6 Р Е Ш Е Н И Е № 327 СОФИЯ, 10.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 521/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. Т. в качеството му на процесуален представител на Я. И. Т. против решение № ІІІ- 176 от 05.01.2011 г. по в.гр.д. № 623/2010 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото, нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че жалбата е неоснователна. Останалите ответници - физически лица, не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по касационната жалба, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 93 от 07.09.2005 г. по гр.д. № 38/2004 г. на Районен съд – [населено място], с което е прието за установено по отношение на [фирма] / сега Х. кариерни материали- Р.” АД/, че С. И. К., Ф. И. В., Я. И. Т., Е. И. Д., П. М. К., З. Н. К., И. К. К., Д. К. Т. и К. Н. Н. не са собственици на следния недвижим имот: дворно място с площ 1 200 кв.м при граници: от север- улица, от изток- улица, от юг- имот пл.№ 150, от запад имот пл.№ 148 и 148 от кв. 10б по плана на [населено място], съставляващо част от имот пл.№ 151 от кв. 10б по кадастралния план на града от 1962 г. Делото е за трети път пред касационната инстанция. При първоначалното му разглеждане от ВКС, с решение № 727 от 13.11.2007 г. по гр.д. № 810/06 г. на ІІ г.о. е било обезсилено решение № ІІ- 70 от 20.03.2006 г. по гр.д. № 8/2006 г. на Бургаския окръжен съд като постановено по нередовна искова молба и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да укаже на ищеца да индивидуализира спорния имот съобразно действащия устройствен план на [населено място]. В изпълнение на тези указания ищецът [фирма] с молба от 24.03.2008 г. е посочил, че предмет на отрицателния установителен иск за собственост е “ недвижим имот- дворно място с площ от около 1 200 кв.м, с граници от север- улица, от изток- улица, от юг- имот пл.№ 150 и от запад - имот пл.№ 149 и 148 от кв. 10б по плана на [населено място], съставляващо част от имот пл.№ 151 в кв. 10б, за част от което по действуващия регулационен план, одобрен през 1999 г. е отреден урегулиран поземлен имот ІХ- 708 от кв. 39ж с площ 1044 кв.м, при граници: от изток- [улица], от запад - УПИ ІV- .., от север- [улица] и от юг- УПИ ІV- ..”. Въззивното решение е допуснато до касационна проверка за допустимост, поради това, че въззивният съд не се е съобразил с уточнената от ищеца индивидуализация на недвижимия имот, предмет на спора. При предявяване на иск за собственост на недвижим имот изискването за индивидуализация на имота съобразно неговия актуален градоустройствен статут е условие за редовност на исковата молба. Затова, когато в хода на делото бъде установено, че исковата молба не отговаря на това изискване, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани тази нередовност, като при изпълнение на дадените указания при постановяване на своето решение следва да опише имота с уточнените му характеристики по действащия устройствен план. Описанието на имота в диспозитива на съдебното решение с белезите по предходен план, въпреки направеното от ищеца уточнение по действащия план, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което рефлектира върху правилността на решението, а не върху неговата допустимост. След предприетото от ищеца с уточнение с молбата му от 24.03.2008 г. следва, а това е прието и в решението на ВКС, постановено при второто разглеждане на делото от касационната инстанция, че предмет на отрицателния установителен иск за собственост е УПИ ІХ - .. в кв. 39ж по плана на П. от 1999 г. с площ 1044 кв.м. Този имот, видно от изготвените от вещите лица по делото многобройни скици, не е идентичен с частта от б. имот пл.№ 151 по кадастралния план от 1962 г. при граници: от север- улица, от изток- улица, от юг. имот пл.№ 150 и от запад- имоти пл.№№ 148 и 149, а е част от него. Като е потвърдил първоинстанционното решение, въпреки констатацията в мотивите, че предмет на отрицателния установителен иск е правото на собственост върху УПИ ІХ- .. в кв. 39ж, с площ 1044 кв.м, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е основание по чл. 281, т.3 ГПК за отмяна на решението. Налице са предпоставките на чл. 295 ГПК, при които спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция. От събраните по делото доказателства се установява, че през 1962 г. е бил одобрен регулационният план на курортните селища К. и П.. По този план имот пл.№ 151 в кв. 10 е с площ 7 082 кв.м. и е записан в разписния лист на името на наследодателя на ответниците И. Д. К. и СНС. Целият квартал 10 е бил отреден за почивни домове,, като в плана са били нанесени строителните петна за бъдещите сгради, разположени в паркова среда с алейни мрежи, без да са предвидени самостоятелни парцели около сградите. С решение от 26.11.1962 г. на ИК на ОНС- [населено място] е било дадено право да се отстъпи за строеж на почивна станция на Завод за строителни конструкции- К., петно № 6. Вещото лице М. Г., на което е възложено изготвяне на допълнителна съдебно- техническа експертиза при третото разглеждане на делото от въззивния съд, е посочило, че не е открит застроителен план, в който да са нанесени проектни петна, обозначени с номера, за строителство на почивните домове. Установено е също, че с протокол на комисията по § 85 ППЗПИНМ, е извършена оценка на дворните места, които се отреждат за почивна станция на З.- К.. Под № 3 в същия е посочено, че се отчуждава имот пл.№ 151 от 1858 кв.м, собственост на И. Д. К.. Отчуждени са също така от други собственици дворно място пл.№ 149 с площ 2 890 кв.м, дворно място пл.№ 150 с площ 1160 кв.м, дворно място пл.148 с площ 860 кв.м. и лозе с площ 740 кв.м. С А. № 5376 от 17.06.1965 г. са актувани за държавна собственост масивна двуетажна сграда за почивна станция с 69 легла, застроена на 240 кв.м. и дворно място 7 508 кв.м- петно № 6 по генералния план на селото, като е посочено, че същите са предоставени на Завод за строителни конструкции – София - К.. С решение № 14 от 18.06.1998 г. на Кмета на [община] на основание чл. 2 и чл. 4 от ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. на наследниците на И. Д. К. са възстановени 300 кв.м от имот пл.№ 151 в кв. 10 по плана на [населено място], като е прието, че мероприятието, за което е отчужден имотът, не е изпълнено. Установено е по делото, че възстановената част от отчуждения имот попадат в границите на оградения и ползван от З. - К. терен, така, както е заснет в кадастралния план през 1998 г. С решение № 15А от 03.06.1999 г. на ПК- [населено място] на наследниците на И. Д. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 3.743 дка в землището на [населено място], м. ”Край село”, съставляваща имот пл.№ 151 в кв. 10 по кадастрален план от 1962 г. и е постановен отказ за възстановяване на 1.257 дка от същата, съгласно удостоверение № У-Е-2123 от 21.05.1999 г. и скица № 2115 от 20.05.1999 г. Видно от представената скица, възстановената част не попада в терена, ограден и ползван от З. - К.. Когато по реда на благоустройствените закони е отчужден незастроен недвижим имот, собствеността се възстановява при условията на чл. 2 от ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др., съгласно който отмяна на отчуждаването може да се иска, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на закона в сила. По делото е безспорно установено, че 1858 кв.м от б. имот пл.№ 151 в кв. 10 по плана на [населено място] са били отчуждени от наследодателя на ответниците през 1963 г. по реда на ЗПИНМ за почивна станция на З.- К. и мероприятието е било осъществено още през 1964-1965 г. При това положение следва да се приеме, че не са били налице предпоставките на чл. 2 ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др. за възстановяване на собствеността върху 300 кв.м от отчуждения имот, независимо от това, че в тази част няма построени сгради, тъй като за разлика от чл. 1 от този закон, разпоредбата на чл. 2 не предвижда възможност за частична реституция на незастроената част. Тази част попада в двора на почивната станция и като елемент от прилежащата инфраструктура, е част от мероприятието, за което е извършено отчуждаването. Поради това ответниците не се легитимират като собственици на 300 кв.м, представляващи реална част от УПИ ІХ- 708 в кв. 39 ж по плана на [населено място], оцветена със зелен цвят на скицата на в.л. М. Г., приложена на л. 53 от в.гр.д. № 623/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд. За тази част от процесния имот отрицателният установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен. Останалата част от УПИ ІХ - .. е формирана от терена, възстановен в реални граници по т. ІІ, 2 от решение № 15А от 03.06.1999 г. на ПК- [населено място] на наследниците на И. Д. К., въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че тази част е била предмет на отчуждаване през 1963 г. от наследодателя на ответниците реда ЗПИНМ за построяване на почивна станция на З.- К.. Вещите лица от изслушаните по делото съдебно - технически експертизи са установили, че в заповедта за отчуждаване площта от 1858 кв.м не е индивидуализирана с посочване на нейните граници, нито има графични данни за точната й конфигурация. От заключенията на съдебно- техническите експертизи не се установява върху частта от УПИ ІХ- .., която е извън двора на почивната станция, да са реализирани строителни дейности и съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, които биха могли да се третират като елемент от осъществяването на едно комплексно по своя характер мероприятие, за да се приеме, че са били налице пречки по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. По аргумент от чл. 11, ал.2, т.2 ППЗСПЗЗ на възстановяване по ЗСПЗЗ подлежат и незастроените части от имоти в границите на урегулирани поземлени имоти и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство. Поради това решението на ПК е произвело реституционно действие по отношение на частта от б. имот 151 в кв. 10 по плана на [населено място], обозначена на скицата на в.л. М. Г. на л. 53 от в.гр.д. № 623/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд с оранжев контур извън оградения от З.- К. терен, включена понастоящем в границите на УПИ ІХ- ... За тази част от спорния имот отрицателният установителен иск за собственост е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В производството по иск за собственост сънаследниците нямат качеството на необходими другари, поради което в случая разпоредбата на чл. 271, ал.3 ГПК не може да намери приложение и решението не може да бъде отменено по отношение на необжалвалите обикновени другари на касатора - останалите ответници- физически лица. При този изход на делото ответникът по касация [фирма] следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски Я. И. Т. разноски по делото за всички инстанции в размер на 1800 лв. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ІІІ- 176 от 05.01.2011 г. по в.гр.д. № 623/2010 г. на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него решение № 93 от 07.09.2005 г. по гр.д. № 38/2004 г. на Районен съд – [населено място], в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] / сега Х. кариерни материали- Р.” АД/, отрицателен установителен иск за собственост против Я. И. Т., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], със седалище [населено място], че Я. И. Т. не е собственик на 300 кв.м, представляващи реална част от УПИ ІХ- ... в кв. 39 ж по плана на [населено място], оградена с оранжев контур и оцветена със зелен цвят на скицата на в.л. М. Г., приложена на л. 53 от в.гр.д. № 623/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд. ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] против Я. И. Т. отрицателен установителен иск за собственост на 744 кв.м, обозначени на скицата на в.л. М. Г. на л. 53 от в.гр.д. № 623/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд с оранжев контур, неоцветени, разположени извън оградения от З.- К. терен, оцветен на скицата с виолетов контур, включени понастоящем в границите на УПИ ІХ- 708. Скицата на л. 53 от в.гр.д. № 623/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд, подписана от състава на съда, представлява неразделна част от решението. Осъжда [фирма] да заплати на Я. И. Т. на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по водене на делото във всички инстанции в размер на 1800 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: