Р Е Ш Е Н И Е № 171 София, 14.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на втори май две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1201/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника ю.к. И. Л., [населено място] срещу решение от 14.06.2010 год. по гр.д. № 201/2010 год. на Софийския окръжен съд , с което след като е отменено решение от 22.10.2009 год. по гр.д. № 13/2009 год. на Елинпелинския районен съд, е постановено ново решение, с което предявеният от „Р. /България /” ЕАД, [населено място] срещу С. Г. С., действащ лично и като [фирма], [населено място] и Д. С. С. , действаща лично и със съгласието на майка си Е. Б. Ш. от [населено място] иск за обявяване за недействителен по отношение на банката на договор от 3.09.2007 год. за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място] , сключен между ответниците с нотариален акт №194, том ІІІ, рег. № 3934, е отхвърлен. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на процесуалните правила за разпределение на доказателствената тежест. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД да бъде уважен. Претендират се разноски. Ответниците по касация С. Г. С. и Д. С. С., чрез адв. Й. Ц., оспорват основателността на касационната жалба .Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение № 130 от 02.02.2011 год. по делото въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос в чия тежест е оборването на законовата презумпция / случая на законовата презумпция по чл. 135,ал.2 ЗЗД/. Прието е , че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представеното с изложението Решение № 1161/26.07.2002 год. по гр.д. № 732/2001 год. на ВКС, ІV г.о.Това решение е постановено при усл. на чл. 218а ГПК / отм./, поради което не представлява задължителна съдебна практика. С оглед на това касационното обжалване се допуска при хипотезата на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, а не на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, както погрешно е посочено в определението. Съгласно чл. 291,ал.1,т.2 ГПК и в отговор на поставения правен въпрос ВКС, състав на 3-то г.о., приема следното: По поставения правен въпрос с решение № 1161/26.07.2002 год. по гр.д. № 732/2001 год. на ВКС, ІV г.о се застъпва становище , че при оборима законова презумпция оборването й е в тежест на онзи, който твърди нещо различно от онова , което законът предполага. Това становище , макар и изразено по повод друга законова презумпция, настоящият състав на ВКС намира за правилно и доколкото има принципен характер, намира приложение и към настоящия казус. По основателността на касационната жалба: За да постанови обжалваното решение , с което искът по чл. 135 ЗЗД , е отхвърлен , въззивният съд правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства, е приел : че банката се явява кредитор на първия ответник по силата на задължение, произтичащо от запис на заповед, авалирана от него; че вземането й е възникнало и е станало изискуемо преди извършване на сделката; че извършената покупко-продажба, с която същият е отчуждил свое недвижимо имущество, уврежда кредитора, доколкото продажбата е довела до намаляване на ликвидните му активи. В съответствие с текста на закона е посочено, че за да е изпълнен фактическия състав на чл. 135 ЗЗД в случая следва да се установи, че не само длъжникът – прехвърлител, но и преобретателят е знаел, че сделката уврежда кредитора. В тази връзка съдът е приел , че законовата презумпция по чл. 135,ал.2 ЗЗД ,съгласно която знанието се предполага до доказване на противното, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ , брат или сестра на длъжника, е оборена . За да обоснове този извод съдът се е позовал на обстоятелството, че втората ответница макар и да е дъщеря на ответника С. С., не е живее заедно с него, тъй като същият и нейната майка са разведени и двете живеят отделно , както и на показанията на разпитаната по делото свидетелка Сазанова. Последната свидетелства за обстоятелства, които препятстват възможността детето и неговата майка, със съгласието на която сделката е сключена, да са знаели с каква цел се извършва процесната сделка.С оглед на това съдът е заключил, че презумпцията за знание по чл. 135,ал.2 от ЗЗД, е оборена . Същевременно в края на своите мотиви, съдът приема, че по делото не е доказано преобретателката да е знаела за дълга на прехвърлителя и за увреждане интересите на третото лица / банката/ , което с оглед възмезния характер на договора, съставлява предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Предвид отговора на поставения правен въпрос последният извод на въззивният съд е неправилен. В тежест на ответниците е било да установят липсата на знание във втората ответница за увреждащия характер на сделката, макар и това да представлява отрицателен факт, а не ищецът да установява положителния факт на това знание. Последното впрочем не се налага предвид съществуващата законова презумпция. Неправилен е и извода , че презумпцията за знание е оборена. Разпита на св.Сазанова е допуснат в нарушение на чл. 133 ГПК , доколкото това не е поискано в отговора на исковата молба и същевременно не са посочени и установени особени непредвидени обстоятелства за неспазването на срока по чл. 131 ГПК. С оглед на това позоваването на показанията на тази свидетелка, опорочава решението като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.Независимо от това следва да се посочи, че тези показания не установяват по категоричен начин обстоятелства, които да изключват знанието за увреждащото действие на сделката. С оглед на това следва да се приеме, че по делото е установен фактическия състав на чл. 135 ЗЗД , както от обективна страна, така и от субективна страна, доколкото оборимата законова презумция за знание, не е била надлежно оборена. По изложените съображения, искът се явява основателен и следва да се уважи. Постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон и следва да бъде касирано. Вместо него следва да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Съобразано изхода на делото и съгл. чл. 78,ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в размер на 579 лв., така както са посочени от касатора. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 14.06.2010 год. по гр.д. № 201/2010 год. на Софийския окръжен съд , и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на „Р. банк /България” ЕАД, [населено място] договор за покупко- продажба от 13.09.2007 год., обективиран в нотариалетн акт №194,том ІІІ, рег. №3934, вписан като акт №50, том ХІІ, дело №2841/2007 год. в Службата по вписванията [населено място], по силата на който ЕТ „М. С. С. , [населено място], чрез собственика си С. Г. С., продава на Д. С. С., действаща лично и със съгласието на своята майка, следния свой недвижим имот: Урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], С. обл. с площ от 845 в.м. ,съставляващ имот пл. № 62, за който е отреден парцел ХІV, в кв. 26 по действащия регулационен план на селото ,заедно с построените в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка. ОСЪЖДА С. Г. С., действащ лично и като [фирма], [населено място] и Д. С. С. от [населено място], да заплатят на „Р. /България/ ЕАД, [населено място] разноски в размер на 579 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: