Р Е Ш Е Н И Е № 88 София, 23.06.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 228 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване с определение № 125 от 21.02.2022г. по касационната жалба на А. М. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № V-175 от 20.08.2020г. по гр.д. № 900/2020г. на Окръжен съд Бургас, с което е отменено решение № 302 от 20.12.2019г. по гр.д. № 1475/2018г. на РС Карнобат и вместо това е постановено друго, с което е прието за установено, че А. Д. дължи на „ЮРОБАНК България“ЕАД, следните суми: главница 7 934.23 евро, частично от главница в размер на 19 639.39евро, 157.20лв.- нотариални разноски за период от 4.10.2017г.до 18.03.2018г., ведно със законната лихва от 21.03.2018г., разноски по делото за държавна такса от 313.50лв. и 866.26лв. адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 209 от 26.03.2018г. по ч.гр.д.№ 310/2018г.на РС Карнобат и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 по въпроса: Настъпва ли предсрочна изискуемост на цялото вземане по сключения договор за кредит, ако изявлението на банката-кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е съобщено единствено на назначения особен представител на поръчителя, но не и на длъжника, с оглед възможността въззивният акт да е в противоречие с т.18 от ТР т.д.№ 4/2013г. и ТР № 8 от 2.04.2019г. по т.д.№ 8/2017г., постановени от ОСГТК на ВКС. В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното : На въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване е даден отговор с т.18 от ТР т.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС. Прието е, че за да настъпи предсрочна изискуемост и банката да може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК въз основа на сключен договор за кредит и извлечение от счетоводните си книги, следва да са налице две предпоставки: неплащане от длъжника и кредиторът по надлежният ред да е упражнил правото си да е обявил на длъжника кредита за предсрочно изискуем. Извлечението от счетоводните книги на банката не представлява документ, удостоверяващ че до длъжникът е достигнало волеизявлението на банката. За да са налице предпоставките на чл.418 ГПК следва получаването на волеизявлението, направено от банката, да предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Доколкото поръчителят се е задължил спрямо кредитора на длъжника за изпълнение на задължението на длъжника, за поръчителят важат правилата, приложими за длъжника. Затова, ако нито длъжника, нито поръчителя, са били надлежно и своевременно /т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл.418 ГПК/ за изявлението на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, поръчителят не може да се счита уведомен за изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита с уведомяването на назначеният му, в производството по чл.422 ГПК, особен представител. Съгласно Тълкувателно решение по т.д.№ 8/2017г.на ОСГТК на ВКС, доколкото исковият процес по чл.422 ГПК е фаза на заповедното производство, инициирано със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, недоказването на факта на настъпване на предсрочна изискуемост, не е пречка за уважаване на иска за изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания, включени в представеното извлечение от счетоводните книги. В конкретният случай е установено, че А. М. Д. е поръчител по сключен на 9.05.2008г., за срок от 30 години, между „Алфа Банк“АД /кредитор/ и Й. М. Х. /длъжник/, договор за ипотечен кредит, за сумата от 21 000 евро. След като кредитополучателят е спрял плащането на дължимите вноски, банката е отправила нотариални покани – до него и до поръчителя - с изявление за настъпване на предсрочна изискуемост на целия остатък на кредитното задължение и покана за плащане в 7-дневен срок. Нито длъжникът, нито поръчителят по сключения договор са били намерени на посочените от тях, в договора, адреси. С констативен протокол, нотариус с рег.№ 581 е удостоверил, че е посетил адреса на Й. М. Х. на 29.12.2017г./петък/ в 15.30ч., на 13.01.2018г./събота/ в 16ч. и на 29.01.2018г. /понеделник/ в 15часа. На 29.12.2017г.е залепил уведомление на вратата, но до 6.02.2018г. поканата не е потърсена. По отношение на ответника А. М. Д., нотариус с рег.№ 581 е удостоверил с констативен протокол, че е посетил адреса му на абсолютно идентични дати и часове: „29.12.2017г. в 15.30ч., на 13.01.2018г.в 16ч. и на 29.01.2018г. в 15часа“, на 29.12.2017г.е залепил уведомление на вратата, но до 6.02.2018г. поканата не е потърсена. В съдебната практика е безспорно, че връчването на нотариална покана по чл.50 ЗННД съставлява допустим способ за уведомяване, когато са спазени предвидените в чл. 37 – чл. 58 ГПК правила. В случая това не е така, поради което не може да се счете, че длъжникът и поръчителят са били надлежно уведомени, при условията на чл.47 ГПК, относно настъпването на предсрочна изискуемост на цялото задължение, поради следното: Видно от сключеният договор за кредит с № 531-51/9.05.2008г. и приложените общи условия на Банката, ответникът не е поемал задължение да уведоми писмено насрещната страна за настъпила промяна в адреса му. Съгласно чл.47, ал.3 ГПК, преди да пристъпи към процедурата по чл.47 ГПК, органът следва да извърши проверка за постоянният и настоящ адрес на лицето и дали е налице съвпадение с представения. В случая това не е направено. Освен това, видно от посочените данни, уведомлението е залепено още на първата посочена дата – 29.12.2017г., а не на последната. Срокът, е броен от 29.12.2017г., а не от 29.01.2018г., поради което неправилно е прието, че е изтекъл на 6.02.2018г. Както беше посочено при отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, предсрочната изискуемост съставлява едностранно изменение на сключения договор, нейните последици чувствително засягат правата на насрещната страна /доколкото редовното уведомяване осигурява на банката възможност за събиране на цялото вземане/, поради което установените правила за прилагане на фикцията по чл.47, ал.5 ГПК следва да се спазват стриктно. В конкретният случай, въззивният съд независимо, че е приел, че изискванията на чл.47, ал.1 ГПК не са спазени, е счел че обявяването на предсрочната изискуемост е настъпило с връчването на исковата молба, предявена на основание чл.422 ГПК. Доколкото, ответникът отново не е намерен на адреса, връчването е осъществено на назначения, при условията на чл.47, ал.6 ГПК, особен представител на ответника. Същото е станало на 30.05.2019г. при подадено на 21.03.2018г. заявление за издаване на заповед за изпълнение. Следователно, направеният от въззивният съд извод за настъпила предсрочна изискуемост с връчването на исковата молба, е в противоречие с т.18 от ТР т.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, съгласно която – при предявен иск по чл.422 ГПК, вземането, произтичащо от банков кредит става изискуемо, ако кредиторът вече е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. „Правото на кредитора следва да е упражнено преди“ /а не след/ „подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита“. На това основание, въззивният акт е неправилен в частта, с която е прието, че ответникът дължи солидарно с длъжника връщане на кредита в пълният му размер. Пред вид извода за липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, ответникът дължи вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо /вж. ТР по т.д.№ 8/2017г. на ОСГТК/. Съгласно заключението на приетата по делото експертиза месечните анюитетни вноски възлизат общо на 128.62 евро, като първата е с падеж 30.06.2008г. Вещото лице е установило, че до датата 19.03.2018г. /те са до пореден номер 118/, неплатеният остатък от главницата /след приспадане на плащанията от 515.97евро/ е 2 706.38евро, а от лихвата е 9 119.81 евро /след приспадане на платената от 3047.54евро/. Доколкото, предмет на настоящият иск е само главницата, към тази сума следва да се прибавят и дължимите вноски до настоящия момент /до пореден номер 169/, които възлизат на 2 111.24евро. или искът е основателен до размер на 4 817.62 евро. В останалата част въззивният акт като неправилен следва да бъде отменен. В полза на особения представител следва да бъде определено възнаграждение в размер на 998.87лв., платимо от внесения по сметка на ВКС депозит и в тежест на ответната страна да се присъди следващата се държавна такса съобразно отхвърлената част от иска в размер на 125лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № V-175 от 20.08.2020г. по гр.д. № 900/2020г. на Окръжен съд Бургас и отмененото с него решение № 302 от 20.12.2019г. по гр.д. № 1475/2018г. на РС Карнобат в ЧАСТТА, с която е прието за установено, че А. Д. дължи на „ЮРОБАНК България“ЕАД, сумата над 4 817.62 евро до 7 934.23 евро, частично от главница в размер на 19 639.39евро и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЮРОБАНК България“ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Околовръстен път № 260 срещу А. М. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл.422 ГПК, за приемане на установено, че А. М. Д. в качеството му на поръчител, дължи сумата 3 116.61 евро, която е над дължимите от него 4 817.62 евро до претендираните 7 934.23 евро, частично от 19 639.39евро, представляваща главница по договор за кредит № 531-51 от 9.05.2008г., сключен между „Алфа Банк“ЕАД и Й. М. Х., ведно със законната лихва от 19.03.20180г. като неоснователен. ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № V-175 от 20.08.2020г. по гр.д. № 900/2020г. на Окръжен съд Бургас в останалата част. ДА СЕ изплати на адвокат А. Г., БАК, сумата от 998.87лв. от внесения по сметка на Върховен касационен съд депозит за осъществена правна помощ като особен представител. ОСЪЖДА „ЮРОБАНК България“ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Околовръстен път № 260 да заплати по сметка на ВСС, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 125лв./ сто двадесет и пет лева/. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :