Р Е Ш Е Н И Е № 376 София, 04.11. 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора........... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2956 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби,подадени от Държавна агенция”Национална сигурност”гр.София и от Н. В. Т. срещу решение № 8 от 14.11.12г.по в.гр.дело № С-29/12г.на Софийски градски съд. Касаторът ДА”Н.” обжалва въззивното решение в частта,с която са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от Н. В. Т. с оплаквания за нарушение на материалния закон,необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа,че в нарушение на процесуалния закон съдът не е обсъдил приети по делото относими към спора доказателства –представената извадка от длъжностното разписание на длъжностите в Д. и заключение на съдебно-счетоводната експертиза,от които е видно,че е налице реално съкращаване на бройката на заеманата от ищцата длъжност и заличаване на трудовата функция към датата на уволнението.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Н. В. Т. обжалва решението в частта,с която е отхвърлен искът й с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.с чл.225 ал.1 КТ.Счита,че същият е доказан по основание с представената в оригинал трудова книжка,по която съдът е направил констатация в съдебно заседание,проведено на 28.05.12г.,както и е доказан по размер,видно от представената по делото справка-декларация,изхождаща от Д..Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да й бъде присъдено претендираното обезщетение по чл.225 ал.1 КТ,а в останалата част – да бъде оставено в сила. С определение № 1142 от 11.10.13г.състав на ІV г.о.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставения от касатора Д. процесуален въпрос „може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства,без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни”,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 235 от 4.07.11г.по гр.дело № 513/10г.на ІV г.о.,решение № 217 от 9.06.11г.по гр.дело № 761/10г.на ІV г.о.,решение № 24 от 28.01.10г.по гр.дело № 4744/08г.на І г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК. Според посочената задължителна практика съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка,а когато някое доказателство се приема за недостоверно,съдът следва да изложи мотиви за това. Допуснато е касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по посочения от Н. Т. въпрос: чия е доказателствената тежест за доказване на периода за оставане без работа в резултат на уволнението при предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр.с чл.225 ал.1 КТ,разрешен в противоречие с практиката на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК. На въпроса е отговорено с Тълкувателно решение № 6/15.07.14г.на ОСГК на ВКС,в което е прието,че при предявен иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.с чл.225 ал.1 КТ доказателствената тежест да установи факта,че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение,е на ищеца.Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение. С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че заповед № ЧР-З-470 от 2.11.11г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Н. В. Т. от длъжността „систем - организатор”на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,е незаконосъобразна.Прието е,че работодателят не е доказал приложеното основание за уволнение,тъй като има фиктивно,а не реално съкращаване на щата.За да направи този извод съдът е изложил съображения,че са представени само заповеди на председателя на Д. за промяна в щатното разписание,които не са последвани от нови щатни разписания.За да отхвърли искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ съдът е приел,че пред съда не е извършвана констатация по трудовата книжка на ищцата, за да се установи,че е останала без работа,както и не е представила доказателства за размера на Б.,различен от осигурителния доход. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: По касационната жалба на Д.: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Установено е по делото,че след влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 13570/10г.на СГС,ІІ”д”състав ищцата е възстановена на работа в Д. на заеманата преди уволнението длъжност”систем-организатор”.Със заповед № RB 202001-001-03 ЧР-2-з-926 от 28.10.11г.на председателя на Д. за изменение на длъжностното разписание на длъжностите на Д. се съкращава длъжност”главен експерт”и се включва длъжност”систем-организатор”на нейно място.След тази заповед ищцата е възстановена на работа и между страните е сключено допълнително споразумение от 11.011.11г.,по силата на което заема посочената в съдебното решение длъжност”систем –организатор”.Със заповед № RB 202001-001-03/ЧР-2-з-940/2.11.11г.председателят на Д. е изменил действащото до този момент щатно разписание на длъжностите в Д.,като считано от 2.11.11г.е съкратил 1 бройка за длъжността „систем - организатор”за лице,работещо по трудово правоотношение и е разкрил 1 бройка за длъжност”главен експерт” за държавен служител с висше образование,с ранг агент.С обжалваната заповед № ЧЗ-з-470/2.11.11г.на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Необоснован е изводът на въззивния съд,че по делото не е установено работодателят да е премахнал за в бъдеще длъжността на ищцата,тъй като били представени само заповедите от 28.10.11г.и от 2.11.11г.за изменение на длъжностното разписание,без същите да са последвани от нови щатни разписания.В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза,която след като се е запознала с длъжностното разписание на Д.,действало до изменението му със заповедта от 2.11.11г.и измененото щатно разписание,е дала заключение за реално съкращаване на заеманата от ищцата единствена щатна бройка за длъжност „систем –организатор”.Не е обсъдена и представената по делото извадка от длъжностното разписание на длъжностите в Д..Ако съдът бе съобразил тези доказателства би достигал до други изводи.За да е налице основанието по чл.328 ал.1 т.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение следва да е премахната за в бъдеще отделна бройка от утвърдения общ брой на работниците и служителите.Такава е настоящата хипотеза. В частта,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ решението е незаконосъобразно и следва да се отмени,като по реда на чл.293 ГПК исковете следва да се отхвърлят. По касационната жалба на Н. Т.: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предвид отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване,необосновано съдът е приел,че ищцата не е доказала оставането си без работа,тъй като в проведеното на 28.05.12г.съдебно заседание в СРС е извършена констатация на оригинала на трудовата й книжка,но с оглед изхода на спора по главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ претенцията не може да бъде уважена. С оглед изхода на спора ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за адвокатска защита в размер на 300 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. По изложените съображения,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 8 от 14.11.12г.,постановено по в. гр.дело № С-29/12г.на Софийски градски съд,ІІ”г” въззивно отделение В ЧАСТТА,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ,предявени от Н. В. Т. от [населено място], [улица] вх.В ет.3 ап.26 против Държавна агенция”Н.” [населено място], [улица] за отмяна на незаконно уволнение,извършено със заповед № ЧР-з-470 от 2.11.11.на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и за възстановяване на длъжността”систем-организатор”. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА Н. В. Т. да заплати на Държавна агенция”Н.”гр.София сумата 300 лв /триста/разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.