4 Р Е Ш Е Н И Е № 751 гр.София, 15.11.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1195/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 979/ 21.09.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1195/ 2010 г. по жалба на [заличено име на фирма] – К. (в ликвидация) е допуснато до касационно обжалване решение на К. окръжен съд № 93 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 112/ 2010 г. с което по предявените от К. Г. Д. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на К. Г. Д., извършено със заповед на управителя на „О. дом и зали” ЕООД № 104 от 07.08.2009 г., Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „офис-мениджър” и касаторът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 1 791 лв. Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване на материалноправният въпрос дали е възможно, когато работодателят е довел своевременно до знанието на служителя точното основание на уволнението и когато преди да заведе дело работникът е бил наясно относно основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, уволнението да бъде отменено само поради неточно посочване на основанието в заповедта. Положително е отговорено на този въпрос в решение на ВКС, ІІІ г.о. № 69 от 31.01.2001 г. по гр.д.№ 1092/ 2000 г. В обжалваното въззивно решение е прието, че когато в заповедта за уволнение е посочено едно фактическо основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а се установи друго основание, само на формално основание уволнението следва да бъде признато за незаконно. На основание чл.291 т.3 от ГПК настоящият съдебен състав счита, че практиката, обективирана в решение на ВКС, ІІІ г.о. № 69 от 31.01.2001 г. по гр.д.№ 1092/ 2000 г. е неотносима за настоящия случай. Това е така, защото в цитираното решение е разглеждана хипотеза, в която работодателят по начало не е посочил в заповедта за уволнение фактическо основание за извършване на уволнението. В този случай, разрешението, според което уволнението не се отменя на формално основание, ако работникът е бил уведомен за това основание преди връчване на заповедта и е имал пълна възможност да защити правата си, е оправдано. В обжалваното въззивно решение не е разгледана хипотеза, в която фактическото основание на заповедта не е посочено, а е разгледан случай, в който това основание е посочено погрешно. На въпроса дали в този случай уволнението следва да се отмени на формално основание следва да се отговори в зависимост от това, дали грешното посочване на основанието се дължи на техническа грешка (такава, която е допусната при техническото оформяне на документа) или на грешка на работодателя, че изложените факти са годни да доведат до възникване на потестативното право за едностранно прекратяване на трудовия договор. В първата хипотеза важи горепосоченото разрешение на решение на ВКС, ІІІ г.о. № 69 от 31.01.2001 г. по гр.д.№ 1092/ 2000 г. Когато техническата грешка не е попречила на работника да защити правата си, а преди връчване на заповедта за уволнение му е било разяснено какви са фактическите предпоставки за прекратяване на правоотношението, не е налице формално основание за отмяна на уволнението като незаконно. Обратно, когато основанието за прекратяване е изложено коректно в текста на документа, обективиращ едностранното волеизявление на работодателя, съдът не може да отмени уволнението на формално основание. То й е длъжен да изследва посочените в заповедта фактически предпоставки за прекратяване на правоотношението и ако те не бъдат установени – да отмени уволнението. В случаите, когато уволнението се извършва чрез връчване на предизвестие, всички предпоставки за законността на уволнението се преценяват към датата на връчването му. Настъпилите след този момент факти, непосочени в предизвестието, не могат да се преценяват като основание уволнението да бъде признато за законно. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата на [заличено име на фирма] – К. (в ликвидация) за неоснователна. По делото е установено по несъмнен начин, че ищецът К. Д. е работил от 2000 г. в ответното дружество по трудов договор, като от 2002 г. е заемал длъжността „офис – мениджър”. На 07.07.2009 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, в което е посочено, че уволнението се извършва въз основа на съкращаване на щата, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Към тази дата обаче са били в сила щатно разписание на длъжностите в [заличено име на фирма] както и поименно щатно разписание, според които в дружеството съществува длъжност технически организатор /офис/, която не е съкратена и се заема от К. Д.. Видно от длъжностните характеристики, няма разлика между двете длъжности (технически организатор и офис-мениджър). Следователно към датата на връчване на предизвестието длъжността на ищеца не е съкратена. Такова съкращаване е извършено със заповед на управителя на „О. дом и зали” ЕООД – К. № 93 от 03.08.2009 г., към която са приложени нови щатно и поименно щатно разписание, в сила от 01.08.2009 г. Видно от тези разписания, в ответното дружество не съществуват нито длъжността „офис – мениджър”, нито тази на „технически организатор”. Промяната обаче не може да се счита за станала преди 03.08.2009 г. – датата, на която е издадена заповедта на управителя на дружеството за съкращаване на щата. Към 07.07.2008 г., когато е връчено предизвестието за прекратяване на трудовия договор с ищеца, щатът не е бил съкратен, респективно за работодателят не е възникнало потестативно право за прекратяване на трудовото правоотношение. Последващото съкращаване на щата е ирелевантно, макар към 03.08.2009 г. срокът на предизвестие да не е бил изтекъл. Това е така, защото предпоставките за законността на уволнението се преценяват към датата на връчване на предизвестието, а не към момента на изтичане на срокът му. Няма значение, че след изтичане на този срок, на 07.08.2009 г. управителят на „О. дом и зали” ЕООД е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. При уволнение с отправяне на предизвестие трудовото правоотношение се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, независимо от това, дали работодателят е издал допълнителна заповед. Дори да е издадена такава, тя има само декларативен характер и посоченото в нея основание за уволнение няма значение за отношенията между страните. Уволнителното основание се определя според това, което е посочено в предизвестието, а не от това, какво е съдържанието на заповедта. В конкретния случай работодателят е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата, без към момента на предизвестието щатът да е бил реално съкратен. Това прави уволнението незаконосъобразно и както такова – подлежащо на отмяна. Съответно на уважаване подлежат и обективно кумулативно съединените искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа (впоследствие и на по-ниско платена работа). Направеният в този смисъл извод от въззивния съд е правилен и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на К. окръжен съд № 93 от 20.04.2010 г. по гр.д.№ 112/ 2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: