5 Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 26 март 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря……...….Мира Недева…......……и в присъствието на прокурора….....….............Тома КОМОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1564 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. З. С. – защитник на подсъдимия Г. И. Б. срещу въззивна присъда № 32 от 24.06.2014 г., постановена по внохд № 167/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в, с която е отменена оправдателна присъда по нохд № 3049/13г. на СГС, НО – 23 с-в. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи неизпълнението на задължението от страна на въззивния съд да изследва всестранно, обективно и пълно всички доказателства по делото. Избирателният подход при преценката на доказателствата, според защитника, е довел до неправилен извод, че подсъдимият е автор на деянието. По отношение на останалите касационни основания не се излагат съображения. Настоява се за отмяна на обжалвания въззивен съдебен акт, като при условията на алтернативност се предлага подсъдимият да бъде оправдан или делото се върне за ново разглеждане. Пред касационния съд защитникът представя допълнение към касационната жалба на основание чл.351, ал.3 от НПК, в което се оспорва валидността на проведеното разпознаване на досъдебното производство предвид възможността пострадалият да е възприел подсъдимия преди разпознаването, като се възразява и срещу точността на възприятията на последния. В останалата част жалбата се поддържа както е подадена, като се прави искане за отмяна на присъдата и в гражданската част. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители Н. Ф. и С. А. – адв. К. П. счита жалбата за неоснователна. Излага аргументи, че при проведеното въззивно съдебно следствие са събрани доказателства, които преценени ведно с наличните по делото, сочат, че са налице основания за търсенето на наказателна отговорност от подсъдимия. Счита, че проведеното разпознаване не е опорочено, което следва от разпитите на пострадалия и присъствалите при извършването му поемни лица. Представителят на ВКП също дава становище за неоснователност на подадената жалба. Намира, че отменяйки първоинстанционната присъда, въззивният съд е приложил правилно закона, предвид наличието на доказателства за осъществен грабеж с две средни телесни повреди. Заявява, че въззивната присъда, като законосъобразна и справедлива, следва да бъде оставена в сила. Касационният жалбоподател Б. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 17.12.2013г., постановена по нохд № 3049/13г., на Софийски градски съд, НО – 23 с-в, подсъдимият Г. И. Б. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал.1, т.3 пр.2 и т.4 във вр. с чл.198, ал.1, пр.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и „б” от НК. Със същата присъда бил отхвърлен предявеният от Б. А. И. граждански иск за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 30 000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура за осъждането на подсъдимия и жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. И., с която се претендира осъждането на подсъдимия и уважаването на гражданския иск, било образувано внохд № 167/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в. С присъда № 32 от 24.06.2014г., постановена по същото дело, въззивният съд отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият бил оправдан и бил отхвърлен предявеният граждански иск, като постановил нова с която : - признал подсъдимия Г. И. Б. за виновен в това, че на 14.12.2012г. в [населено място], в подземен паркинг на [улица], отнел чужди движими вещи на обща стойност 179.00 лв. от владението на Б. А. И., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, грабежът е придружен със средна телесна повреда и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.3 пр.2 и т.4 във вр. с чл.198, ал.1, пр.1 във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б” и чл.54 от НК му било наложено наказание от седем години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изпълнението в затвор.; - осъдил подсъдимия Г. И. Б. да заплати в полза на наследниците на гражданския ищец Б. А. И. – Надежда Б. Ф. и С. Б. А. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и разноските по делото.; - потвърдил присъдата в останалата част. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия Б. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. І. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствения материал от страна на въззивния съд. Времето и мястото на осъществяването на престъплението са установени от показанията на свидетеля Б. И. и проверени чрез кореспондиращите им показания на свидетеля В. Ш.. Относно авторството на деянието въззивната инстанция е кредитирала показанията на пострадалия Б. И. и проведеното разпознаване на досъдебното производство, при което св. И. разпознал подсъдимия като извършител на престъплението. Твърдението, че разпознаването било опорочено, тъй като пострадалият видял подсъдимия преди извършването на това процесуално - следствено действие, е лансирано последователно при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са изложили аргументи за отхвърлянето му, които доводи касационният съд споделя. Обясненията на подсъдимия за такава среща са опровергани от показанията на св. И. и от показанията на разпитаните в качеството на поемни лица свидетели Д. П. и Д. Ж.. Протоколът за разпознаване отразява извършването на това процесуално – следствено действие при спазване на правилата на процесуалния кодекс, поради което няма основание за изключването му от доказателствения материал по делото. Приложеният към протокола за разпознаване фотоалбум опровергава тезата на подсъдимия за липсата на сходство между разпознаваните лица по пол, възраст и външност. Обстоятелството, че пострадалият не е описал татуировките по ръцете на подсъдимия не е от естество да обоснове извод за недостоверност на показанията му, предвид състоянието в което се е намирал след причиняване на телесните повреди. От друга страна липсват доказателства дали подсъдимият е бил татуиран към момента на извършване на престъплението. Не могат на следващо място да бъдат споделени доводите за липса на доказателства относно механизма на причиняване на телесните увреждания и отнемането на вещи от пострадалия. В тази насока дадените от св. И. показания, че бил ударен в задната част на главата с амортисьор тип „М.”, съответстват на заключението на биологичната експертиза, която констатирала наличие на човешка кръв по иззетия като веществено доказателство амортисьор и на заключението на ДНК експертизата, според която кръвта по амортисьора произхожда от пострадалия И.. Заявлението на свидетеля, че след удара подсъдимият му отнел вещи и пари са в съответствие и с обективно установите впоследствие обстоятелства. Вещи, за които пострадалият е съобщил, че са отнети при извършване на деянието - портфейл, съдържащ неговата лична карта, заложен билет от заложна къща, клиентска карта от магазин „Мания”, удостоверение за психологическа годност на негово име и удостоверение за водач на таксиметров автомобил, също на негово име, са били намерени на следващия ден от малолетно лице в кофа за боклук в близост до местопроизшествието (докладна записка на л.7 от ДП) и върнати на пострадалия срещу разписка. В мотивите си въззивният съд е изложил съображения поради които не е дал вяра на обясненията на подсъдимия и на показанията на свидетелката Р. Л. (негова бивша съпруга), че по време на извършване на деянието Б. бил на посещение в дома й. С това въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди всестранно и пълно всички доказателства по делото и при противоречие между доказателствените източници да изложи аргументи за кредитирането на едни или други доказателства. ІІ. Приетите за установени от въззивната инстанция фактически положения са мотивирали съда да направи извод за осъществено от подсъдимия престъпление „грабеж” от обективна и субективна страна, при наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.199, ал.1, т. 3, пр.2 и т.4 от НК. Приетата правна квалификация съответства на фактическите обстоятелства, поради което касационният съд намира, че законът е приложен правилно. Оплакването се явява неоснователно и предвид липсата на конкретни доводи относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. ІІІ. В жалбата липсва аргументация и по отношение явната несправедливост на наложеното наказание. С въззивната присъда на подсъдимия е наложено наказание от седем години „лишаване от свобода”, при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Липсват основания за намаляване размера на санкцията, още повече, че съдът не е отчел като отегчаващо обстоятелство причиняването на повече от едно увреждане, имащо характеристиката на средна телесна повреда, което не е отчетено като признак от състава на престъплението. ІV. В пледоарията пред касационния съд защитникът на подсъдимия е направил искане за отмяна на присъдата по отношение на присъденото обезщетение по гражданския иск. Тъй като това искане е направено извън срока за обжалване на присъдата, не подлежи на разглеждане от касационната инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 32 от 24.06.2014г., постановена по внохд № 167/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 2 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.