Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 134                           София, 07.04.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 813 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д. против решение № 61 от 26.03.2009 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 1* от 15.01.2008 г. по гр.д. № 35 от 2007 г. на Районен съд- Р. за признаване за установено по отношение на С. Г. Д., М. К. Д., М. К. Д., М. К. Р., С. Н. Р., Й. М. Р., Е. М. Г., А. М. Р., М. И. Р. и Н. Г. Р., че наследодателят на ищеца Й. В. Х. – В. К. Х. – е бил собственик преди образуването на ТКЗС на нива с площ от 3.200 дка, в местността „С”, землището на гр. Б., при съседи: Александър К. , Й. К. и вада. В касационната жалба за наведени доводи за недопустимост на въззивното решение, евентуално за допуснато съществено процесуално нарушение по чл.188 ГПК /отм./, поради което се иска обезсилване на съдебните решения и прекратяване на производството по делото или отмяна на въззивното решение. Касаторът претендира възстановяване на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Й. В. Х. , ищец по исковата молба оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски, а М. К. Д., М. К. Д., М. К. Р., С. Н. Р., Й. М. Р., Е. М. Г., А. М. Р., М. И. Р. и Н. Г. Р., ответници по исковата молба, не са изразили становище в настоящото производство. С определение № 948 от 21.10.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на противоречиво разрешаван правен въпрос относно допустимостта на иска с оглед обстоятелството дали е налице спор за материално право или спор относно заснемането или трасирането на реалните граници, който подлежи на разглеждане по административен ред, по който въпрос въззивното решение противоречи на разрешението по решение № 733 от 15.07.2008 г. по гр.д. № 3194/2007 г. на ВКС, V г.о. и постановеното в същото производство при съобразяване с тълкуването в касационното решение решение от 19.02.2009 г. по гр.д. № 832 от 2008 г. на Окръжен съд Б. В настоящия случай въззивният съд е установил, че ищецът е претендирал възстановяване правото на собственост на нива с площ от 3.2 дка, като наследник на В. К. П. /Хаджипопов/, като е признато правото на възстановяване на собствеността, но в стари реални граници е възстановен имот от 1.230 дка, а останалата площ е отказана поради това, че имотът попада частично в имот, отразен с № 1* възстановен на наследниците на Г. Н. Р. Наследниците на Г. Н. Р. са легитимирали правата на наследодателя си като собственик на нива от 1 дка, като в стари реални граници е възстановен имот № 1* с площ от 2.098 дка. Съдът е приел, че предявеният иск е по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и обсъждайки представените гласни, писмени доказателства и експертно заключение, е счел, че процесният имот е бил част от имота, завладян и ползван необезпокоявано от праводателите на ищеца от 1930 г., поради което искът е основателен. С решение от 19.02.2009 г. по гр.д. № 832 от 2008 г. на Окръжен съд Б. , постановено при съобразяване със задължителните указания по отменителното касационно решение № 733 от 15.07.2008 г. по гр.д. № 3194/2007 г. на ВКС, V г.о., в хипотеза, идентична на настоящата /отказ за възстановяване в стари реални граници, тъй като нивата попада в имот, възстановен на други лица/, се приема, че спорът е за реалната идентификация към настоящия момент на земеделската земя на наследодателя, която е призната за възстановяване в стари реални граници, т.е. не се касае за спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а за спор по чл.18д от ППЗСПЗЗ относно заснемането или трасирането на терена на старите реални граници на земеделската земя и е счетено, че тъй като имотите на различни собственици не могат да се припокриват, то след като ПК е установила, че имотът на ищците попада върху имот, възстановен на друго лице, е следвало да отрази това положение в картата и регистъра на имотите /чл.18д, ал.9 ППЗСПЗЗ/, а при вече одобрена карта на съществуващи стари реални граници, констатираната явна фактическа грешка следва да бъде отстранена по реда на чл.26 ППЗСПЗЗ, поради което исковото производство е прекратено като процесуално недопустимо. Когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС. Спор за материално право е налице не само в случаите когато различни лица претендират, че са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение. В последния случай искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е единствения способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот. Предявяването му е допустимо и при наличие на необжалван план на възстановените имоти, тъй като поправка на явна фактическа грешка в същия може да се извърши само след разрешаване спора за материално право, което изрично е предвидено в чл.26, ал.14 ППЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба: С оглед изложеното по поставения противоречиво разрешаван правен въпрос, следва да се приеме, че въззивното решение е процесуално допустимо, тъй като предявения иск, целящ установяване на точното местоположение към момента на внасяне в ТКЗС на имота на ищеца, част от който е възстановен в стари реални граници на ответниците, съставлява спор за материално право. Ищецът претендира, че наследодателят му В. К. х. Попов е бил собственик на нива в м.”С” с площ от 3.2 дка при съседи: Александър К. , Й. К. и вада, като имотът е признат за възстановяване в стари реални граници с решение № 659в от 27.10.2006 г. на ОСЗГ гр. Б. въз основа на съдебно решение № 441/17.04.2006 г. на РРС, но с решение № 659ж от 28.11.2006 г. на ОСЗГ гр. Б. е отказано възстановяването, тъй като имотът попада в имот, признат и възстановен в размер на 2.099 дка на наследници на Г. Н. Р. На ответниците като наследници на Г. Н. Р. е възстановено правото на собственост върху нива от 2.098 дка в местността „С” при съседи съгласно решението и скицата: насл. на Г, насл. на Г, нива-земи по чл.19 ЗСПЗЗ, полски път на община Б., насл. на М насл. на В, като са легитимирали правата си с погодителен договор от 15.06.1945 г., въз основа на който М. Д. по мъж Г. Р. получава нива от 1 дка в м.”С” при съседи: Лазар Д. , Г. О. , и С. С. и нива от 1 дка в същата местност при съседи: Георги Д. , Г. О. и М. Р... В. съд е обсъдил свидетелските показания – приел е, че показанията на св. К са обективни, последователни и непротиворечиви и установяват, че спорният имот е част от имота на наследодателя на ищеца – В. Х. , владението върху него от 1930 г. до образуване на ТКЗС, а показанията му, че В. Х. е имал имота от майка си В/Обецанова по баща/ се подкрепят и от писмени доказателства – декларация за притежавани непокрити имоти на нейно име от 1939 г. и делбен протокол по гр.д. № 279/1941 г., в който е посочена като съсед на имота на М. О. , по мъж Б. Прието е, че Св. К. и К. установяват, че Г. Р. действително е имал имот в м.”С”, който обаче не е бил съседен на имотите на А. и Й. К. Описанието на последната свидетелка на имота на Г. Р. отпреди образуването на ТКЗС по площ и съседи се различава от възстановения имот на ответниците, като нито един от съседите на имот № 1* не съвпада със съседите, изброени от свидетелката. Писмените и гласните доказателства са съпоставени с експертното заключение, според което описания в исковата молба имот е идентичен с имоти № 1* и № 1* не е идентичен с имотите от другата страна на вадата, № 1* възстановен на А. К. и № 1* възстановен на Й. К. и е направен извод, че е установена частична идентичност на претендирания от ищеца имот с възстановения на ответниците имот с № 1* по КВС до размер на площта на възстановения имот от 2.098 дка. Неоснователен е доводът на касатора, че необосновано съдът е приел, че е установено правото на собственост на наследодателя на ищеца, като не е съобразил, че наследодателя на ответниците притежава документ за процесния имот. Обсъдените в съвкупност от въззивният съд доказателства установяват, че наследодателите на всяка от страните са притежавали земеделски имот в местността „С”, като без правно значение е дали тези имоти са обработвани лично от тях или са владени чрез трети лица. Останалите доводи са свързани с интерпретацията на свидетелските показания от касатора и твърдения какви факти е следвало да приеме за установени съда. Същите обаче са обосновани с твърденията на част от свидетелите и с безспорното по делото обстоятелство, че наследодателят на ответниците е притежавал и владял имоти в същата местност, но не касаят мотивите на съда, обусловили извода, че процесният имот е бил част от притежаван от наследодателя на ищеца имот, подлежащ на възстановяване в стари реални граници, а именно съпоставка на границите на имотите на всяка от страните съобразно данните в гласните и писмените доказателства и експертното заключение, а следователно не налице твърдяната необоснованост на фактическите изводи, нито е допуснато нарушение на изискванията на чл.188, ал.1 ГПК /отм./. В обобщение, не са налице наведените в жалбата касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила като обосновано и правилно. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като ответникът по касационната жалба Й. В. Х., макар да е поискал възстановяването им, не е представил доказателства за направата на такива по повод обжалването. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 61 от 26.03.2009 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: