РЕШЕНИЕ № 50012 София, 25.03.2025г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Васил Христакиев Е. Арнаучкова секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 17.06.2024 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1012 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗД „Бул инс“ АД срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на уважените до размер на 60 000 лв. за всеки ищец искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. А. - за ищците Е. А. и М. М., и от смъртта на Е. А. - за ищците Е. И. и А. И.. Ищците Е. А., М. М., Е. И. и А. И. оспорват жалбата. Третото лице - помагач „ДЗИ Общо застраховане“ АД не изразява становище. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че на 12.04.2018 г. третото лице Р. С., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, нарушил чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 59 ЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Е. А., дъщеря на първите двама ищци и внучка на останалите, както и на Е. А., дъщеря на пострадалата Е. А. и внучка на първите двама ищци. С влязла в сила присъда третото лице С. бил признат за виновен в престъпление по чл. 343 НК. От събраните гласни доказателства съдът е приел за установено, че до момента на произшествието пострадалите живели в общо домакинство с претендиращите обезщетение; семейството било задружно и сплотено, първите двама ищци полагали грижи за внучката си Е., на възраст една година и девет месеца, с неизвестен баща, а между вторите двама ищци и внучката им Е. съществували хармонични отношения с взаимна поддръжка и привързаност. Посочил е, че всички свидетели са единодушни и споделят последователно, безпротиворечиво и с достоверност тежестта на преживяванията на близките, свързани с трагичния инцидент, като описват впечатленията си от промяната в душевното състояние на преживелите родители и прародители, които не са намирали утеха след невъзвратимата загуба, поразила ги и с видими изяви на влошено здравословно състояние. Въз основа на така формираните фактически изводи въззивният съд е приел от правна страна, че след като за краткия си живот детето Е. е живяло съвместно с баба си и дядо си, които са полагали с обич грижи за него, при отчитане на обстоятелството, че детето е било с един родител и за нея най-близкият семеен кръг се е изчерпвал с майка ѝ и родителите на майка ѝ, така създадените отношения удовлетворяват критериите по ТР № 1/2016 на ВКС-ОСНГТК. Приел е също, че събраните доказателства обосновават извода, че от смъртта на Е. А. за ищците Е. И. и А. И. са произлезли вреди от морално естество, които справедливостта изисква да бъдат възмездени, доколкото формираните от раждането на внучката до внезапната ѝ смърт отношения са се отличавали с топлота и привързаност, възрастните родственици са разчитали на помощта ѝ. Общо за всички ищци е посочил също, че следва да бъде съобразено и заключението на психиатричната експертиза, според което за всеки от ищците е налице остра стресова реакция, която е вероятно да персистира във времето и да остане под формата на остатъчна симптоматика. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно предпоставките, които следва да бъдат установени по делото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. С ТР № 1/2016 г. на ВКС-ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци, респ. внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Подчертано е обаче, че е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като в тези случаи не е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. Установените в тълкувателното решение критерии са доразвити с формираната последователна практика по чл. 290 ГПК (напр. т. д. № 291/2020 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 1918/2021 на ВКС, II т. о., т. д. № 1725/2022 г. на ВКС, II т. о. и цитираното там), според която изключението е налице, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства е била създадена особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци, и интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания надвишават тези, които е житейски обичайно да се понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите родители. Във всички случаи обаче присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото, респ. внука, е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдания. Въззивното решение в обжалваната част се отклонява от така установената практика, поради което се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което налага отмяната му с разрешаване на спора по същество съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Изводът на въззивния съд, че установените по делото обстоятелства удовлетворяват разяснените с тълкувателното решение критерии за изключителност, е неправилен. Тези обстоятелства се ограничават до съвместното съжителство в общо домакинство, полаганите от първите двама ищци грижи при отглеждането на внучката им в отсъствието на известен баща, но при липса на доказателства отглеждането да е било предимно отговорност на ищците, след като майката е живяла в същото домакинство, и до съществувалите между вторите двама ищци и внучката им Е. хармонични отношения с взаимна поддръжка и привързаност, както и до установената остра стресова реакция за всеки от ищците, с вероятност последиците на същата да персистират под формата на остатъчна симптоматика. Така установените обстоятелства разкриват съдържание на емоционалната връзка, съответстващо на типичното за този вид родство, но не и изключителност съобразно разяснените с тълкувателното решение критерии, без да са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост. Липсата на такива обстоятелства обосновава извод за отсъствие на материална легитимация на ищците, поради което предявените искове са изцяло неоснователни. При този изход на спора ищците нямат право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК и писмени доказателства същите дължат на ответника разноски както следва: за въззивното производство - по 2880 лв. адвокатско възнаграждение и по 1200 лв. държавна такса за всеки от ищците, а за касационното производство - по 6600 лв. адвокатско възнаграждение и по 1207,50 лв. държавна такса. Предявените от ответниците възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения по чл. 78, ал. 5 ГПК са неоснователни. Изчислен на база цената на всеки от исковете съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. § 2а от Наредба № 1/2004 г. на ВАС (ред. ДВ, бр. 88 от 2022 г.) ориентировъчният размер на адвокатското възнаграждение по всеки от исковете е 6540 лв. Заплатените от ответника възнаграждения за касационното производство са приблизително в същия размер, а за въззивното производство - значително по-ниски, поради което и при липсата на обстоятелства, които да обуславят явно несъответствие на размера на възнаграждението със степента на фактическа и правна сложност на спора, няма основание разноските в тази част да бъдат присъдени в размер, по-нисък от заплатения. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 141/14.12.2021 г. по гр. д. № 368/2021 г. по описа на Бургаски апелативен съд в обжалваната част, вместо което постановява: Отхвърля предявения от Е. Ц. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Ямбол, [улица], срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], частичен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. Еленова А. при пътно-транспортно произшествие на 12.04.2018 г. като неоснователен до размер на 60 000 лв. Отхвърля предявения от М. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Ямбол, [улица], срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], частичен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. Еленова А. при пътно-транспортно произшествие на 12.04.2018 г. като неоснователен до размер на 60 000 лв. Отхвърля предявения от Е. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Ямбол, [улица], срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], частичен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. М. А. при пътно-транспортно произшествие на 12.04.2018 г. като неоснователен до размер на 60 000 лв. Отхвърля предявения от А. М. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл. Ямбол, [улица], срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], частичен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. М. А. при пътно-транспортно произшествие на 12.04.2018 г. като неоснователен до размер на 60 000 лв. Осъжда Е. Ц. А. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 4080 лв. и за касационното производство в размер на 7807,50 лв. Осъжда М. А. М. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 4080 лв. и за касационното производство в размер на 7807,50 лв. Осъжда Е. А. И. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 4080 лв. и за касационното производство в размер на 7807,50 лв. Осъжда А. М. И. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 4080 лв. и за касационното производство в размер на 7807,50 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: