Р Е Ш Е Н И Е № 179 Гр.София, 16.12.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2235 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 468/09.03.15г., постановено по т.д.№ 3011/14г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 04.04.14г. по т.д.№ 9/13г. на Благоевградския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма] – И. Г. Г. сумата от 54595 лв. – стойност на СМР на обект ОДЗ „Радост”, [населено място], с която общината се е обогатила за сметка на търговеца, ведно със законната лихва от 07.01.13г. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск, както и че неправилно е определена правната квалификация на иска, в резултат на което въззивният акт е необоснован. Моли решението да се обезсили в частта за уважените искове за заплащане на СМР за ясла и кухня на ОДЗ и в тази част производството по делото да се прекрати, а в останалата част въззивното решение да се отмени, ако се приеме, че се касае за иск за заплащане на СМР за ЦДГ. При условията на евентуалност, ако се приеме, че обектите са надлежно заявени, касаторът иска предявеният иск да се отхвърли, като му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по касационната жалба е извършил СМР в имот, собственост на общината, които са му били възложени устно от кмета. За извършването на работата е следвало да се проведе процедура по възлагане на обществена поръчка и тъй като такава не е осъществена, претенцията за заплащане на стойността на СМР е преквалифицирана от въззивния съд като такава по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – връщане на дадено при начална липса на основание, а не според възприетата от първоинстанционния съд квалификация по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД (неосъществено основание). Изложени са съображения, че се дължи връщане на всичко, което е получено без основание, а когато това е невъзможно, както е в случая, се дължи заплащане на стойността му. Прието е, че не следва да се съпоставят сумата на обогатяването и обедняването и да се присъди по-малката от двете, а претенцията да се уважи съобразно „пълната стойност” на извършените СМР по заключението на техническата експертиза, изготвено от в.л. Г.. С определение № 373/28.04.16г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за начина на определяне на размера на обогатяването, респ. обедняването по претенция на заплащане на извършени СМР без изпълнителят да е сключил договор за изработка със собственика на обекта. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Според дадения в практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, по договор за изработка, който е обявен за нищожен, но резултатът от изпълнените СМР е постъпил в патримониума на собственика на имота, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без пълномощие - решение № 219/04.02.14г. по т.д.№ 871/12г. на І т.о. и решение № 12/28.02.14г. по т.д.№ 1037/12г. на І т.о. Това разрешение е приложено и по претенция за заплащане на извършени СМР без сключен договор със собственика на имота - решение № 89/17.08.15г. по т.д.№ 770/14г. на ІІ т.о. По отношение на правната квалификация на иск за заплащане на СМР, извършени извън предвидените в договора между изпълнителя и възложителя работи, ВКС се е произнесъл в решение № 254/13.03.15г. по т.д.№ 4121/13г. на І т.о., а за заплащане на извършени подобрения в имот, когато договорът за придобиване на правото на собственост е развален - в решение № 29/04.03.15г. по гр.д.№ 5189/14г. на ІІ г.о. В посочените решения на ВКС е направено разграничение относно лицето, в чийто патримониум е настъпил резултатът от извършените СМР и съответно качеството на лицето, което е направило подобрения на чужд имот. Правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-62 ЗЗД се прилагат, когато между собственика на имота и извършилия СМР не съществуват договорни отношения; правилата за неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, когато СМР са извършени в имот на възложителя по нищожен договор или извън предмета на сключения договор, а правилата за подобряване на чужд имот по чл.74 ЗС, когато СМР са извършени от владелец. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло разрешенията в практиката на ВКС и приема, че при извършени СМР от изпълнител по възлагане от собственика на имота, но без сключен договор по предвиден в закона ред, респ. по нищожен договор, възложителят отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка. Обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР, включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без формиране на печалба за изпълнителя. Отговорността на собственика на имота, който е и възложител на работата по нищожния договор, е в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването. По тези съображения на поставения по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК правен въпрос отговорът е в следния смисъл: По претенция за заплащане на извършени СМР без изпълнителят да е сключил договор за изработка със собственика на обекта, размерът на обогатяването включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха участвали при определяне на възнаграждението, ако бе сключен действителен договор, а размерът на обедняването включва стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР, включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без да се формира печалба за изпълнителя. По същество на касационна жалба. Не е налице въведеното от касатора основание за обезсилване на въззивното решение, като постановено по недопустим иск. Д. за недопустимост на иска е изведен от твърденията в исковата молба за извършени СМР в обект „Ц. детска градина”, докато уточненията за извършени СМР в ОДЗ „Радост” били въведени по-късно в процеса, което представлявало недопустимо изменение на иска. Съдилищата по същество се произнесли по иск за извършени СМР в обект ОДЗ, което обхващало множество детски градини, ясли, кухни и други помещения в [населено място], а не само тези в УПИ І-538, кв.22. Съставът на ВКС намира, че въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба, в която са посочени видовете СМР, чието заплащане се претендира от ищеца, като направеното уточнение с молба от 05.12.13г. включва конкретните сгради: „детска градина”, „детска ясла” и „кухня и складови помещения”. Уточнението е извършено с оглед на искането на ответника по иска, като всички сгради се намират в УПИ І-538, кв.22 по плана на [населено място] и са публична общинска собственост съгласно акт № 153 от 25.09.12г. Събраните по делото доказателства, включително заключенията на техническите експертизи, разграничат видовете работи в отделните обекти. В този смисъл не е предприето изменение на иска и обжалваното въззивно решение е допустимо. По отношение на довода в жалбата за неправилна квалификация на иска от значение е приетото разрешение от състава на ВКС по въпроса, по което бе допуснато касационното обжалване. В случая ищецът е твърдял в исковата молба, че е водил преговори с кмета на общината за извършване на СМР, при поет ангажимент да се организира процедура по възлагане на обществена поръчка, но и при уговорка видовете работи да се извършат предварително с оглед необходимостта детското заведение да може да функционира по предназначение. Договор за обществена поръчка не е бил сключен, но възлагане за извършване на работите е било осъществено устно и общо - без точно и ясно договаряне на съществените елементи като по договор за изработка. Въззивният съд е приел, че липсва договор, но дори и да е установено, че е постигнато съгласие по съществените му елементи, то същият би бил нищожен, тъй като не е проведена процедура по възлагане на обществена поръчка. С оглед на тези обстоятелства правната квалификация на претенцията е определена по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – дадено при начална липса на основание. Изложените съображения са за неоснователно разместване на блага, при което стойността на сградите се е увеличила и общината, като собственик на обектите, отговаря в размер на стойността на увеличението. Настоящият състав на ВКС намира, че отговорността на собственика на имота следва да се ангажира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка, доколкото не са налице хипотезите на водене на чужда работа без пълномощие, но независимо от определената от апелативния съд квалификация на иска, въззивното решение е постановено в обхвата на търсената от ищеца защита и съобразно с въведения предмет на делото. По тези съображения обжалваният съдебен акт е допустим, като следва да се обсъдят заявените от касатора основания за неговата необоснованост. Неоснователно е позоваването от касатора на недоказаност на фактите относно видовете и количеството на извършените СМР, вложените материали и направените разходи. Въззивният съд е обсъдил всестранно и задълбочено писмените и гласните доказателства, както и депозираните заключения на техническите и счетоводните експертизи и е направил обосновани изводи относно релевантните за спора факти и обстоятелства. Ответникът по касационната жалба е извършил СМР по видове и количества, установени при оглед на имота от вещите лица, със собствени средства и работници, като за купуването на материалите и за вложения труд е водена счетоводна отчетност. Работата не е приета от касатора, но видовете работи се ползват от детското заведение и не могат да се отделят от сградите. Вещите лица са проверили и анализите на извършената работа, съдържащи остойностяване на разходите, и са ги съпоставили с изготвения протокол обр.19 и с действителното им съществуване в имота. При тези фактически констатации изводът, че ответникът по касационната жалба е извършил СМР в имота на касатора съответства на логическите правила. По отношение на оплакването в касационната жалба, че с присъдената от апелативния съд сума търговецът се обогатява от разликата между пазарната стойност на СМР и направените разходи по изпълнението им, като обогатяването представлявало търговската печалба, определена от въззивната инстанция, съставът на ВКС намира следното: Въззивното решение е неправилно в частта, с която е прието, че претенцията следва „да се уважи съобразно „пълната стойност” на извършените СМР по заключението на техническата експертиза, изготвено от в.л. Г.”. В посоченото заключение са описани видовете и количествата СМР, извършени на обекта и е определена обща стойност от 55710,50 лв., която съответства на изготвения от изпълнителя, но неподписан протокол обр.19. Вещото лице е обяснило в съдебно заседание, че в тази стойност е включена печалба от 2 % за търговеца, както и че всяка от сумите включва и разхода за труд за конкретното действие. Посоченият размер от 55710,50 лв. съответства и на анализите на търговеца по видове работи, които представляват калкулации с отразяване на вида на дейност, труда, допълнителни разходи и печалба. В двете заключения на счетоводната експертиза е определен общ размер на разходите за материали от 22177,32 лв. и на разходите за труд по работни карти, за командировки, осигуровки и гориво. В частта за разходите за материали е установено, че същите не съвпадат изцяло с материалите, вложени при извършване на СМР, като описът съдържа само заприходените закупени от търговеца вещи, например осветителни тела, кабели, докато калкулациите включват и други материали и допълнителни разходи – за доставка, пробиване на отвори, монтаж, демонтаж и други. При така събраните доказателства въззивният съд правилно е възприел данните по заключението на техническата експертиза на вещо лице Г., тъй като заключението на счетоводната експертиза на вещо лице Х. обсъжда само част от материалите, които евентуално са били вложени в извършената работа, както и пълната стойност на изплатените възнаграждения, като разходи за заплати, а не за отделни видове работи. Въззивното решение е неправилно доколкото в размера на уважената претенция е включена начислена печалба за търговеца. Според данните по делото печалбата е в размер на 2 %. Този размер е посочен от вещото лице и в калкулациите на търговеца, поради което същият би могъл да бъде определен математически без съдът да се нуждае от специални знания. При приспадане на процента печалба от сумата от 55710,50 лв., направените разходи от търговеца са в размер на 54618,13 лв. Искът е уважен от въззивния съд в предявения размер от 54595 лв., поради което въззивното решение не подлежи на отмяна, а следва да се остави в сила. Въззивното решение е правилно в частта, с което е прието за неоснователно заявеното възражение за давност. Разходите са направени в периода месец януари – март 2008г., а исковата молба е постъпила в съда на 07.01.2013г., поради което не е изтекъл срокът по чл.110 ЗЗД за погасяване на вземането по давност. Обжалваното решение е правилно и в частта за разпределение на отговорността за разноските. Право на разноски за касационното производство има ответникът, поради което касаторът следва му заплати сумата от 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 09.07.15г.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 468/09.03.15г., постановено по т.д.№ 3011/14г. от Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма] – И. Г. Г., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 сумата от 1000 лв. (Хиляда лв.) – разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.