Ключови фрази
допустимост на иск * сила на пресъдено нещо * косвен съдебен контрол * Спор за материално право на собственост върху гори и земи от горския фонд * установяване право на собственост към минал момент

Р Е Ш Е Н И Е

                          

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 167/2009

 

гр.София, 13.04.2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България,  Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми април  две хиляди и девета година в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                      КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

                                                                                                                                                          

изслуша   докладваното  от   

председателя       (съдията)   ЕЛСА ТАШЕВА

ч.пр.гражданско  дело № 160/2009 година

 

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, образувано по частната жалба на Д. г. с. „Х”, гр. Х. срещу определение № 3038/26.11.2008 год. по ч.гр.дело № 3211/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба, с вх. № 2* от 19.11.2008 год. срещу определение № 567/29.09.2008 год. по гр.дело № 3968/2007 год. на Пловдивския районен съд и производството по делото е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.

Жалбоподателят се позовава на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос за недопустимост да се упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на решенията на поземлените комисии, които се ползвали със сила на пресъдено нещо, засягащо спорното правоотношение и забраната на чл.229, ал.1 и 2 ГПК за пререшаването му в исковото производство, образувано по иска на ищеца.

Частната жалба е допустима, защото отговаря на изискванията на чл.275 ГПК.

По отношение на същата следва да се допусне касационно обжалване, защото е налице основанието за това, в чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на Д. г. с. „Х” срещу О. „Х” Х. , за установяване на правото на собственост върху процесния имот, въззивният съд е приел недопустимост за пререшаване на спора за материалното право, тъй като ищецът е обвързан с влязлото в сила решение на ОСЗГ-гр. Хисар, с което окончателно е решен въпроса за възстановяване на процесната гора. Изводите на въззивния съд са в противоречие с касационната практика в същия смисъл, намерила отражения в редица съдебни актове, между които е и посоченото от жалбоподателя решение № 289/06.03.2001 год. по гр.дело № 1* по описа за 2000 год. на ВКС на РБ, ІV-то г.о.

Налице е основанието, посочено от жалбоподателя, съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което по частната касационна жалба следва да се допусне касационно обжалване.

Частната касационна жалба е основателна и по изложените в нея оплаквания срещу въззивното определение, което налага отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба, защото: изводите на въззивния съд за законосъобразност на определението, с което районният съд е прекратил исковото производство са неправилни, защото влязлото в сила решение № 183/28.05.2004 год. на ОСЗГ гр. Х. няма сила на пресъдено нещо по отношение на настоящия спор, касаещ материалното право на собственост, върху същите гори и земи от горския фонд в землището на с. М.. Решение № 183/28.05.2004 год. представлява акт на ОСЗГ, с който се възстановяват процесните земи, като собственост на О. ХИСАРЯ-КМЕТСТВО с. М.. В исковото производство, образувано по иск на Д. г. с.-Хисаря предмет на спора е същият имот – гора-широколистна, с площ 10 000 дка, находяща се в с. М., но основанието на иска е друго, както и участващите в спора страни са други. Производството за възстановяване на собствеността по ЗВСГЗГФ не е идентично с настоящето исково производство, в което решенията, постановени от натоварения по ЗВСГЗФ орган по възстановяване на собствеността нямат сила на пресъдено нещо, по смисъла на чл.299, ал.1 и 2 ГПК, във връзка с чл.298 ГПК.

Водим от горните съображения, касационният съд счита за неправилно определението, постановено от въззивния съд, което следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за собственост на Д. г. с. „Х”, затова

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯВА определение № 3038/26.11.2008 год. по ч.гр.дело № 3211/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Д. г. с. „Х” срещу определение № 567/29.09.2008 год. по гр.дело № 3968/2007 год. на Пловдивския районен съд и производството по делото е прекратено и

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на Д. г. с. „Х”, гр. Х..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: