот с идентификатор * по КК на [населено място], съответно в имот пл. № * в кв. 32 по плана на [населено място] – кой етаж е зимничен и кой жилищен, съответно поредността им – първи, втори и трети, както и за преценката кой от тях е първи, обозначен и като приземен жилищен етаж съдът следва да съобрази действащите строителни правила и норми към момента на изграждането.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид изложеното по-горе съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо. По същество е неправилно по следните съображения:
По делото е спорно кой е първи, обозначен и като приземен жилищен етаж в нот.акт № 69/1992 г. от жилищната сграда, изградена в имот пл. № * в кв.32 по плана на [населено място] и жалбоподателите З. и Д. Л. придобили ли са правото на собственост върху същия на твърдяното придобивно основание – сключен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в посочения нот.акт № 69/1992 г.
Въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е направил извода, че жалбоподателите ищци не са доказали прехвърленият първи/приземен/ жилищен етаж с нот.акт № 69/92 г. на З. Л. да е идентичен с приземният етаж, описан в нотариален акт № 66/67 г. Неправилен е и извода, че не е установено притежавания от праводателя на З. Л. приземен етаж да е идентичен с владяния от ответниците етаж, от които В. и Х. Л. са придобили собствеността в резултат на реализирано право на строеж, съответно са го прехвърлили на своите деца – ответниците по иска Е. и Б. Л.. Изводите съдът е направил като не е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели В. С. Т., както и в цялост показанията на свидетелката Н. К. В.. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите М. С. Н. и К. С. С., спред които праводателят на ищците Й. Ш. е изградил в собствения си недвижим имот пл. № * в кв.32 по плана на [населено място] през 1950 г. масивна жилищна сграда на две нива – първи етаж и стаи на ниво зимничен етаж. Направен е и извода с оглед показанията на свидетелите С. и Т., че пристроеното към второто ниво на съществуващата сграда на кота 0.00 не е част от приземния етаж. Съдът не е изложил съображения защо дава или не дава вяра на отделните свидетели. Обстоятелството изградил ли е праводателят на ищците и към кой момент първи, обозначен и като приземен жилищен етаж от процесната жилищна сграда е от значение за установяване на твърдяния с исковата молба придобивен способ, съответно за правилността на изводите на съда по основателността на исковата претенция. С оглед на това необсъждане показанията на посочените свидетели представлява съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 281,т.3 ГПК. Доводите в касационната жалба в тази насока са основателни.
Въззивният съд не е обсъдил и заключенията на допуснатите по делото технически експартизи по спорния въпрос, кой от изградените етажи на масивната жилищна сграда в недвижимия имот пл. № * кв.32 по плана на [населено място] е първи, обозначен и като приземен жилищен етаж, съответно втори и следващи етажи. По делото е допусната съдебно техническа експертиза с в.л. арх. С. Ч.. Според заключението на вещото лице приземният етаж, описан в нот. акт № 66/67 г. е първи жилищен етаж от съществуващата жилищна сграда в процесния имот, че приземният етаж и зимничният етаж са два съвсем различни етажи. Съдът не е обсъдил това заключение.
По делото е допусната и изслушана, и тричленна техническа експертиза с участие на вещото лице Ст. Ч.. Вещото лице инж. Хр.Г. е подписал заключението с особено мнение, според което същият изразява несъгласие със становището в т. 6 от заключението, че приземният етаж, описан в нот.ат № 66/67 г. отговаря на зимничния етаж, не е съгласен със становището в т.10, че приземният етаж се явява именно зимничният етаж. Според това вещо лице с оглед действащата нормативна уредба към 1967 г. – ЗПИНМ/отм./ и ППЗПИНМ/отм./ не е дефинирано понятието етаж в сградите с наименование „приземен етаж”, поради което в процесната жилищна сграда не може да определи етаж с такова наименование.
Заключението е подписано с особено мнение от още едно вещо лице -арх.Ст.Ч.. Същият е изразил несъгласие с отразеното в експертизата, че приземният етаж, описан в нот.акт от 1967 г. представлява зимничния етаж от съществуващата жилищна сграда към 1967 г., че съобразно огледа на място и одобрения архитектурен проект сградата към 1967 г. има изграден зимничен етаж и жилищен етаж, че етажа над зимничния в сградата представлява първи жилищен етаж. Според становището на това вещо лице зимничният етаж и приземния етаж не са един и същи етаж.
В нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил изслушаните по делото технически експертизи, както и не са обсъдени особените мнения на вещите лица, съответно липсват доводи, с оглед на които е възприето едно становище, а на другите. По спорния въпрос за това кой от изградените етажи от жилищната сграда е първи/приземен/ жилищен етаж е налице разногласие между вещите лица. В обжалваното решение не е изразено становище на въззивния съд по разногласието на вещите лица.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Същото следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в частта по предявения ревандикационен иск. При новото разглеждане съдът следва да обсъди всички доказателства по делото – писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът следва да обсъди изслушаните по делото съдебно технически експертизи – единична и тричленна. При посоченото по-горе разногласие на вещите лица от тройната експертиза по спорния въпрос за това кой е първият/приземен/ жилищен етаж от жилищната сграда, изградена в имот пл. № * кв.32 по плана на [населено място] съдът следва да вземе становище. Ако съдът не може да вземе становище по разногласието следва да изиска от вещите лица да направят допълнителни изследвания или да назначи други вещи лица, които да дадат заключение по поставените задачи.
Въззивното решение следва да се остави в сила в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която се е произнесъл по искането на ищците-жалбоподатели за отмяна на нот. акт № 110/2008 г. Правилно е прието, че този нотариален акт не е от категорията актове, подлежащи на отмяна съобразно текста на чл.537,ал.2 ГПК, тъй като обективира правна сделка покупко-продажба. Съобразно практиката на ВКС на отмяна по реда на чл.537,ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост на недвижим имот, но не и тези, удостоверяващи сделки с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот – ТР № 3/2012 г. по т.гр.дело № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя въззивно решение № 595/08.02.2011 г. постановено по в. гр.дело № 952/2010 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5355/15.07.2010 г. по гр. дело № 2272/2008 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от З. Й. Л. и Д. Т. Л. и двамата от [населено място], [улица],ет.3 иск с пр.осн.чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците В. Й. Л., Х. Б. Л., Е. Х. Л., тримата с адрес [населено място], [улица], ет.1 и Б. Х. Л. от [населено място], ул.”Ц. И. А. № 2, вх.Б, ет.1, ап.2, че ищците са собственици на недвижимия имот с идентификатор *, представляващ обект № 1 в сграда № 1, построена в имот с идентификатор *, ведно с голямото зимнично помещение със застроена площ от 20 кв.м., изградено под пристройката към първоначално изградения етаж, като по документ за собственост описания недвижим имот представлява първи/приземен/ жилищен етаж от жилищна сграда, изградена в имот пл. № * в кв.32 по плана на [населено място] за II и III микрорайон, действащ към 1992 г., заедно с голямото зимнично помещение, изградено под пристройката към първоначално изградения етаж и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху гореописания имот като неоснователен, както и в частта, с която, с която е осъдена З. Й. Л. и Д. Т. Л. да заплатят на В. Й. Л., Х. Б. Л., Е. Х. Л. и Б. Х. Л. направените от тях разноски пред Окръжния съд в размер на 2015 лв.
Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд.
Оставя в сила решение № 595/08.02.2011 г. постановено по в. гр.дело № 952/2010 г. на Благоевградския окръжен съд в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |