Р Е Ш Е Н И Е
№412
С о ф и я , 2 ноември 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 о к т о м в р и 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1145/2015 година.
Касационното производство е образувано по касационна жалба от подсъдимия В. И. С. от Б. против присъда № 162 от 10.07.2015 г., постановена по ВНОХД № 372/2015 г. от Бургаския окръжен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за постановяване на решение от касационната инстанция за оневиняване по предявеното му обвинение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият С. поддържа лично жалбата си и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 258 от 13.12.2013 г., постановена по НОХД № 2855/2013 г. Бургаският районен съд е признал подсъдимия В. И. С. от Б. за невинен да е извършил на 01.08.2012 г. в Б. престъпление по чл.313, ал.1 от НК и го е оправдал по това му обвинение.
Със същата присъда подс.С. е бил признат за невинен и оправдан и за осъществено на 08.07.2010 г. в Б. престъпление по чл.309, ал.1 от НК.
Присъдата е била протестирана и в двете оправдателни й части с доводи за необоснованост, незаконосъобразност и искане за постановяване на нова осъдителна и по двете обвинения въззивна присъда.
С решение № 122 от 18.07.2014 г. по ВНОХД № 255/2014 г. на Бургаския окръжен съд обжалваната присъда е била потвърдена изцяло.
По искане на главния прокурор на основание правомощието му по чл.420, ал.1 от НПК е било инициирано производство по реда на Глава 33 от НПК заради наличието на съществено нарушение на материалния закон относно обвинението по чл.313, ал.1 от НК – основание за възобновяване на производството по делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, като с решение № 130 от 07.05.2015 г. по н.д.№ 24/2015 г. ВКС-І н.о. наказателното производство е възобновено, въззивното решение в частта му относно потвърждаването на оправдателната присъда по обвинението по чл.313, ал.1 от НК е отменено и делото е върнато на въззивния съд за новото му разглеждане в тази част от друг негов състав от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане на делото по ВНОХД № 372/2015 г. на Окръжен съд-Бургас, с присъда № 162 от 10.07.2015 г. първоинстанционната присъда във възобновената част на производството е отменена, подс.С. е признат за виновен и осъден за осъщественото от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК на 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила.
В касационната си жалба против новата осъдителна въззивна присъда подс.В. С. развива доводи за неправилен доказателствен анализ на събраните свидетелски показания, пренебрегване на депозирани от него доказателства, неправилно приложение на материалния закон относно съдебното му минало и реабилитацията за миналите му осъждания и като настоява за събиране на нови доказателства от касационната инстанция, претендира за оневиняване по останалото му висящо обвинение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Същественото в наведените от жалбоподателя С. доводи е неудовлетворението му от доверието, което вторият съдебен състав на окръжния съд също е отдал на показанията на полицейските служители Ив.В., Г.К., Ив.Б., но които са категорично подкрепени и от показанията на св.В.Ч., св.М.А. и на бившата му съпруга св.Г.К.. Въпреки дадената му от съда възможност да изясни защо претендира за преразпита на първите трима и разпит на нови свидетели, ангажирани с описания в процесната декларация случай, бланково наведеното в жалбата му възражение за неоснователен отказ на тези му искания не отговаря на развитието на делото пред въззивната инстанция. На последно място, подс.С. не съобразява и характера на касационното производство, подновявайки и пред ВКС тези си искания.
Доколкото упрекът за предоверяване на твърденията на посочените свидетели касае доказателствената дейност на инстанциите по фактите, първото касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Жалбоподателят обаче неоснователно твърди, че полицейските служители са затаили истината за случилото се. Окръжният съд, след собствен доказателствен анализ, с основание се е съгласил с изведените от районния съд факти и е отрекъл да е имало упражнено насилие върху С. и детето му при предаване на същото на майката Г.К. на 01.08.2012 г., поради което изложените от него обстоятелства в процесната декларация, депозирана от него на 02.08.2012 г. по силата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН пред съда, са неистински. До този извод са достигнали и съдиите, разгледали приложените граждански дела и отхвърлили молбата му за издаване на заповед за защита (гр.д.№ 6377/2012 г. на БРС и в.гр.д.№ 2411/2012 г. на БОС). Няма превратно оценени или игнорирани доказателства или доказателствени средства и не е налице основание за отмяна на обжалваната присъда по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Правната същност на подаваната по силата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН писмена декларация като доказателствено средство за установяване на вписаните в нея обстоятелства по облекчения ред за защита от домашно насилие е изяснена от наказателноправна гледна точка и в решението на ВКС, въз основа на което производството по делото е било частично възобновено. При приложението на закона е преодоляно първоначално неправилно застъпеното от двете инстанции становище за изрично предвиждане на наказателна отговорност по чл.313, ал.1 от НК в специалния закон, по силата на който авторът на декларацията следва да опише дадени обстоятелства и тя да се ползва за установяване на тяхната истинност. Разликата от разпоредбата на чл.290а от НК (коментирана от районния съд) се състои в това, че писмената декларация, за която се носи отговорност по чл.313, ал.1 от НК, се подава от автора й като негово задължение по закон или министерско постановление (указ на президента с общозадължително действие вече няма), в който са уточнени обстоятелствата, които истинно следва да бъдат посочени и за които тази декларация има доказателствено значение. Вторият въззивен съдебен състав се е съобразил с указанията в отменителното решение на ВКС и правилно е приложил съответната наказателна разпоредба, след като е установил наличието на всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на обжалваната присъда.
Не е налице и явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя С. наказание. Освен че правилно е прието той да не е реабилитиран за миналото му осъждане (при категоричното му изявление и в пренията да не е платил наложената му като наказание по НК глоба), така определеното му на законовия минимум наказание лишаване от свобода с приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК е необходимо за неговото превъзпитаване в съобразяване с изискванията за добросъвестно поведение и когато се касае за отношенията с бившата му съпруга при осъществяване на родителските му взаимоотношения с роденото от брака им дете. Няма основание и за преминаване към друг по-лек вид наказание, тъй като не са налице изискванията на чл.55 от НК. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 от НПК за корекция на въззивния съдебен акт.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 162 от 10.07.2015 г., постановена по ВНОХД № 372/2015 г. от Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |