5 Р Е Ш Е Н И Е № 58 София, 22. 04. 2015 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на девети март две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Виолета Петрова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №3431 по описа за 2014 год. Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Л. В. Т. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Я. В., за отмяна на влезли в сила решения за допускане и за извършване на делбата, постановени съответно на 19.10.2006г. и на 10.05.2007г. по гр.№11629/2006г. на Софийски районен съд. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С молбата са представени документи, които молителят счита, че са относими към молбата за отмяна. Ответниците по молбата за отмяна Н. В. К. и Ж. В. С., чрез процесуален представител адв.Д., оспорват молбата за отмяна като неоснователна. Претендират разноски. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: С влязло в сила решение, постановено на 19.10.2006г. по гр.№11629/2006г. на Софийски районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между Л. В. Т., Н. В. К. и Ж. В. С. на недвижим имот - апартамент в [населено място], подробно описан, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при права по 1/6ид.част на Л. Т. и Ж. С. и 4/6ид.части на Н. К.; допуснато е извършването на съдебна делба между същите съделители на недвижим имот – дворно място, съставляващо УПИ ІІІ-531 в кв.34 по плана на [населено място], общ.Т., ведно с целия първи етаж от построената в мястото жилищна сграда при права по 1/3ид.части за всеки от тримата съделители. С влязло сила решение, постановено на 10.05.2007г. по гр.№11629/2006г. на Софийски районен съд допуснатите до делба недвижими имоти са изнесени на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./; отхвърлена е претенцията на Л. Т. по чл.12, ал.2 ЗН за предоставяне в дял на апартамента; отхвърлени са изцяло претенциите по сметки, предявени от Л. Т. срещу Н. К. и Ж. С.; уважени са претенциите на Л. Т. срещу Н. К. и Ж. С. по чл.12, ал.2 ЗН съответно за сумите 2800лв. и 1588лв.; отхвърлен е иска на Л. Т. срещу Н. К. по чл.30, ал.3 ЗС; предоставено е на основание чл.282, ал.2 ГПК/отм./ на съделителката Л. Т. ползването на имота в [населено място], а на съделителя Н. К. – ползването на имота в [населено място] и на същото основание на неползващите съделители са присъдени съответни суми като обезщетение. Делото за делба е образувано по искова молба на Л. Т. срещу Н. К. и Ж. С., с твърдения, че ответниците са нейни, на ищцата брат и сестра, и че тримата са наследници на своите родители В. К. В. и Ф. Г. В., починали през 1982г. и 2000г. С исковата молба са представени удостоверения за наследници на наследодателите, от които удостоверение за наследници №931/а от 25.02.1992г. за това, че след смъртта на В. К. В., [дата на раждане] , починал на 15.11.1982г. е оставил за законни наследници Ф. В. и страните по делото – негови деца, вкл.Ж. В. С., за която е посочено, че родена през 1937г. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от значение за решаването на спора, които въпреки положената от страната дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи, респективно установи, по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях. В молбата за отмяна молителката Л. Т. сочи, че Ж. С. участва в делбата без да има качеството на наследник на В. К. В., защото установила от данните за годината на раждане на Ж. С. в удостоверенията за наследници на В. В. /вкл. представеното с исковата молба/ и годината на сключване на граждански брак – 1942г. между наследодателите В. В. и Ф. В., че Ж. С. не е рождена дъщеря на наследодателя В. В.. Относно годината на сключване на граждански брак между наследодателите – 1942г., се съдържат твърдения на съделителката Л. Т. в допълнение от 02.07.2007г. към въззивна жалба вх.№28030/27.06.2007г. на СРС по делото и в самата възззивна жалба /в която твърди, че Ж. В. е родена с име Ж. Ф. Г. и че по делото не е изследван нейния статут /с доводи, че е осиновено дете на наследодателя/; на сключения граждански брак между наследодателите Л. Т. се е позовала в исковата си молба по гр.д.№3765/2001г. на Софийски районен съд, решението по което е приложила към исковата молба за делба по настоящия спор. В молбата за отмяна не се сочат нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Касае се до обстоятелства, за които има писмени доказателства по делото, поради което те не са нови, а са събрани по делото доказателства, въз основа на които молителката в молбата за отмяна е направила довод за „участието на трето лице – несобственик на наследството, оставено от В. В.”, тъй като Ж. С. „не е рождена дъщеря на наследодателя В. В.”. Този довод в молбата за отмяна се сочи като ново обстоятелство. Молителката е оспорила правото на Ж. С. да участва в делбата на наследството на В. В. като съделител, въз основа на обстоятелства и доказателства, които не са нови. В хода на производството по молбата за отмяна молителката е направила довод, че „не е налице валидно осиновяване”, евентуално, че е „невалиден съдебния акт” за осиновяването по гр.д.№3850/1954г. на роденото дете Ж. с майка Ф. Г. и баща неизвестен, от В. К. В. /с доводи, че осиновяване се допуска с решение, а не с определение – доводите не кореспондират със законовата уредба – до изменението на чл.79 ЗЛС през 1961г. осиновяването се допуска с определение/. Молителката е направила довод относно съделителката Ж. С. въз основа на обстоятелства и доказателства, които не са нови. Този довод в молбата за отмяна се сочи като ново обстоятелство. Поддържаното в молбата за отмяна искане за отмяна на влезлите в сила решения на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно, тъй като молителката не сочи ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде предявено. Доводите за статута на съделителката Ж. С. /на рождено или на осиновено дете на наследодателя/ също не обосновават приложното поле на никоя от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. При наследяване по закон наследственото имущество преминава в полза на лицата, указани като наследници в самия закон – това са преживелият съпруг и лицата, които се намират в известна родствена връзка с наследодателя. Произходът е биологичната връзка на детето с родителите му, която е въздигната в юридически факт, т.е. факт, с който законът свързва правни последици. Осиновяването е правен акт, по силата на който между две лица се създава правна връзка, подобна на връзката между родител и дете. До 1961г. осиновяването по Закона за лицата и семейството създава семейни връзки само межда осиновен и осиновител /без наследствени права на последния/ и тази уредба дотогава е единственият законов режим. През 1961г. режимът на напълното осиновяване е пренормиран в режим на пълно осиновяване, а със Семейния кодекс от 1968г., извън случаите на задължително пълно осиновяване /какъвто безспорно не е настоящият/ е било възможно в едногодишен срок преминаване към типа на непълно осиновяване. При тази уредба, неоснователни са доводите на молителката, че обстоятелството на несъставянето на нов акт за раждане при действието на СК от 1968г. сочело на невалидност на първаначално съставения акт за раждане с отбелязване на осиновяването през 1954г. Доводът на молителката, че не е могло да бъде извършено осиновяване поради това, че разликата между възрастта на осиновителя и възрастта на осиновената е по-малка от 15 години, е основан на по-късна редакция на чл.75 ЗЛС /И.. - Изв., бр. 50 от 1961 г./, а отделно и при тази уредба е предвидено, че в изключителни случаи съдът може да допусне осиновяване и при разлика, по-малка от 15 години, но не по-малка от 13 години, както и че съпругът може да осиновява рожденото или осиновеното дете на своя съпруг независимо от разликата във възрастта. В молбата за отмяна се съдържат оплаквания за неправилност на влезлите в сила съдебни решения, които не са относими към никое от основанията за отмяна на влязло в сила решение, които са изрично посочени в закона. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото на ответниците по молбата за отмяна следва да се присъдят направените разноски за производството по молбата за отмяна, като в настоящия случай, Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че предметът на делото не разкрива правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществената от адв.Д., защита в размер, надвишаващ минимално определения съгласно чл. 36 ЗА. Приложима за случая е разпоредбата на чл.9, ал.4, вр. чл. 7, ал. 2 от наредбата и за изготвяне на отговора на молбата за отмяна с явяване в съдебно заседание се следва възнаграждение не по-малко от 810лв. – на Ж. С. и 1950лв.- на Н. К. – за адвокатско възнаграждение. Доводите на молителката, че се следват разноски в размер на 500лв. не намират опора в разпоредбата на чл.9, ал.4 от наредбата, на която се позовава. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молба на Л. В. Т. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК влезли в сила решения за допускане и за извършване на делбата, постановени съответно на 19.10.2006г. и на 10.05.2007г. по гр.№11629/2006г. на Софийски районен съд. ОСЪЖДА Л. В. Т. да заплати на Ж. В. С. сумата 810лв. – разноски по делото. ОСЪЖДА Л. В. Т. да заплати на Н. В. К. сумата 1950лв. – разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: