Р Е Ш Е Н И Е №112 [населено място],21.07. 2016г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 525 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на К. Д. К. от [населено място] за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 51/14.05.2014г. по гр.д. № 409/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 124/17.01.2014г. по гр.д. № 6602/2013г. на Бургаски районен съд, с което е прието за установено, че молителят дължи на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 1282/20.03.2013 г. по ч.гр.д. № 2012/2013 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 18 893,39 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 10.01.2008 г. и анекс № 1 от 12.05.2010 г. към договора, сумата от 4 886,06 лв., представляващи договорна лихва дължима за периода от 06.06.2011 г. до 28.01.2013 г., сумата от 1 575,59 лв., представляващи наказателна лихва дължима за периода от 05.07.2011 г. до 18.03.2013 г., сумата от 1 943,90 лв., представляващи лихва дължима на основание чл. 4.2, вр. чл. 1 от анекс № 1/12.05.2010 г. към договора за периода от 05.10.2009 г. до 11.05.2010 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 19.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането. Молителят твърди, че след влизане в сила на въззивното решение са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от значение за спора и които не са могли да бъдат известни на страната и тя не е могла да ги представи на съда, поради причина стояща извън процесуалното й поведение. Съгласно §3а от Закона за пазарите и финансовите инструменти, обнародван в ДВ бр.34/2015г. от 12.05.2015г. и влязъл в сила на 15.05.2015г. инвестиционните посредници осъществяват дейността си при спазване на Регламент ЕС № 575/2013г. и Директива 2013/36/ЕС, което означава, че този акт на европейското законодателство вече е транспониран в българското право и субектите следва да се съобразяват с него. По-конкретно молителят счита, че приложение към спора намира чл.70 от Директивата, който предвижда, че при упражняване на правомощията за налагане на санкции от страна на компетентните органи, следва да се отчитат всички обстоятелства – б.»в» - финансовото състояние на физическото лице, намиращо израз в годишния му доход, б.»е» степента на съдействие, което физическото лице, което е отговорно за нарушението, оказва на компетентните органи. Видно от кредитното досие на молителя той е декларирал по делото затруднено финансово състояние и е оказал максимално съдействие като е отправил предложение до банката за пълно изплащане на кредита с лихвите / без наказателните/, за преструктуриране на кредита в ипотечен или за даване вместо изпълнение – на движими вещи на същата стойност. Транспонирането на правото на ЕС представлява ново обстоятелство, което е от съществено значение за спора. Същевременно Директивата се явява новооткрито писмено доказателство, което също е от съществено значение за спора. Освен това молителят твръди, че след влизане в сила на въззивното решение се е снабдил с нови писмени доказателства, които се отнасят до новоткрити обстоятелства – договор за застраховка, по силата на който банката се обезщетява при настъпване на смърт на кредитополучателя, но не и поради увреждане на здравето му. Счита, че при сключване на договора за кредит и анекса към него, доколкото съдържанието на чл.6 от последния не съответства на договора за застраховка, е бил подведен и не би сключил първите, ако знаеше, че застрахователният договор не покрива риска – увреждане на здравето на кредитополучателя, а само загуба на живот. Моли за отмяна на въззивното решение и връщането му на БОС за разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата „Райфайзенбанк /България/” ЕАД оспорва основателността на молбата. Не претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1 , т.1 ГПК , поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Ново обстоятелство по см. на чл.303, ал.1 , т.1 ГПК е това, което е съществувало към момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната към същия този момент, като нейното незнание се дължи на обективна причина. Също така следва това обстоятелство да е от съществено значение за спора – ако се е знаело, би обусловило различен от постановения резултат. Необходимо е и страната да разполага с документ, който установява новото обстоятелство. В случая твърдяното транспониране на правото на ЕС в националната ни правна система, не само се е осъществило след постановяване на въззивното решение, но то не е от естество да представлява „обстоятелство” в смисъла, който е вложен в процесуалния закон– чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Изискването е в обективната действителност да се е осъществил факт, който да е относим към въведеното с исковата молба основание на иска, а не да е приета правна норма, която е приложима към спора. Преценката за противоречие между решение и нормативен акт се прави в рамките на инстанционния контрол, има значение за правилността на обжалваното решение и не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила решение. Не е регламентирано изключение в тази връзка дори и при приемане на нормативен акт, с който се придава обратно действие по отношение на заварени правоотношения, попадащи в предметния му обхват, но които вече са решени със сила на пресъдено нещо. Поради изложеното не е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на въззивното решение поради приемане на §3а от ЗПФИ / ДВ бр.34/2015г./. Не е осъществено основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на твърдяното от молителя ново обстоятелство – покрит от застрахователния договор риск във връзка с процесния договор за кредит и ново доказателство за него – издадено от застрахователя удостоверение. Видно от приложените към гр.д. № 6602/2013г. на БРС договор за кредит и анекс №1 към него молителят в качеството си на кредитополучател е декларирал, че във връзка с договора за кредит е сключил със ЗК [фирма] застраховка в полза на банката като не желае да подписва нов застрахователен договор с оглед анекса и преструктуриране на кредита по него. Следователно молителят е страна по договора за застраховка, признал е, че е подписал същия. Ето защо се налага извод, че клаузите на договора за застраховка, вкл. покритият риск са известни на молителя, а дори и да не се е намирал екземпляр у него, при полагане на нормалната грижа е могъл да се снабди с документа и да го представи в хода на процеса. Поради изложеното молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователна. Водим от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Д. К. за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 51/14.05.2014г. по гр.д. № 409/2014г. на Бургаски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: