Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 267 Гр. София, 04 юни 2009 год.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, ІІ-ро наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 май две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА           ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                     БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия Ю. Кръстев наказателно дело № 255/2009 год.     Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура гр. В., против въззивно решение на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 11/2009 г. Поддържа се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, както и нарушение на материалния закон, като искането е да бъде отменен съдебният акт и делото върнато на същия съд за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на подс. Г. С. И. счита, че протестът е неоснователен. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по реда на чл.347, ал.1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 12/23.02.2009 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение е изменил присъда № 681/14.11.2008 г., постановена по нохд № 244/2004 г., на Плевенския окръжен съд, както следва: Отменил присъдата в частта с която подс. Г. С. И., е бил признат за виновен, в извършено престъпление на 23.04.1998 г. в гр. Л., по чл.255, ал.1, т.2 НК и е прекратил наказателното производство поради изтекла абсолютна давност; Изменил е присъдата в частта, с която същият подсъдим е бил признат за виновен, в извършено при условията на продължавано престъпление, на 09.04.1997 г. в гр. Л., по чл.313, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, като го е признал за невинен и оправдал в тази част на обвинението; Изменил е присъдата в частта, с която този подсъдим е бил признат за виновен, за извършено престъпление на 09.04.1999 г., в гр. Б., по чл.313, ал.2, вр. ал.1 НК, като е отменил присъдата в тази й част, признал го е за невинен и го е оправдал по тази част на обвинението; Изменил е присъдата в частта, с която същият подсъдим е бил признат за виновен, в извършено на 11.04.2001 г., в гр. Б., по чл.313, ал.2, вр. ал.1 НК, отменявайки я в тази част, признавайки го невинен и го е оправдал в тази част на обвинението; Отменил е присъдата в частта й, с която подс. Г. И. е бил признат за виновен, в извършено престъпление по чл.227-б, ал.1 НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по чл.78-а НК, като го е признал за невинен и оправдал по това обвинение; Отменил е присъдата относно приложението на чл.23, ал.1 НК. В останалата част, относно присъдените разноски е потвърдил посочената присъда. По довода за допуснато съществено процесуално нарушение: Релевираният касационен довод – по чл.348, ал.1, т.1 НПК, е основателен. В тази връзка, в протеста са изложени мотивирани възражения, че произнасянето от въззивния съд в случая с решение, вместо с присъда, е в нарушение на императивните разпоредби на НПК – чл.336, ал.1, т.3. Великотърновският апелативен съд, съществено е нарушил процесуалните правила, упражнявайки правомощията си по чл.336, ал.1, т.3 НПК, като се е произнесъл с решение, вместо с присъда, съобразно изискванията на процесуалния закон, с което е ограничил правата на участниците в процеса. Обжалваният по касационен ред съдебен акт, неправилно наименован „решение”, по същество, с оглед на съдържанието му, представлява нова присъда на въззивния съд, за постановяване на която е уреден специален ред, различен от общия по чл.340 НПК, който е приложен от апелативния съд. Това е така, защото нормата на чл.339, ал.3 НПК, изрично препраща към чл.305 НПК, а последната предпоставя приложението на чл.310, които норми, обсъдени в цялост, регламентират формата и съдържанието на присъдата, както и процесуалния ред на нейното постановяване. Процесуалният закон – чл.336, ал.1, т.3 НПК, е императивен, че когато въззивният съд отменя присъдата, постановява нова присъда, „когато се налага да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд”. В случая, допуснато нарушение на процесуалните правила, касае именно реда за постановяване и обявяване на новата присъда, който е идентичен с този на първоинстанционната. Делото е било разгледано на 26.01.2009 г. и след изслушване на съдебните прения, второинстанционният съд е обявил, че ще се поизнесе в законния 30-дневен срок – чл.340, ал.1 НПК, указвайки, че съгласно чл.340, ал.2 НПК, ще съобщи писмено на страните за изготвеното решение. По този начин, съществено е било нарушено основно начало в наказателния процес – за непосредственост, уреден в чл.18 НПК и свързаното с него изискване за непрекъснатост на съдебното заседание, съгласно чл.259 НПК. Несъобразяването им рефлектира върху процесуалната форма, валидна за всички случаи на постановяване на присъда, независимо от коя инстанция се прави. При това положение, допуснатото нарушение следва да се квалифицира, като съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, представлява основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание /в същия смисъл са и реш. 556/2002 г., 2-ро н.о. и 77/2007 г., 3-то н.о./. С оглед на изложеното за допуснатото съществено процесуално нарушение, е безпредметно обсъждането на доводите в протеста за нарушение на материалния закон, но същите следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение № 12/23.02.2009 г., постановено по внохд № 11/2009 г., на Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: