Р Е Ш Е Н И Е № 539 София 20.12.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 97 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от А. К. К. чрез пълномощник адв.К. Т. срещу решение № 150 от 31.10.11г.по гр.дело № 1621/11г.на Окръжен съд- Бургас,с което е потвърдено решение № ХІІІ – 1262 от 26.07.11г.по гр.дело № 676/11г.на Районен съд – Бургас и са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против [фирма] [населено място]. С определение № 993 от 20.09.12г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за обхвата на съдебния контрол по отношение на извършения от работодателя подбор,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012г. по т.д.№ 3/2011г.на ОСГК. Според посочената задължителна съдебна практика преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ – кой от работниците или служителите има по –висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ,при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 458 от 30.11.10г.на управителя на [фирма],с която е прекратен трудовия договор на ищеца А. К. К., на длъжност „шлосер по Р.”, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ- поради съкращение в щата,е законосъобразна.Направен е извод,че е налице реално съкращаване в щата; при извършването на подбор ответното дружество като работодател е спазило основните критерии,установени в чл.329 ал.1 КТ, видно от представения протокол за подбор от 10.11.10г.,а по отношение на фактическата преценка на работата на включените в подбора са изложени съображения,че това е въпрос на целесъобразност,която единствено работодателят може да направи,поради което не подлежи на съдебен контрол. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано,постановено в противоречие с трайната практика на ВКС,която приема,че законосъобразното упражняване на правото на подбор подлежи на съдебен контрол.Моли решението да бъде отменено и исковете – да бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба [фирма] моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,неправилен е изводът на въззивния съд,че преценката на работодателя за нивото на изпълнение на възложената трудова функция от работника или служителя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна - безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация.В разглеждания случай от представените по делото писмени доказателства- заповед № 342 от 9.11.10г.на управителя на ответното дружество,инструкция за осъществяване на подбор по чл.329 ал.1 КТ,протокол от 10.11.10г.на комисията за подбор,списък и оценъчен лист № 8 се установява,че работодателят е взел решение за съкращаване на 41 щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност”шлосер по Р.”. Подборът е извършен с участието на всички работници,изпълняващи сходни функции на „машинен монтьор”,”шлосер”,”шлосер по Р.”,”шлосер по Р.- бригадир” и „монтьор”.Приложени са законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ – професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения/вж оценъчен лист № 8/С представените по делото справка за стаж и образование,трудова книжка и диплома ответникът е доказал съответствието на оценките по показателите „образование”и „общ трудов стаж”на действително притежаваните от ищеца стаж и образование.От показанията на свидетеля С. Б. ,пряк началник на ищеца,се установява,че оценките,нанесени в оценъчен лист № 8,са били резултат от преките му наблюдения и впечатления за нивото както на работата на А.К.,така и на останалите участници в подбора и че отговарят напълно на действителното положение.Настоящият състав счита,че показанията на свидетеля Д. А. не могат да наложат други изводи,тъй като същият не е бил пряк ръководител на ищеца,а негов колега,а освен това следва да се преценяват при условията на чл.172 ГПК,тъй като е водил дела с ответното дружество. След анализ на събрания по делото доказателствен материал настоящият състав приема,че работодателят е доказал,че законосъобразно е упражнил правото си на подбор съобразно критериите по чл.329 ал.1 КТ.Ето защо,крайният извод на въззивния съд за неоснователността на предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ следва да бъде споделен,макар и с други мотиви. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 290 лв,определено по чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 150 от 31.10.11г.,постановено по гр.дело № 1621/11г.на Окръжен съд – Бургас. ОСЪЖДА А. К. К. от [населено място],ЖК”Л.”, [улица] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 290 лв /двеста и деветдесет/разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.