Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
гр. София, 24 юни 2015 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 490 по описа за 2015 г
Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура, Велико Т., и по жалби на подсъдимите Г. Н. Н., И. Д. Б. и И. М. К., срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 261 от 14.01.2015 г, по ВНОХД № 276/14, с което е изменена присъда на Русенски окръжен съд № 17 от 1.04.2014 г, по НОХД № 167/13, като присъдата е отменена в частта относно произнасянето по чл. 59 НК, а е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда е постановено следното:
Подсъдимият И. М. К. е признат за виновен в това, че от 18.02.2012 г до 19.02.2012 г, в [населено място] и [населено място], след като се сговорил предварително с подсъдимите Д. А. И., К. Е. Г. и Б. Б. К., подпомогнати от подсъдимите Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П. С. П. и с това му е причинил имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително и представили се за длъжностни лица / прокурори /, особено големи размери е и представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода” и конфискация на имущество, подробно описано в присъдата.
Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че от 21.02.2012 до 13.03.2012, в [населено място] и [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимия Б. Б. К., подпомогнати от подсъдимите Д. А. И., К. Е. Г., Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да принуди П. С. П. да се разпореди с вещ: да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лв, го е заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него и за негови ближни / за дъщеря му С. П. / и с това му е причинил значителни имуществени вреди: 3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лв, като деянието е извършено от две лица, с оглед на което и на основание чл. 213 а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода” и глоба от 6 000 лв, като е оправдан по обвинението изнудването да е осъществено в съучастие като съизвършители с подсъдимите К. Е. Г. и Д. А. И., и деянието да е извършено от повече от две лица.
На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, със зачитане и приспадане на предварителното задържане, съгласно чл. 59 НК, глоба от 6 000 лв и конфискация на имущество, конкретизирано в присъдата.
Подсъдимият Б. Б. К. е признат за виновен в това, че от 18.02.2012 г до 19.02.2012 г, в [населено място] и [населено място], след като се сговорил предварително с подсъдимите Д. А. И., К. Е. Г. и И. М. К., подпомогнати от подсъдимите Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П. С. П. и с това му е причинил имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително и представили се за длъжностни лица / прокурори /, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода” и конфискация на имущество, подробно описано в присъдата.
Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че от 21.02.2012 до 13.03.2012, в [населено място] и [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимия И. М. К., подпомогнати от подсъдимите Д. А. И., К. Е. Г., Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да принуди П. С. П. да се разпореди с вещ: да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лв, го е заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него и за негови ближни / за дъщеря му С. П. / и с това му е причинил значителни имуществени вреди: 3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лв, като деянието е извършено от две лица, с оглед на което и на основание чл. 213 а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода” и глоба от 5 000 лв, като е оправдан по обвинението изнудването да е извършено в съучастие като съизвършители с подсъдимите К. Е. Г. и Д. А. И., и деянието да е извършено от повече от две лица.
На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане, съгласно чл. 59 НК, глоба от 5 000 лв и конфискация на имущество, конкретизирано в присъдата.
Подсъдимата Д. А. И. е призната за виновна в това, че от 18.02.2012 г до 19.02.2012 г, в [населено място] и [населено място], след като се сговорила предварително с подсъдимите К. Е. Г., Б. Б. К. и И. М. К., подпомогнати от Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у П. С. П. и с това му е причинила имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително и представили се за длъжностни лица / прокурори /, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на три години „лишаване от свобода”.
Същата подсъдима е призната за виновна и в това, че от 21.02.2012 г до 13.03.2012 г, в [населено място] и [населено място], в съучастие като помагач с извършителите подсъдимите И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с подсъдимите К. Е. Г., Г. Н. Н. и И. Д. Б., действали като помагачи, с цел да принуди П. С. П. да се разпореди с вещ: да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лв, го е заплашила с противозаконно действие с тежки последици за него и за негови ближни / за дъщеря му С. П. / и с това му е причинила значителни имуществени вреди: 3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лв, като деянието е извършено от две лица, с оглед на което и на основание чл. 213 а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. чл. 58, б. „б” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на две години „лишаване от свобода” и глоба от 5 000 лв, като е оправдана по обвинението за съучастие като съизвършител с подсъдимите К. Е. Г., Б. Б. К. и И. М. К., и деянието да е извършено от повече от две лица.
На основание чл. 23 НК, й е определено едно най-тежко общо наказание: три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане, съгласно чл. 59 НК, и глоба от 5 000 лв.
Подсъдимият К. Е. Г. е признат за виновен в това, че от 18.02.2012 г до 19.02.2012 г, в [населено място] и [населено място], след като се сговорил предварително с подсъдимите Д. А. И., Б. Б. К. и И. М. К., подпомогнати от подсъдимите Г. Н. Н. и И. Д. Б., с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у П. С. П. и с това му е причинил имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително и представили се за длъжностни лица / прокурори /, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 209, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода” и конфискация на имущество, подробно описано в присъдата.
Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че от 21.02.2012 до 13.03.2012, в [населено място] и [населено място], в съучастие като помагач с извършителите подсъдимите И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с подсъдимите Д. А. И., Г. Н. Н. и И. Д. Б., действали като помагачи, с цел да принуди П. С. П. да се разпореди с вещ: да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лв, го е заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него и за негови ближни / за дъщеря му С. П. / и с това му е причинил значителни имуществени вреди: 3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лв, като деянието е извършено от две лица, с оглед на което и на основание чл. 213 а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода” и глоба от 5 000 лв, като е оправдан по обвинението за съучастие като съизвършител с Д. А. И., Б. Б. К. и И. М. К., и деянието да е извършено от повече от две лица.
Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че от 17.09.2007 до 13.03.2012, в [населено място], е държал боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода”.
На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане, съгласно чл. 59 НК, глоба от 5 000 лв и конфискация на имущество, определено в присъдата.
Подсъдимият И. Д. Б. е признат за виновен в това, че от 18.02.2012 г до 19.02.2012 г, в [населено място] и [населено място], в съучастие като помагач с извършителите подсъдимите К. Е. Г., Д. А. И., Б. Б. К. и И. М. К., и в съучастие с подсъдимия Г. Н. Н., действал като помагач, с цел да бъде набавена имотна облага, е поддържал заблуждение у П. С. П. и с това му е причинил имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително и представили се за длъжностни лица / прокурори /, в особено големи размери е и представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, като е оправдан за това да е подпомогнал извършителите при възбуждане на заблуждение у пострадалия.
Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че от 21.02.2012 до 13.03.2012, в [населено място] и [населено място], в съучастие като помагач с извършителите подсъдимите И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с подсъдимите К. Е. Г., Д. А. И. и Г. Н. Н., действали като помагачи, с цел да принуди П. С. П. да се разпореди с вещ: да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лв, го е заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него и за негови ближни / за дъщеря му С. П. / и с това му е причинил значителни имуществени вреди: 3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лв, като деянието е извършено от две лица, с оглед на което и на основание чл. 213 а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 58, б. „б” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода” и глоба от 5 000 лв, като е оправдан по обвинението за съучастие като съизвършител с подсъдимите Д. А. И. и К. Е. Г., и деянието да е извършено от повече от две лица.
На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: две години и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане, съгласно чл. 59 НК, и глоба от 5 000 лв.
Подсъдимият Г. Н. Н. е признат за виновен в това, че от 18.02.2012 г до 19.02.2012 г, в [населено място] и [населено място], в съучастие като помагач с извършителите подсъдимите К. Е. Г., Д. А. И., Б. Б. К. и И. М. К. и в съучастие с подсъдимия И. Д. Б., действал като помагач, с цел да бъде набавена имотна облага, е поддържал заблуждение у П. С. П. и с това му е причинил имотна вреда от 200 000 лв, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително и представили се за длъжностни лица / прокурори /, особено големи размери е и представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 211, пр. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, като е оправдан по обвинението да е подпомогнал извършителите при възбуждане на заблуждението у пострадалия.
Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че от 21.02.2012 до 13.03.2012, в [населено място] и [населено място], в съучастие като помагач с извършителите подсъдимите И. М. К. и Б. Б. К., и в съучастие с подсъдимите К. Е. Г., Д. А. И. и И. Д. Б., действали като помагачи, с цел да бъде принуден П. С. П. да се разпореди с вещ: да плати 60 000 евро, с равностойност 117 349, 80 лв, го е заплашил с противозаконно действие с тежки последици за него и за негови ближни / за дъщеря му С. П. / и с това му е причинил значителни имуществени вреди: 3 000 евро, равностойни на 5 867, 49 лв, като деянието е извършено от две лица, с оглед на което и на основание чл. 213 а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 58, б. „б” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода” и глоба от 5 000 лв, като е оправдан по обвинението за съучастие с извършителите подсъдимите Д. А. И. и К. Е. Г., и деянието да е извършено от повече от две лица.
На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: две години и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане, съгласно чл. 59 НК, и глоба от 5 000 лв.
На основание чл. 45 ЗЗД, изброените подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на пострадалия обезщетение за претъпени от измамата имуществени вреди, в размер на 16 811, 40 лв, заедно със законните последици.
С протеста се релевират всички касационни основания. Той е насочен срещу произнасянето, касаещо съучастието на подсъдимите Б. и Н. в престъплението измама / относно помагачеството при възбуждане на заблуждение у пострадалия /, срещу произнасянето относно формата на съучастие на подсъдимите Г. и И. при осъществяване на престъплението изнудване / преквалификацията на поведението им като помагачество / и срещу произнасянето по квалификацията изнудване от „повече от две лица”, срещу произнасянето по наказанието на подсъдимите К. и Г. и приложението на чл. 55 и чл. 66 НК.
С протеста се изтъкват следните доводи: че незаконосъобразно е оправдаването на подсъдимите Б. и Н. за помагачество към възбуждане на заблуждение у пострадалия, че приетите факти обуславят извод, че подсъдимите И. и Г. са съизвършители към изнудване, че липсват съображения относно релевираните от прокурора доводи по справедливостта на наказанията, наложени на подсъдимите К., Г., Б. и Н., че подсъдимите К. и Г. следва да понесат по-строга наказателна отговорност и спрямо тях следва да отпадне приложението на чл. 55 и чл. 66 НК.
С протеста се прави искане да бъде отменен въззивният акт в атакуваните части и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
С жалбата на подсъдимия К. се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че протоколът за оглед е негодно доказателствено средство / огледът е проведен без участието на поемни лица /, че иззетите при огледа веществени доказателства не могат да се считат за валидно приобщени, че не е отговорено на възраженията на защитата срещу обосноваността на осъдителната присъда, че не е спазена процедурата по даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства, че осъждането на подсъдимия К. почива на „оговор”, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо.
С жалбата на същия подсъдим се правят алтернативни искания: оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, или смекчаване на наказателноправното му положение чрез намаляване на наказанието „лишаване от свобода” и на изпитателния срок по чл. 66 НК, както и отмяна на конфискацията.
С жалбите на подсъдимите Г. Н. Н. и И. Д. Б. се релевират всички касационни основания. Твърди се, че доказателствените изводи, касаещи отговорността на жалбоподателите, са неправилни, че протоколът за доброволно предаване от 12.03.2012 г е изготвен в противоречие с процесуалните изисквания, че не е спазен редът за изготвяне на пакета, съдържащ процесните 3 000 евро, че на жалбоподателя Н. не е връчен препис от протокола за обиск, че е приложима хипотезата на чл. 14 НК. Алтернативно се изтъква, че наложените наказания са завишени и оттам, явно несправедливи.
С жалбите на посочените подсъдими се иска оправдаване, при условията на чл. 14 НК, или алтернативно, смекчаване на наказателноправното им положение.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на В. пледира за уважаване на протеста и оставяне на жалбите без уважение.
Частният обвинител и граждански ищец или негов представител не се явяват и не вземат становище по протеста и жалбите.
Защитата на подсъдимия Н. пледира за уважаване на жалбата.
Подсъдимият Н. не участва лично в касационното производство.
Защитата на подсъдимия Б. пледира за уважаване на жалбата.
Подсъдимият Б. моли жалбата му да бъде уважена.
Защитата на подсъдимия К. пледира за уважаване на жалбата.
Подсъдимият К. моли протестът да не бъде уважен, а да бъде уважена жалбата.
Защитата на подсъдимия Г. счита, че протестът е неоснователен.
Подсъдимият Г. заявява, че се е разкаял за стореното.
Подсъдимата И. или неин представител не участват в касационното производство и не изразяват становище по протеста и жалбите.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.
Настоящата инстанция споделя извода, че осъждането на жалбоподателите почива на стабилна доказателствена основа. Както първата инстанция, така и въззивната такава, са изложили обстойни и задълбочени съображения относно надеждността и достоверността на доказателствените източници, подкрепящи обвинителната теза. Даден е отговор на наведените от защитата възражения срещу обосноваността и законосъобразността на осъдителната първоинстанционна присъда. Неоснователно се оспорва процесуалната стойност на протокола за оглед, респективно, годността на иззетите въз основа на него веществени доказателства. О. е проведен при спазване на изискванията по чл. 155 и сл. НПК, в присъствието на поемни лица, тоест, е валидно доказателствено средство, респективно, иззетите въз основа на него веществени доказателства се считат надлежно приобщени. Протоколът за обиск на жалбоподателя Н. също е годно доказателствено средство, а за процесуалната му стойност е без значение обстоятелството дали на обискирания е връчен препис от протокола. Съдилищата са изложили подробни съображения по въпроса за годността на В., събрани чрез СРС, които са правилни и се споделят от настоящата инстанция, поради което не се налага да бъдат преповтаряни. Неоснователно се възразява срещу годността на протоколите за доброволно предаване. Те са писмени доказателства, а не доказателствени средства, поради което за тяхното изготвяне не е предвиден специален ред. Както всички писмени доказателства, те интересуват процеса откъм съдържанието си и в такъв аспект са ценени. Липсва основание да бъде дискредитирана доказателствената стойност на приобщения по делото пакет, в който се е намирала сумата 3 000 евро, тъй като се касае за предмет, представляващ веществено доказателство и отговарящ на характеристиката на такова по смисъла на чл. 109 НПК. Неоснователно се твърди, че осъждането на подсъдимия К. почива на „оговор”. В подкрепа на изводите за виновност на посочения подсъдим е събрана съвкупност от доказателства, очертаваща участието му в инкриминираните престъпления. В тази насока, освен обясненията на подсъдимия К., са обясненията на останалите подсъдими, писмените доказателства и доказателствени средства, веществените такива. Данните от В., събрани чрез СРС, са ползвани само доколкото допълват явните доказателства, тоест, на явните доказателства е отдадено приоритетно значение, за сметка на „тайните” такива. Изяснено е, че жалбоподателят К. е изиграл водеща роля при извършване на измамата и изнудването, а именно: участвал е при изработване на плана за действие, представил се е за „прокурора В.”, убеждавал е св. П., че предстои привличане на пострадалия към наказателна отговорност, автор е на идеята за включването на подсъдимите Б. и Н. в ролята на мними полицаи, съчинил е, съвместно с подсъдимия К., заплашителното съобщение, изпратено по мобилния телефон на св. С. П..
Налице е релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Протестът е основателен относно квалифициране на съучастието на подсъдимите Б. и Н. при осъществяване на престъплението измама. Посочените подсъдими са изиграли ролята на полицаи, спрели автомобила, в който са се возили свидетелите П., и инсценирали обиск на подсъдимата И.. До този момент пострадалият е проявявал колебливост дали да се ползва от „услугите” на семейните си приятели И. и Г.. От този момент нататък е решил да си „уреди” проблемите, като се възползва от предложената му „помощ”. Проведената пред него „полицейска акция” е спомогнала и да бъде затвърдено „убеждението”, че го грози опасност, за елиминирането на която е необходимо да плати съответна сума, тоест, да извърши имуществено разпореждане. Следователно, подсъдимите Б. и Н. са подпомогнали извършителите да възбудят заблуждение у пострадалия и да поддържат такова, поради което отговорността им за помагачество следва да обхване и двете форми на изпълнителното деяние на престъплението измама.
Основателен е протестът и срещу оправдаването на подсъдимите И. и Г. по обвинението за съучастие като съизвършители при изнудването. Тези лица са сред авторите на идеята да бъдат получени още 60 000 евро от св. П., участвали са при обсъждане на вариантите как да стане това, проявили са активност при „мотивиране” на пострадалия, придържайки се към ролята си, уточнена в общия план за действие. Обстоятелството, че заплашителното съобщение е изпратено от подсъдимите К. и К., не води до отпадане на отговорността им за съизвършителство, при условие, че са участвали при създаването на внушение у св. П., че е застрашена дъщеря му С. / че е възможно да й бъдат подхвърлени наркотични вещества и да бъде арестувана /, тоест, в изпълнителното деяние на изнудването. Ето защо, от релевантните факти следва, че отговорността им следва да се реализира за съизвършителство, в какъвто случай преквалификацията на поведението им като помагачество се явява незаконосъобразна. В този смисъл, протестът е основателен и относно отпадането на квалификацията изнудване, „извършено от повече от две лица”.
ВКС не споделя съображенията на защитата, че по отношение на подсъдимите Н. и Б. е приложима хипотезата на чл. 14 НК. Техните действия, по своята насоченост и естество, недвусмислено сочат на съпричастност към съвместно осъществяване на замисленото престъпление. Установено е, че те са знаели за „проблемите” на св. П., родители на С., и за това, че ще бъдат „решени” срещу заплащане. Убедително са изиграли ролята си при „убеждаване” на св. П., че грозящата го опасност е реална. „Съдействали” са и при получаване на сумата, предмет на изнудването, като са проследили движението на автомобила на пострадалия, наблюдавали са пътната обстановка за евентуална поява на полиция и са поддържали връзка със съучастниците си. Подсъдимият Н. е имал задачата да представлява „прокурора Д.”, от чието име е получил пакета с 3 000 евро. При тези факти, правилно е прието, че липсва хипотезата на чл. 14 НК, а искането за оправдаване на жалбоподателите на посоченото основание е неоснователно и не може да бъде уважено.
Настоящата инстанция не споделя доводите в протеста относно липсата на съображения за справедливостта на наказанията на подсъдимите К., Г., Б. и Н.. Във въззивния акт са изложени аргументи в тази насока, които са достатъчни да отговорят на изискванията по чл. 339 НПК. За изхода на делото обаче е от значение, че с касационния протест е поискано увеличаване на наказанието на подсъдимите К. и Г., поради което е допустимо влошаване само на тяхното положение.
Протестът е основателен относно доводите за явна несправедливост на наказанията, наложени на подсъдимите К. и Г.. Неправилно наказателната отговорност на посочените подсъдими е индивидуализирана при условията на чл. 55 и чл. 66 НК. Не е отдадено дължимото значение на завишената степен на обществена опасност на всяко от инкриминираните деяния, произтичаща от механизма на извършването им, пряко рефлектиращ и върху обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране на органите на държавната власт. Не е отчетена и водещата роля на посочените подсъдими при осъществяване на задружната престъпна деятелност. От друга страна, наличието на съвкупност от престъпления / по отношение на подсъдимия Г. и незаконно държане на боеприпаси /, сериозно накърняващи защитените обществени отношения, обрисува извършителите и като личности със завишена степен на обществена опасност. Ето защо, основателно се твърди, че техните наказания са занижени и оттам, явно несправедливи.
С оглед отстраняване на нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещо подсъдимите Г. и К., следва въззивният акт да бъде отменен в посочената част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТАС, за увеличаване на наказанието, при която хипотеза чл. 66 НК би бил неприложим.
Настоящата инстанция намери, че са неоснователни доводите на жалбоподателите Н., Б. и К., че наказателноправното им положение подлежи на смекчаване. Следва да бъде отбелязано, че при индивидуализацията на наказателната им отговорност към тях е проявено достатъчно снизхождение, като е подценена тежестта на отегчаващите обстоятелства и е надценено значението на смекчаващите такива. Предвид обстоятелството, че с протеста е поискано увеличаване на наказанието само по отношение на подсъдимите К. и Г., правното положение на подсъдимите Н. и Б. не би могло да бъде променено / нито в тяхна вреда, нито в тяхна полза /.
По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и следва да бъде уважен, а жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и т 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 261 от 14.01.2015 г, по ВНОХД № 276/14, по отношение на подсъдимите И. Д. Б., Г. Н. Н., К. Е. Г., Д. А. И. и И. М. К..
ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивния съд.
ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |