Р Е Ш Е Н И Е № 631 София, 23 април 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 декември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 1941 / 2012 год. На основание чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от Главният прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, на определение № 0016 от 26. 01. 2004 год., постановено по НОХД № 0016 / 2004 год. по описа на Софийския военен съд. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че с решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по делото „Ш. срещу Б.” е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи допуснато от състав на Софийския военен съд по горепосоченото наказателно дело от общ характер, което има съществено значение за делото и се явява основание за неговото възобновяване, по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК. Лицата посочени за призоваване в искането не се явяват в съдебно заседание, като защитата им поддържа становище за недопустимост, алтернативно, за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като съобрази изложените в искането доводи, приложените наказателни дела от общ характер по описа на СВС, ЧНД № 0014 / 2004 год. по описа на Военно-апелативния съд, сл. д. № VІІІ-0039 / 1999 год. на Софийската военно-окръжна прокуратура, Решение на Европейския съд по правата на човека от 25. 03. 2010 год. по делото "Ш. срещу Б." и кореспонденция между Министерство на правосъдието и ВКП, СВС и СВОП, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор на РБ е процесуално допустимо, тъй като съдебния акт, чиято отмяна се претендира по реда на възобновяването, не е проверен по касационен ред и същото е сторено в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 2 от НПК срок - /решението на ЕСПЧ в превод е постъпило във ВКП на 23. 08. 2012 год., искането е с дата 19. 09. 2012 год. и препис от него е изпратен от СВС на СВОП, на датата 21. 09. 2012 година/. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С определение № 0016 от 26. 01. 2004 год., постановено по НОХД № 0016 / 2004 год. по описа на Софийския военен съд в закрито съдебно заседание, на основание чл. 239а, ал. 6 /отм./ от НПК, било прекратено наказателното производство по сл. д. № VІІІ-0039 / 1999 год. по описа на Софийската военно-окръжна прокуратура, като е било прието, че по делото се констатират неотстранени предходно посочени, а и са допуснати нови, съществени нарушения на процесуалните правила. Това определение било атакувано с протест от прокурор в Софийска военно-окръжна прокуратура и с възражение от повереника на гражданските ищци С. Ш. и С. Ш., като с определение № 005 от 22. 03. 2004 год. постановено по ЧНД № 0014 / 2004 год. по описа на Военно-апелативния съд, протеста и жалбата били оставени без разглеждане, като недопустими /поради необжалваемост на постановен по реда на чл. 239а от НПК /отм./ съдебен акт/, а въззивното производство, прекратено. С решение на Европейския съд по правата на човека от 25. 03. 2010 год. по делото "Ш. срещу Б.", ЕСПЧ е приел наличие на нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. В пар. 40 и 41 от решението изрично е посочено, че Военно-окръжният съд е прекратил производството по делото без убедителни причини, че констатираните от него „съществени процесуални нарушения” не са такива по смисъла на чл. 239а от НПК, даващи основания за прекратяване на производството, т.е., същите на представляват валидно основание за прекратяване на производство съгласно действуващото към този момент законодателство, като по този начин, съда не е действувал с ефективността, прилежността и решителността, изисквани по член 3 от Конвенцията. Няма спор, че установеното от ЕСПЧ нарушение на ЕКПЧОС има съществено значение по делото, обстоятелство, обуславящо наличието на хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК и представляващо основание, за възобновяване на посочено по-горе наказателно делото от общ характер, а именно, НОХД № 0016 / 2004 год. по описа на Софийския военен съд. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение № 0016 от 26. 01. 2004 год., постановено по НОХД № 0016 / 2004 год. по описа на Софийския военен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия „Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.