Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
гр. София, 10 март 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №91/2014 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Г. Г., А. Г. и М. И., депозирана чрез техните защитници, срещу решение №33/27.11.2013г. на Апелативния специализиран наказателен съд /АСпНС/, обявено по внохд №231/2013г.
В касационната жалба на Г. Г. се релевират нарушения на процесуалния и материален закон, и явна несправедливост на наказанието, предпоставящи отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК или намаляване на определената санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В подкрепа на визираните основания се предлагат фрагментарни доводи за липса на достатъчно убедителни и годни доказателства, обосноваващи тезата на прокурора за ръководена от Г. Г. организирана група, занимаваща се с престъпления по чл.354а, ал.1 и 2 от НК. Поставя се акцент на неправилната интерпретация на фактическите данни, съдържими се в обясненията на подсъдимите лица и в свидетелските показания на Р. К. и П. Ч., дадени в досъдебната фаза на наказателния процес, които са ценени от контролираната инстанция при грубо незачитане на разпоредбите на чл.279, ал.4 и чл.281, ал.8 от НПК.
Очертава се пренебрегване на нормата на чл.177, ал.1 от НПК с позоваване на веществените доказателствени средства, получени при използване на специално разузнаване /СРС/, неустановяващи участващите в тях лица и наличието на неправомерна дейност по разпространение на наркотици; както и несъобразяване на процесуалните предписания при приобщаване към доказателствената съвкупност по делото на веществените доказателства, които не са събрани по предвидения ред.
Аргументира се и прекомерна завишеност на санкционните последици, несъответни на времевите параметри на осъществената от престъпната организация дейност, на данните за личността на Г. Г., и на неразумната продължителност на производството.
В жалбата на подсъдимия А. Г. се поднасят словно пестеливи оплаквания за необезпеченост на основния факт в процеса, включен в предмета на доказване по чл.102 от НПК - извършване на престъпното деяние по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК и неговото авторство. Обръща се внимание на неизясняването по изискуемия се несъмнен начин на правно значимите обстоятелства, които се базират на твърдения на подсъдимите и свидетелите Р. К., П. Ч., Р. К. и А. Т. пред досъдебните органи, непотвърдени пред решаващия съд; на съставен при неспазена процедура по претърсване и изземване на 05.01.2007г. писмен протокол; и на веществени доказателства, предявени на страните в открито заседание, с разкъсани опаковки, с отсъстващи подписи на разследващите и поемните лица, без печати и обозначения. Оспорва се изготвената и изслушана съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за А. Г., изтъкана от противоречия и налагаща необходимост от допускането на допълнителна или повторна такава.
Декларира се и явна несправедливост на наказанието, поради изтеклия продължителен срок на разглеждане на делото.
Недоволен от въззивното решение е останал и подсъдимият И.. В представеното писмено изложение се сочи несъблюдаване на приложимото материално право, като се предлагат бланкетни възражения за недоказаност на специфичната съставомерна цел в нормата на чл.354а, ал.1 от НК, че намереното на инкриминираната дата у М. И. наркотично вещество е предназначено за разпространение.
Алтернативно се мотивира и несъразмерност на санкцията - две години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, индивидуализирана при игнориране тежестта на престъпното посегателство и личността на дееца /младежка възраст, чисто съдебно минало, добри характеристики/.
В съдебно заседание на 25.02.2014 година, подсъдимият М. И. се явява лично и със служебен адвокат, като поддържат подадената жалба и предявяват претенции за прилагане на института на чл.66 от НК.
В касационната процедура, проведена при условията на чл.353, ал.3 от НПК по отношение на подсъдимите Г. Г. и А. Г., участват техните защитници, които възпроизвеждат пред настоящия съдебен състав обективираните в жалбите съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, при инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 19.03.2013г. на Специализирания наказателен съд /СпНС/, постановена по нохд №24/12г., подсъдимият Г. Х. Г. е признат за виновен в това, че за периода от месец март 2007 година до 08.06.2007 година, в [населено място] образувал и ръководил организирана престъпна група с участници - М. К. П. и И. М. П., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.l от НК, поради което на основание чл.321, ал.3, т.l, вр.ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от пет години, при строг режим на изтърпяване. Подсъдимото лице е оправдано по повдигнатите обвинения да е осъществил посоченото престъпление за времето от месец юни 2006 година до месец март 2007 година и от 08.06.2007 година до 02.11.2007 година, при условията на продължавано престъпление, и в групата да са участвали А. С. Г., И. В. И. и М. М. И., както и по чл.354а, ал.1, вр.чл.20, ал.3, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Със същия съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимия А. С. Г., за извършено на 05.01.2007 година, в [населено място], престъпление по чл.354а, ал.1, предл.4 от НК чрез държане, без надлежно разрешително и с цел разпространение на високорисково наркотично вещество- хероин, с нето тегло 1,5034 грама, с концентрация на активния компонент 18%, на обща стойност 75,17лв., с произтичащите санкционни последици- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за четири години и глоба размер на 5 000 лева, като е признат за невиновен за придобиване на инкриминирания наркотик и по чл.321, ал.3, т.2, вр.чл.26 НК.
С посочената присъда е осъден и подсъдимият М. М. И. за това, че на 25.07.2007 година, в [населено място], без надлежно разрешително държал с цел разпространение в сградата на Бизнес център „Огоста”- [населено място] високорисково наркотично вещество – хероин, с общо нето тегло 0,8263 грама, с концентрация на активния компонент диацетилморфин 39%, на обща стойност 74,37 лв., като му е наложено наказание по чл.354а, ал.l, предл.4, вр.чл.54 от НК- две години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и 5 000 лева глоба, и е оправдан по обвиненията за придобиване на процесния наркотик и за престъпно посегателство по чл.321, ал.3, т.2, вр.чл.26 от НК.
За престъпления по чл.321, ал.3, т.2 и по чл.354а, ал.l, предл. 4 от НК е ангажирана и отговорността на М. К. П. и И. М. П., като в съответствие с изискванита на чл.23 от НК им е определено една обща най-тежка санкция- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от три години и глоба в размер на 5 000 лева. В рамките на инициираното въззивно производство, по внохд №231/2013г. първоинстанционният съдебен акт е ревизиран в наказателно-осъдителната част по отношение на подсъдимия Г. Г., който е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1, пр.1 от НК, за това да е образувал организирана престъпна група, и досежно мястото на изтърпяване на наложените наказания и правоприлагането на чл.59 от НК.
НЕОСНОВАТЕЛНИ са касационните жалби на подсъдимите лица.
По жалбата на подсъдимия Г. Г..
Претендираното дерогиране на процесуалните норми, съдържащи предписания за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за предявеното обвинение обстоятелства, и за задълбочен анализ на приобщения по делото доказателствен материал, не е съобразено с реализираната в съдебната фаза процесуална и доказателствена дейност. ВКС не констатира акцентираните в касационната жалба „нарушения” при осъществените от предходните съдебни инстанции, събиране, проверка и оценка доказателствата, обосновали погрешни очертания на фактологията досежно съпричастността на Г. Г. към инкриминираното престъпление по чл.321, ал.3, т.l, вр. ал.1 от НК, и довели до постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения.
Очевидно неприемливи са доводите на защитата за необезпеченост на тезата на прокурора, почиваща на неправилна интерпретация на обясненията на подсъдимите лица, и на свидетелските показания на Р. К. и П. Ч., дадени в хода на досъдебното разследване. Визираните гласни доказателствени средства, депозирани в досъдебното производство и инкорпорирани към материалите по делото при стриктно спазване разпоредбите на чл.279, ал.1, т.1 и чл.281, ал.4 от НПК са кредитирани от съда след прецизно обсъждане и предлагане на убедителни аргументи за тяхната истинност, обвързани със съществуващата корелация помежду им и с останалата съвкупност от доказателства.
Правдиво звучи разказът на подсъдимия А. Г., изслушан при условията на чл.222 от НПК, пред съдия и в присъствието на защитник за наличието, структурата, членовете и целта на престъпното сдружение, занимаващо се с разпространение на наркотици и действащо през инкриминирания период, под ръководството на Г. Г..
В кореспондираща връзка с този доказателствен източник са волеизявленията на разпитаните от досъдебните органи свидетели Р. К., П. Ч., Д. Д. и К. С., които последователно и еднопосочно описват организацията на ръководената от подсъдимия Г. Г. престъпна група, механизма на нейното функциониране и ролята на всеки от участващите, начина на снабдяването й с наркотични вещества, последващото им разпределяне на дози и продажбата на крайните потребители.
Тези фактически данни се потвърждават и от веществените доказателствени средства, изготвени като резултат от експлоатираните СРС и от приобщените веществени доказателства.
Видно от проведените с участието на Г. Г. телефонни разговори, при които лицата се назовават поименно и с прякори – „Геш” /Г. Г./, „И.” /И. П./ и „Врабчето” или „Врабеца”/М. П./, подсъдимият диктува телефонните номера на останалите съпричастни към сдружението лица, на които улични дилъри и наркозависими могат да се свържат с тях, с цел разпространение и закупуване на наркотични вещества.
Обстоятелствата, очертаващи инкриминираната неправомерна дейност с високорискови наркотици намират доказателствена опора, и в иззетите при претърсването на дома на И. П. и М. П. веществени доказателства, представени по надлежния ред по делото, чрез правоприлагане на способа за доказване по чл.163 от НПК.
В коментирания смисъл юридически неиздържани са лансираните от договорния адвокат на Г. Г. възражения за грубо незачитане на предписания в чл.177, ал.1, чл.279, ал.4 и чл.281, ал.8 от НПК регламент.
Установеният в чл.6, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и последователно провеждан от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ принцип на справедлив процес, налага необходимостта от събиране и проверка на доказателствата в хода на публично и състезателно съдебно производство, в присъствието на подсъдимия, с неговото активно участие, и при предоставена му възможност за противопоставяне и оспорване на обвинението. Отклонения са позволени при отчитане на баланса на интересите на защитата и на интересите на останалите участници в наказателното производство, каквито са разпитаните при досъдебното разследване подсъдими и свидетели, и при оценката на доказателствената сила на фактическите данни, получени при използване на специалните разузнавателни средства. Създадените ограничения за обвиняемия /подсъдим/ при провеждане на разпита на тези лица, свързани със затруднението да докаже, че изслушаният подсъдим или свидетел не е надежден и депозираният от него разказ индицира на недостоверност, изискват процесуалните пречки, с които защитата се сблъсква, да се преодоляват чрез предписаната процедура. Такава компенсация са въведените с нормите на чл.177, ал.1, чл.279, ал.4 и чл.281, ал.8 от НПК императивни правила, визираните обяснения и показания на свидетели, съответно данните от специалното разузнаване, да бъдат подкрепени от други, различни по вид доказателства, като предпоставка за постановяване на осъдителна присъда, което въззивната инстанция е съобразила.
При приетите за доказани фактически положения, правилно е приложен и материалният закон, с произтичащите санкционни последици.
Инкриминираното поведение на Г. Г. се субсумира от обективна и субективна страна от нормата на чл.321, ал.3, т.1 от НК. През инкриминирания период от от месец март 2007 година до 08.06.2007 година, подсъдимият съзнателно е ръководил организирана престъпна група с участието на И. П. и М. П., с цел извършване на престъпления по чл.354а, ал. 1 от НК /разпространение на наркотици/.
По справедливост, при съблюдаване на обществената опасност на извършеното престъпление /обект на посегателство, конкретика и времеви параметри на осъществяваната от сдружението неправомерна дейност/ и личната опасност на Г. Г. /предходни осъждания и лоши характеристики/ е индивидуализирано наказанието на подсъдимото лице.
Отмерената към предвидения минимум санкция - пет години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е в съответствие с целите, визирани в чл.36 от НК и с акцентираната от защитата на подсъдимия продължителност на наказателното производство, професионално ценена с оглед въведените чрез константната съдебна практика на ВКС на РБ и на ЕСПЧ критерии /сложност на наказателното дело, поведение на обвиняемото /подсъдимо/ лице и процесуална дейност на компетентните държавни власти/.
По жалбата на подсъдимия А. Г..
ВКС не установи допуснати нарушения на процесуалните разпоредби на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК от въззивния съд, при формиране на вътрешното убеждение относно основния факт, включен в предмета на доказване по чл.102 от НПК и предпоставил наказателната отговорност на подсъдимия А. Г. за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК.
Доказателствената маса, приобщена чрез обясненията на А. Г. и свидетелските показания на Р. К., П. Ч., Р. К. и А. Т., дадени в досъдебната фаза на производството, чрез писмения материал и веществените доказателства по делото обосновава с изискуемата се несъмненост съпричастността на подсъдимото лице към инкриминираното престъпно посегателство.
В контекста на изложеното неоснователно е безусловното отхвърляне на гласните доказателства, събрани при проведеното досъдебно разследване и инкорпорирани при предвидените в закона условия, доказателствената стойност на които следва да бъде изведена след техния обстоен анализ и професионална оценка на съдържанието им, поотделно и във взаимовръзка с цялата доказателствена съвкупност.
Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че обясненията на подсъдимите и свидетелските показания са валидни, ако са депозирани устно и непосредствено пред съда, разглеждащ делото и решаващ въпросите – извършено ли е престъпното деяние и правната му квалификация, автор ли е подсъдимият на престъплението, каква е неговата вина и наказанието, с което следва да бъде санкциониран. За да се разкрие обективната истина и се постанови законосъобразен и обоснован акт, съдът е длъжен да събере по предвидения в НПК ред, доказателствата, нужни за изясняване на фактите по обвинението. Само по този начин той може да основе решението си върху доказателствени материали, които е събрал и проверил лично. Допустими са изключения от принципа на непосредственост, но същите са ограничени и техният обхват не следва произволно да се разширява.
Ето защо подсъдимият и свидетелят, съгласно предписаното в чл.138, ал.3 и чл.139, ал.5 от НПК трябва да бъде поканен да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото, като в хипотезите, визирани в чл.279 и чл.281, ал.1 - ал.10 от НПК и при лимитираните в нормата условия, депозираните в хода на досъдебното производство или пред друг състав на съда, негови показания се прочитат.
След изпълнение на тези си задължения решаващият орган може да приеме заявеното от разпитвания, кои свои твърдения поддържа, като изследва причините за констатираните противоречия, наличния отказ и липсата на спомен, довели до приложението на чл.279 и чл.281 от НПК.
В разглеждания случай, първостепенният съд е изпълнил възложените му от процесуалния закон задължения, като в съдебни заседания на 16.07.2012г., 13.09.2012г. и 07.12.2012г., на подсъдимото лице и на посочените свидетели е предоставена възможността да бъдат изслушани, след което при наличието на визираните в чл.279, ал.1, т.4 и чл.281 , ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК предпоставки, са прочетени обясненията на А. Г. и показанията на Р. К., П. Ч. и Р. К., дадени по време на проведеното досъдебно разследване. В последвалите допълнителни разяснения пред решаващия орган, въпреки изразените колебания, Р. К., П. Ч. и Р. К. са потвърдили верността на казаното от тях пред разследващите /т.1, л.273 - л.274 и л.346 на нохд №24/12г., по описа на СпНС (за К. и Ч.), и л.272-273, по внохд №231/2013г. на въззивния съд (за К.)/.
В атакувания съдебен акт е осъществено всеобхватно и задълбочено обсъждане на съдържимите се в гласните доказателствени средства данни и с проявен юридически усет е формирано заключението на контролираната инстанция за категорична доказаност на релевантните за обвинението обстоятелства, че на 05.01.2007г., в квартирата си в [населено място], на ул.Цар Борис №35, А. Г. без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - хероин, с нето тегло 1,5034 грама, разпределени в 24 пакетчета, които са били разфасовани и опаковани по сnецифичния за разпространяване начин в сгънати хартиени листчета с размери 1/2,5 см./при това с приблизително еднакъв грамаж и с идентично съдържание на активния компонент/.
Очертаните факти се подкрепят и от изготвения при извършеното на инкриминираната дата претърсване и изземване писмен протокол, и от приложените по делото веществени доказателства.
В разискваната насока несъстоятелни са възраженията за негодност на документа, словно отразяващ използвания способ за доказване. Съставянето на визирания протокол за претърсване и изземване е съобразено с правните предписания на чл.159 - чл.163 от НПК. На 05.01.2007г., през деня, в присъствието на поемните лица А. Т. и Д. Й., и на наемодателя на подсъдимия- Р. К. е извършено визираното процесуално-следствено действие, при което в жилището е открит инкриминирания високорисков наркотик. Реализираното от компетентния орган е обективирано в писмен документ с изискуемата се форма и нужните реквизити- дата и място на претърсването и изземването; имената, личните данни и подписите на участващите; и описание на намерените предмети и вещи на местопрестъплението.
В този аспект и за пълнота на съображенията е необходимо да се обърне внимание на акцентираното от защитата обстоятелство, за използване на предвидения процесуален способ за доказване в отсъствие на поемни лица, доказано чрез депозираните от А. Т. пред първостепенния съд твърдения, че е „присъствал само две минути на посоченото място, където е извършено претърсването и изземването.”Обективна е преценката на контролираната съдебна инстанция за налично противоречие на свидетелските показания Т. на протокола за претърсване и изземване от 05.01.2007г., подписан от поемното лице, в който е отразено, че процесуално-следственото действие е започнало в 16,35 часа и приключило в 17,15 часа. Това е логически обяснимо с познанството на А. Т. с подсъдимия, с недоброто разбиране на спецификата на използвания от органите процесуален способ, и с индивидуалните способности на човека да пресъздава и възпроизвежда факти от действителността, при изминал продължителен период от време.
Некоректно е и направеното искане за изключване на веществените доказателства по делото, неприобщени по надлежен ред - с разкъсани опаковки, при липсващи подписи на разследващия полицай и на поемните лица, и с отсъстващ восъчен печат.
Действително при предявяване на веществените доказателства по чл.284 от НПК е констатирано, че на част от тях е нарушена опаковката. Това обаче не мотивра процесуалната им негодност. Същите са иззети, при условията, предвидени в чл.161 от НПК, надлежно са описани и запечатани, като иззетите наркотични вещества са били предмет на изследване от назначените по делото физико-химически експертизи, при което е нормално механичното нарушаване на опаковката им.
При обсъждане на проблематиката, свързана с доказване на повдигнатото срещу А. Г. обвинение, следва да се даде отговор и на релевираното от служебния защитник оспорване на изготвеното от вещото лице Т. К. и изслушано в съдебно заседание на 07.12.2012г. експертно заключение за подсъдимия. Не намира доказателствена опора претендираната противоречивост на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, налагаща необходимост от допускането на допълнителна или повторна такава. Въз основа на личен преглед и на цялата медицинска документация за физическото и психическо здраве на А. Г., и за проведеното спрямо него лечение, експертът е предложил компетентно мнение за наличен синдром на хероиновата зависимост с психо-физичен характер и съответни щети в психичния живот на лицето, които не се отразяват на правосубектността му - възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние, и на способността му да възриема правилно фактите от обективната действителност и да дава обяснения за тях.
Още повече, че първостепенният съд е ценил с кредит на доверие разказът на подсъдимия Г., депозиран в рамките на досъдебното производство, пред съдия на 21.05.2007г. /около четири месеца след задържането му, когато същият е нямал достъп до наркотични вещества/, който логично и ясно описва инкриминираната престъпна дейност.
Съответни на извършеното престъпление против здравето по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК, на личната опасност на А. Г. /осъждан 14 пъти с влезли в сила присъди и с лоша характеристика/, и на предявените от чл.6, т.1 на КЗПЧОС изисквания за разумна продължителност на наказателното производство, са и диференцираните санкционни последици за подсъдимия – ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, за срок от четири години, при строг режим и глоба в размер на 5 000 лева. За справедливостта на наложените наказания са предложени подробни съображения от съдебните инстанции, които е процесуално ненужно да бъдат възпроизвеждани, на плоскостта на декларативно поднесеното в жалбата оплакване за наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, препятствящи излагане на обстойна мотивация.
По жалбата на подсъдимия М. И.
С нужната степен на доказателствен интензитет е очертано извършеното от М. И. общоопасно престъпно посегателство и лимитирана правната му квалификация по чл.354а, ал.1, т.4 от НК, атакувана от защитата на подсъдимия, с лишени от конкретика доводи. С инкриминираните действия са консумирани обективните и субективни признаци на визирания в материалния закон престъпен състав.
На 25.07.2007г., в [населено място], в сградата на Бизнес център ,,Огоста”, М. И. без надлежно разрешително държал 9 /девет/ броя сгънати малки пакетчета с високорисково наркотично вещество- хероин, с нето тегло 0,8263 грама и концентрация на диацетилморфин 39%, намерени в кутия от цигари, в джоба на късите му панталони, при обиска. Той съзнателно упражнявал фактическа власт върху инкриминирания наркотик, при наличието на предвидената в чл. 354а, ал.1 от НК цел - да бъде разпространен, предпоставящи пряк умисъл като форма на вина. Този правен извод се налага убедително от обясненията на подсъдимия, дадени на 26.07.2007г., при условията начл.222 от НПК, пред съдия и от свидетелските показания на П. Ч., депозирани в досъдебното производство, прочетени при проведеното от СпНС следствие.
Данни, подкрепящи формираното заключение се съдържат и в приложения по делото протокол за обиск, отразяващ външния вид, броя и теглото на намерените пакетчета, с разпределен на дози хероин, и словно обективиращ саморъчно написаното от М. И. извънпроцесуално изявление, че същите е „получил от Геш, за който работи”.
Справедливо е индивидуализирана и наказателната отговорност.
Определената в обсега на чл.54 от НК минимално предвидена в закона санкция- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от две години, при ефективно изтърпяване и 5 000 лева глоба, е съобразена с тежестта на престъпното деяние, проектирана в характера на засегнатите обществени отношения и в спецификата на предмета на посегателство, с неговите количествени и стойностни измерения /0,8263 грама високорисково наркотично вещество, с концентрация на активния компонент 39%/. Мотивиращи вида, размера и начина на изпълнение на наказанието са и данните за личността на подсъдимия И. /младежка възраст, оказано на досъдебните органи процесуално съдействие, чисто съдебно минало към момента на инкриминираното посегателство и осъждан за последващи престъпления по чл.354а от НК с влезли в сила присъди по нохд №444/2009г. и нохд №30393/2010г.- индиция за трайни престъпни навици, незачитане на законовия ред и склоннност към асоциално поведение/.
Очертаните обстоятелства, релевантни при преценката на решаващия орган за параметрите на наказателната отговорност, в обхвата на които са и фактите, на които се обръща внимане в касационната жалба на М. И.; и постигането на генералната и специална превенции, визирани в чл.36 от НК, не обуславят редуциране на санкцията чрез правоприлагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК и на института на условното осъждане.
Предложената аргументация изгражда вътрешното убеждение на настоящия състав за липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, обосноваващи отмяна или ревизия на обжалвания съдебен акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №33 от 27.11.2013г. на АСпНС, постановено по внохд №231/2013г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|