5 Р Е Ш Е Н И Е №169 София.04.01.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 700/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на: [фирма] и [фирма] срещу решение № 75 от 11.01.2011 г. по т.д. № 295/2010 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, поправено с решение № 731 от 08.05.2012 г. Касаторът ищец – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт Л. Т., обжалва въззивното решение в частта, с която след отмяна на решение № 18 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 603/2009 г. на Окръжен съд – София за признаване за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата 4 969.01 лв. – мораторна лихва за периода от 01.09.2007 г. до 12.11.2008 г., е отхвърлен този иск. Твърди се, че в тази част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. По съображения в жалбата се иска отмяната му, с произтичащите правни последици. Касаторът ответник – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Р. Д., обжалва въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е признато за установено, че [фирма] дължи сумата 28 140.05 лв. за ползване на електроенергия за периода м.февруари – м.август 2007 г., ведно със законната лихва. Поддържат се основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК и по съображения, подробно изложени в жалбата и в писмена защита, поддържани в съдебно заседание, се иска отмяната му, с присъждане на разноски. С определение № 235 от 04.05.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, предвид вероятността то да е недопустимо. Ответниците по подадените касационни жалби са заявили оспорването им с подадени по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмени отговори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, преценявайки доказателствения материал по делото, е приел за установени твърденията в исковата молба за констатирано по реда, предвиден в Общите условия на ищеца нарушение на задълженията по чл.15, ал.1, т.4 и т.5 на ответника като потребител на ел.енергия, за което съгласно чл.47 от ОУ той носи имуществена отговорност за нанасяне на вреди на доставчика в резултат на неизпълнение на вменените му задължения – да се въздържа от действия, водещи до изменение на схемата за свързване на електрическите съоръжения или преустройства на елементите от СТИ с цел използване на ел.енергия без реалното й отчитане. Вредите, подлежащи на обезщетяване са начислени от ищеца по реда, предвиден в чл.25, ал.1 и ал.2,т.2 от ОУ, поради което и предявеният по реда на чл.422 ГПК главен иск е приет за основателен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. По отношение на иска за мораторна лихва въззивният съд е формирал извод за неоснователност, тъй като липсва покана до ответното дружество за заплащане на начислената корекционна сума и последната е изискуема от датата на предявяването й по съдебен ред – от 28.11.2008 г. Въззивното решение е процесуално недопустимо. От приложеното ч.гр.д. № 575/2008 г. по описа на Районен съд – Ихтиман е видно, че заповедният съд е сезиран с искане на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу [фирма] за сумата 28 140.05 лв. – главница, съставляваща неплатени задължения за електрическа енергия за периода от м.02.2007г. – м.08.2007 г., вкл., за обект в [населено място], [улица] по партида № SO11300059; за сумата 4 969.01 лв. – лихва от 01.09.2007 г. до 12.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда. В т.9 и т.12 от заявлението е отразено, че вземането произтича от неплатени задължения за електрическа енергия за посочения период, а в т.14 от заявлението е отразено, че главницата и лихвите са посочени в счетоводна справка за задължения към 12.11.2008 г. , приложена на стр. 9 от заповедното производство. Районен съд – Ихтиман приемайки, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението, е издал заповед № 3 от 16.01.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в посочените по-горе размери. В заповедта изрично е отразено, че ответното дружество е ползвало доставена електрическа енергия за периода м.02. - м.08.2007 г., вкл., която не е заплатило на доставчика – [фирма]. С оглед материалноправното оспорване на заповедта за изпълнение по реда предвиден в чл.414, ал.2 ГПК и представените от дружеството – длъжник по заповедта за изпълнение писмени доказателства за заплатена ел.енергия за посочения период, заявителят е предявил положителен установителен иск по реда на чл.415 ГПК. Видно от подадената от [фирма] искова молба е, че компетентният Софийски окръжен съд е сезиран с предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК иск за сумите, посочени в издадената заповед за изпълнение – главница, заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК и мораторна лихва /независимо от неточно формулирания петитум/. Същевременно, в обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че главницата по заповедта за изпълнение се дължи от дружеството- потребител на електрическа енергия само в резултат на проведена корекционна процедура, въз основа на извършена проверка, при която е съставен констативен протокол от 10.08.2007 г. Като основание за извършената корекция на сметката на абоната за период от шест месеца преди проверката, ищецът се позовава на клаузите на чл.25, ал.2, т.2 и ал.3 от общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на територията на З. България. При тези данни следва да се приеме, че предявеният иск е недопустим и разглеждането му по същество е довело до постановяване на недопустимо въззивно решение. Този извод произтича от следното: Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – така например, решение по гр.д. № 7541/2013 г. , ІV г.о. Посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл.404, т.1, предл.4 от ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК, съответно по чл.422, ал.1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита. Предвид горното, настоящият състав на ВКС приема, че са налице предпоставките за обезсилване на обжалваното въззивно решение, както и на първоинстанционното решение поради произнасяне по недопустим установителен иск, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК. В случая, макар и да е налице съвпадение в размера на вземанията – главница и лихви по заявлението по чл.410 ГПК и по исковата молба, при предявяване на иска за установяване съществуването на вземането е въведен различен правопораждащ факт, в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора по реда на чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение е издадена за парични вземания, произтичащи от неплатени задължения за електрическа енергия за периода от м.02. 2007 г. до м.08.2007 г., вкл. С представените с възражението по чл.414, ал.2 ГПК писмени доказателства длъжникът е установил, че за исковия период е погасил задълженията си за ежемесечно начислената електрическа енергия. В заявлението, с което е сезиран заповедният съд не е отразено обаче, че са касае за проведена корекционна процедура и за допълнително издадени фактури, основани на извършена корекция на сметките за ел.енергия на потребителя за минал период, каквито твърдения са въведени едва с исковата молба. С оглед възприетото по-горе, следва да се счете, че по този начин е подменен предмета на делото и, че ищецът е претендирал установяване съществуването на вземания – главница и лихви на различно основание в сравнение с отразеното в заявлението за издаване на заповедта, както и в самата заповед за изпълнение. Предвид недопустимостта на производството по делото, то следва да се прекрати, а заповедта за изпълнение се обезсили изцяло, съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013, постановено на 18.06.2014 г., на ОСГТК на ВКС. При този изход на делото, на касатора – ответник се дължат разноски в размер на 5 255.60 лв. разноски за всички инстанции. Така мотивиран и на основание чл.293, ал.4, във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 75 от 11.01.2011 г. по т.д. № 295/2010 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, поправено с решение № 731 от 08.05.2012 г., както и решение № 18 от 11.03.2010 г. по гр.д. № 603/2009 г. на Окръжен съд – София. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 5 255.60 лева разноски по делото. ОБЕЗСИЛВА заповед № 3 от 16.01.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 575/2008 г. по описа на Районен съд – Ихтиман. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: