О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №  624   гр. София, 18.08.2010 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и десета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                     ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 531  по описа за 2010г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Й. К. Д. от гр. Д., подадена от процесуалния му представител адв. Б срещу определение № 88 от 10.02.2010г. по ч. гр. д. № 105/2010г. на Добрички окръжен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено разпореждане № 589/23.12.2009г. по ч. гр. д. № 5135/2009г. на Добрички районен съд и изпълнителен лист № 589/23.12.2009г. по ч. гр. д. № 5135/2009г. на Добрички районен съд. С обезсиленото разпореждане е постановено незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по заявление на Й. К. Д. срещу длъжник М. А. Д. и въз основа на документ по чл. 417 ГПК запис на заповед, издаден на 27.11.2006г. с падеж 31.12.2006г., и издаването на изпълнителен лист, като М. А. Д. е осъдена да заплати на Й. К. Д. сумата 150 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 22.12.2009г. до окончателното й изплащане. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 410, ал. 2, чл. 419, ал. 2, чл. 38 и чл. 9 ГПК. Инвокира следните доводи: съдът не е взел предвид факта, че в жалбата липсват оплаквания, произтичащи от редовността на документа по чл. 417, т. 9 ГПК; неправилно е приел, че заповедта за незабавно изпълнение е издадена от териториално некомпетентен съд; съдът не е спазил разпоредбата на чл. 270, ал. 3 ГПК и не е изпратил делото на Районен съд Генерал Тошево. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: допустимо ли е въззивният съд да уважи жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основания, които се различават от визираните в чл. 419, ал. 2 ГПК; представлява ли направеното от длъжника възражение за неподсъдност основание за обезсилване на разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение; следва ли районният съд в производството по чл. 417 ГПК служебно да проверява постоянния адрес на физическото лице, посочено като длъжник. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено. Ответникът М. А. Д. оспорва частната касационна жалба и инвокира възражение за нейната недопустимост, евентуално неправилност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да обезсили разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че същите са недопустими поради това, че Добрички районен съд не е местнокомпетентен съд по смисъла на чл. 411, ал. 1 ГПК, тъй като постоянният адрес на длъжника не е в гр. Д.. Изложил е съображения, че следва да се произнесе служебно по допустимостта на разпореждането на основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 269 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от частния жалбоподател въпроси са релевантни за делото, тъй като са формирали решаващите изводи на въззивната инстанция. По отношение на значимите за спора процесуалноправни въпроси не е формирана съдебна практика и тъй като се налага тълкуване на разпоредбите на чл. 419, ал. 2 във връзка с чл. 411, ал. 1 ГПК са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Местната подсъдност по чл. 411, ал. 1 ГПК се различава от местната подсъдност на общия исков процес, уредена в чл. 105 и следващите от ГПК. За наличието на местна компетентност в заповедното производство районният съд следи служебно за разлика от исковото производство, тъй като в заповедното производство не съществува правна възможност длъжникът да направи възражение за нейната липса. Спазването на уредената в чл. 411, ал. 1 ГПК местна подсъдност е от значение за защитата на длъжника. Смисълът заявлението да бъде подадено в районния съд по постоянния адрес на длъжника – физическо лице е длъжникът да бъде по-лесно намерен и заповедта да му бъде връчена в разумни срокове с оглед целта на заповедното производство за бързо, лесно и ефективно изпълнение на неоспорените вземания. Идеята е да не се стигне до принудително изпълнение срещу длъжник, на който не е гарантирано участие в производството чрез връчване на заповедта за изпълнение с оглед упражняване правото му на възражение по чл. 414 ГПК. След като длъжникът е уведомен за заповедта за незабавно изпълнение, за него съществува възможност да защити правата си, ако счита, че не дължи сумата, като подаде възражение и обжалва разпореждането за незабавно изпълнение само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 ГПК. При разглеждане на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение въззивният съд е ограничен от основанията по чл. 419, ал. 2 ГПК. Направеното от длъжника възражение за неподсъдност в частната жалба не представлява основание за обезсилване на разпореждането на първоинстанционния съд за незабавно изпълнение, тъй като целта на заповедното производство е изпълнение на задълженията, ако длъжникът не ги оспорва, като се избегне исковият процес. С подаване на възражение и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение в преклузивния срок длъжникът реализира правата си и ако документът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, не е редовен от външна страна, разпореждането за незабавно изпълнение ще бъде отменено. От друга страна, при предявяване на установителния иск от заявителя следва да бъде спазена местната подсъдност, предвидена за общия исков процес, а ако съответните разпоредби бъдат нарушени, ответникът по иска ще има право да направи възражение за местна подсъдност. В настоящия случай ответницата не е лишена от право на участие, същата е подала възражение и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, в която обаче не е посочила основанията по чл. 419, ал. 2 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че определението на въззивния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което разпореждането за незабавно изпълнение да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 88 от 10.02.2010г. по ч. гр. д. № 105/2010г. на Добрички окръжен съд, гражданско отделение и вместо това постановява: ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 589/23.12.2009г. по ч. гр. д. № 5135/2009г. на Добрички районен съд за незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист № 589/23.12.2009г. по ч. гр. д. № 5135/2009г. на Добрички районен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.