Р Е Ш Е Н И Е
№ 508
гр.С. 18.06.2010г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Албена Бонева гр. дело № 4594/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по насрещни касационни жалби против решение на Софийски градски съд, постановено на 06.06.2008 г. по въззивно гр.д. № 4407/2006 г.
Въззивният съд е уважил исковете на М. Петров М. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и по т. 3 КТ до размера на 2070 лв. и е отхвърлил претенциите му по чл. 59 КТ за сумата от 6000 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – натрупана лихва върху главницата от 6000 лв., считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на предявяване на иска.
Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: дали уговорено между работодателя и синдикалната организация в предприятието обезщетение при прекратяване на трудовия договор в т. 17 в Споразумение от 24.02.2005 г. е вид неустойка за неизпълнение на колективен трудов договор и обхваща ли случаите на уволнение, отменено от съда, както и по въпроса кой е компетентният орган, който може да подписва колективни трудови договори от името на работодателя.
Софийски градски съд, за да постанови своето решение е установил, че страните са били в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор. Той е прекратен поради намаляване обема на работа и съкращаване на щата. По силата на колективния трудов договор, работодателят е следвало да получи предварително съгласие от ръководството на синдикалната секция преди уволнението на М.. Това не е сторено, поради което и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена в нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ. Установено е още, че за срок от 6 месеца след датата на уволнението М. не е получавал доходи по трудово правоотношение, а размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е установен в размер на 2070 лв. с помощта на съдебна експертиза.
Установено е още, че в т. 17 от Споразумението от 24.02.2005 г. между синдикалната организация и предприятието е записано, че при уволнение на работници и служители – членове на синдиката в хипотезите на чл. 328 КТ, работодателят дължи обезщетение в размер на 12 месечни брутни трудови възнаграждения.
Въззивният съд е приел, че иска на М., основан на тази клауза е неоснователен, защото уговореното между страните е единствено във връзка с прекратяване на трудовия договор от работодателя, а не с неговата незаконосъобразност. След като уволнението е отменено, то няма и основание за търсене на договореното обезщетение. Служителят може да претендира единствено обезщетенията по КТ при незаконно уволнение.
По първите два въпроса, по които е допуснато касационно обжалване има постановено решение по реда на чл. 291 ГПК от друг състав на Върховния касационен съд /Р-496-07-2010-ІV ГО по гр.д. № 884/2009 г./. Съставът е разгледал аналогичен случай и е дал тълкуване на т. 17 от Споразумение от 24.02.2005 г., сключено между работодателя и Синдикалната секция към Н. синдикат „Защита” в [фирма], клон Шумен. Разяснил е, че уговорен ото обезщетение по т. 17 от Споразумението не се дължи поради неизпълнение на договорно задължение от работодателя, а е свързано с прекратяване на индивидуални трудови договори в хипотезите на чл. 328 КТ. Установил е действителната воля на страните по Споразумението - основание за заплащане на обезщетението е наличието на уволнение по чл. 328 КТ, без значение дали то е законно или не, щом не е отменено. Същото не може да се тълкува и като съгласие за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в по-голям от законоустановения размер.
По третия повдигнат въпрос кой е компетентният орган, който може да подписва колективни трудови договори от името на работодателя, настоящият състав на Върховния касационен съд дава следния отговор:
В случаите, когато колективното преговаряне е на равнище предприятие, договорът се сключва с работодателя, а кой е той се определя с нормата на § 1, т. 1 ДР КТ. Работодателят според неговата организационна форма се представлява от лицата, определени в нормативен акт и устройствени правила.
При сключване на колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище, работодателят се представлява от представителна организация на работодателите по споразумение между националните им организации.
В хипотезата на чл. 51б, ал. 4 КТ министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на колективния трудов договор на отраслово или браншово равнище или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша.
Колективните трудови договори по общини се сключват от представителните организации на работодателите.
По касационните оплаквания:
При така дадените отговори на поставените правни проблеми, следва да се приеме, че въззивното решение е правилно.
Страните по трудовото правоотношение са точно определени. Работодателят е представляван от неговия управител, като от договора за възлагане на управление не произтичат никакви ограничения в представителната му власт. Колективният трудов договор е сключен при условията на чл. 51а КТ между предприятието и синдикалната организация. Предвидената с него закрила за синдикални членове при уволнение поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа е следвало да бъде съобразена от работодателя преди да прекрати трудовия договор с М.. Това не е сторено и правилно въззивната инстанция е заключила, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, поради което е уважил и иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Съставът на Софийски градски съд обосновано и в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД е установил действителните отношения между насрещните страни по т. 17 от Споразумението и точно е приложил нормата на чл. 59 КТ.
С уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е отпаднало основанието, уговорено с т. 17 от Споразумението за заплащане на обезщетение при уволнение – такова липсва. Работодателят отговаря по силата на закона за причинените от незаконното уволнение вреди от „принудителна безработица”/чл. 225, ал. 1 КТ/.
В заключение, следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно. При служебно извършената проверка не се установи нищожност или недопустимост. То следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски градски съд, постановено на 06.06.2008 г. по въззивно гр.д. № 4407/2006 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: