Р Е Ш Е Н И Е № 235 София , 16.11.2016г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Галина Тонева при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 889/2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Г. Д. К. за възобновяване на производството по нохд № 247/2016 г. по описа на Окръжен съд-гр. Пловдив. В искането се сочи, че делото е приключило с определение, одобряващо споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, при което са допуснати съществени нарушения на процедурата и закона. Твърди се, че по делото не е доказана престъпната цел на държането на намерените наркотични вещества, поради което правната квалификация по чл.354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 29 , ал.1, б.”а” и б.”б” от НК е неправилна, а наложеното наказание е несправедливо завишено. С тези аргументи се настоява за отмяна на постановеното от съда определение, ново разглеждане на делото или, алтернативно , преквалифициране на престъпното деяние като държане на наркотични вещества / чл. 354, ал.3, т.1 от НК , оправдаване по повдигнатото обвинение и намаляване на срока на лишаване от свобода. Пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените съображения. Прокурорът пледира претенциите за отмяна на споразумението да бъдат отклонени. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Окръжният съд в гр. Пловдив с определение от 04.02.2016 г. по нохд № 247/2016 г. одобрил споразумение между прокурора и защитника на Г. Д. К., подписано от подсъдимия, според което последният бил признат за виновен в това че на 26.11.2015 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение 107,663 г високорискови наркотични вещества – марихуана и амфетамини, на обща стойност 2 086, 29 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. с ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му наложил наказание четири години и единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът приспаднал от този срок времето, през което Г. К. бил задържан в рамките на наказателното производство. Това определение не е проверявано по касационен ред. Искането за неговата отмяна по реда на възобновяването е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Изложените доводи не подкрепят твърдението за допуснати от окръжния съд съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Искането игнорира процесуалните особености на процедурата по чл. 381 - чл. 383 от НПК, която е следвал настоящият процес. Между прокурора и защитника на подсъдимия в досъдебното производство е постигнато споразумение за решаване на делото, в което са отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК, включително относно фактическите признаци на инкриминираното деяние, датата и мястото на извършване и правната му квалификация. Подсъдимият декларирал писмено, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Окръжният съд, в съдебно заседание на 04.02.2016 г., докладвал споразумението чрез прочитането му. След това подсъдимият заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен, известен е за последиците и подписва доброволно споразумението. В искането на осъдения се съдържат оплаквания, че процесът на постигане на споразумение и представянето му пред съда е опорочен поради натиск от прокурора, съчетан с неопитност и безотговорност на защитника, които довели до манипулиране на действителната воля на обвиняемия. Доказателства в тази насока не се откриват при внимателен преглед на извършените процесуални действия. Твърденията на осъдения, че е заплашван от прокурора и се е намирал в състояние на стрес, не кореспондират с изразеното още в досъдебното производство желание за споразумение. Двукратно, при разпитите на 27.11.2015 г. и на 05.01.2016 г., в присъствието на защитник, Г. К. заявил намерението си да се споразумее с прокуратурата, което в крайна сметка станало на 29.01.2016 г. с представения по делото писмен документ. Очевидно обвиняемият е разполагал с достатъчно време и достъп до правна помощ, за да се ориентира относно съдържанието и последиците от подписване на споразумение, още повече, че според справката за съдимост, той вече е участвал в производства по глава двадесет и девета от НПК през 2006 г. и през 2014 г. за същите по вид престъпления и е имал предимството на практическия опит. Информацията от извършената съдебно-психиатрична експертиза също не поставя под съмнение менталните и когнитивни възможности на обвиняемия, характеризиран като млад мъж с нормално психо - физическо развитие и съответен интелект, които не са нарушени от наркотичната му зависимост. При това положение атакуваният съдебен акт би бил уязвим само при нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК т.е ако попада в хипотеза, при която съдът е допуснал одобрение на споразумение, противоречащо на закона и морала и в нарушение на принципа, прогласен от чл.31, ал.2 от Конституцията на РБ и процесуално закрепен чрез чл. 116, ал.1 от НПК, забраняващ осъждане единствено въз основа на самопризнания на обвиняем. Аргументите в искането не подкрепят подобна възможност. В досието по делото има достатъчно данни, които установяват съставомерните признаци на деянието. При обиск в осъдения са намерени 29 броя таблетки, съдържащи метамфетамин, 1,027 г марихуана и 54,359 г амфетамин, а в дома му – още 45,135 г марихуана или общо високорискови наркотични вещества на стойност 2 086, 29 лева. Осъденият неоснователно акцентира върху обстоятелствата, че везната, открита в дома му, не е изследвана за отпечатъци, а обискът му е извършен по подозрение. Тези разсъждения са неотносими към релевантните факти, установени чрез допустими доказателствени средства. Обискът , както и претърсването и изземването в апартамента, обитаван от осъдения, са одобрени от съдия по предвидения процесуален ред, а установените чрез тях доказателства разрешават еднозначно въпроса за авторството на деянието. Прочее, то не се оспорва и от искателя, който атакува основно целта на държането на наркотичните вещества. Обобщено, споразумението е подкрепено от доказателствена база, която е изградена при съобразяване с основните процесуални принципи за установяване на обективната истина и за доказване на обвинението, приложени в контекста на особената процедура за решаване на дела по глава двадесет и девета от НПК. Ето защо определението, с което е одобрено, не подлежи на отмяна по реда на възобновяването на основание чл. 348 , ал.1, т.2 от НПК. Несподелими са и възраженията за съществено нарушение на материалния закон поради неправилна правна квалификация на деянието по чл. 354а, ал.2 във вр. с ал.1 от НК т.е. за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, а не по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК – само за държане на същите вещества. Количеството наркотици, тяхното разнообразие, разпределение и укриване категорично защитават изложената в споразумението цел на фактическата власт, която осъденият осъществявал върху тях. Не са налице процесуални предпоставки за възобновяване на производството по делото и поради явна несправедливост на обема наказателна принуда. Наложеното наказание е съобразено със санкционната част на приложените правни норми в режим на индивидуализация по чл. 55 от НК, допустим при постигнато споразумение. Изложените в искането съображения не насочват към нарушение на закона или процесуалните правила или към извод за морална нетърпимост на наказанието. При споразумение тежестта на санкцията е важен елемент от мотивите, водещи към съвпадение на волеизявленията на страните, поради което не може да бъде оценявана повторно за целесъобразност в извънредна процедура за отмяна, ако не са налице други основания за неговата ревизия. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Д. К. за възобновяване на производството по нохд № 247/2016 г. по описа на Окръжен съд-гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.