Р Е Ш Е Н И Е № 210 гр. София, 09.05. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на тринадесети април двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Ю. Кръстев Елена Авдева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1079/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационен протест на майор И. П.- прокурор във Военно-апелативна прокуратура против въззивно решение № 70 от 30..12.2010 год. постановено по ВНОХ дело №61/2010 год. на Военно-апелативния съд на Република България. В протеста се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателства за осъждането му по двете обвинения. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 97 от 5.07.2010 год. постановена по Н. дело № 97/2010 год. Софийският военен съд е признал подсъдимия полк. Д-р А. Р. Г. за невинен в това за времето от 2.09.2005 год. до 9.10.2006 год. в [населено място], като началник на Центъра по военна епидемология и хигиена - ВМА-С., при условията на продължавано престъпление, да е злоупотребил със служебното си положение- да е ползвал леки автомобили, предоставени на ВМА за служебно ползване от Национална служба за охрана при Президента на Република България, за лични и на дъщеря си М. А. Г., нужди и от това да са произлезли вредни последици за ВМА – С. в размер на 603.67лв, поради което го е оправдал изцяло по обвинението по чл. 387 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 НК и в това, че в същото си качество за времето 15.10.2004 год- 13.09.2006 год. в условията на продължавано престъпление да е присвоил чужди пари – командировъчни средства на ВМА- С. на обща стойност 506лв, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява, като за улесняването му да е извършил и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, поради което го е оправдал изцяло по предявеното обвиенение по чл. 202 ал.1т.1 във вр. с чл. 201 вр. чл. 316, вр. чл. 311 ал.1 и чл. 26 ал.1 НК. С въззивно решение № 70 от 30.12.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 61/2010 год. Военно-апелативният съд на Република България е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационният протест е неоснователен. По довода за допуснато нарушение на материалния закон: Посоченото в касационния протест и поддържано в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция е възприела неправилния подход на решаващия съд при оценката на доказателствата и от там незаконосъобразния извод за невиновността му по двете обвинения и е потвърдила оправдателната присъда при наличието на достатъчно доказателства за съставомерните признаци от съставите им. Такова нарушение по делото не е допуснато. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решавания съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. С обвинителният акт на подсъдимия е предявено обвинение за това, че в качеството си на военно длъжностно лице е злоупотребил със служебното си положение, като е използвал предоставени за служебно ползване леки атмомобили за придвижване от дома си до местоработата си и до хотел “Ш.”, където посещавал фитнес център, както и за превозване на дъщеря си от дома им до училище, до площад “С.” и до стадион “Г. А.”. Това деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 387 ал.1 НК. Предявено му е и обвинение, че в същото си длъжностно качество девет пъти на неустановени дати в периода от 15.10.2004 год. до 13.09.2006 год. присвои командировъчни средства на ВМА, връчени в това му качество и поверени му да ги оправлява, като за улесняване на престъплението съзнателно се е ползвал от официални документи с невярно съдържание. Изпълнителното деяние на това престъпление, което е квалифицирано по чл. 202 ал.1т.1 НК, се е изразило в това, че е представял фактури за нощувки без да е нощувал в обектите, от където са издадени. В рамките на така предявените обвинения, с активното участие на страните, първоинстанционният съд е събрал необходимата доказателствена съвкупност, от която е установил от фактическа страна, че подсъдимият е изпълнявал длъжността началник на Центъра по военна епидемиология и хигиена при Военно-медицинска академия София. Не бил сред длъжностните лица, на които се полагал персонален автомобил. Във връзка със сключен договор между ВМИ и Национална служба за охрана/НСО/ при Президента, ръководеното от него звено следвало да осъществява дейност по хигиенно-противоепидемично осигуряване на обекти посочени от НСО, че във връзка с осъществяване дейността на Центъра били предоставени автомобили, които се ползвали общо от всички служители по предварителни заявки, че те се управлявали от св. Д., а при негово отсъствие от св. Ц. и И., които имали регламентирано работно време, че подсъдимият не се е придвижвал със служебните автомобили до посочените в обвинителния акт места, че учебните занятия и тренировките на дъщеря му се провеждали след работното време на шофьорите, че в докладната книга на Центъра подсъдимият обявявал, че заминава в командировка със служебния автомобил в различни населени места, че със заповеди му били определяни командировъчни пари, че командировките се осъществявали и след завръщането му представял разходни отчетни документи, издадени по надлежния ред и изразходваните средства му били заплащани. При тези фактически положения, които не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратно тълкуване на доказателствата, е направен законосъобразен извод, че не е извършил действия включени в изпълнителните дейния на престъпленията по предявените обвинения. С протестираното въззивно решение, като е потвърдила оправдателната присъда, въззивната инстанция е приложила точно материалния закон. По довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила: Доводите във връзка с постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1 т-2 НПК се свеждат до това, че въззивният състав е възприел фактическите обстоятелства на първоинстанционния съд, като не е констатирал, че са направени при едностранчива оценка само на доказателствата, подкрепящи тезата на подсъдимия, без основание е отхвърлил доказателствените искания на представителя на обвинението и в непълните мотиви не е отговорил на изложените аргументи във въззивния протест. Такива нарушения по делото не са допуснати. При постановяване на възивното решение не са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на прокурора като страна, която повдига и поддържа обвинението, които са основание за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Въззивният съдебен акт не страда от пороците визирани в чл. 339 ал.2 НПК. Съдът е изпълнил в пълен обем правомощията си по чл. 313 и 314 НПК при проверката на правилността на невлязлата в сила оправдателна присъда. Решението си да я потвърди е взел по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, така както го задължава разпоредбата на чл. 14 НПК. Подробно е обсъдил доводите наведени от прокурора за достатъчност на доказателствената основа, за допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателствените материали и за неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия и е изложил убедителни съображения за тяхната неоснователност. Законосъобразно не е възприел довода за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразило се в проявената от съда пасивност да изясни същественото противоречие между показанията на свидетелите А., Д. и Д., дадени в съдебната фаза на процеса и тези, които са дали при разследването. Съдът може да основава решението си за фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване само на доказателствени средства, които са събрани при условията и по реда на НПК. Той може да констатира противоречие само между тези доказателствени средства и да мотивира вътрешно убеждение кои от тях кредитира. Показанията на свидетелите А., Д. и Д. дадени пред разследващия орган, за които и в настоящата инстанция се твърди, че без основание не са приобщени към доказателствените материали и не е констатирано противоречието им със съобщените от свидетелите факти в съдебната фаза на процеса, не са дадени при условията и по реда на чл. 223 НПК и затова съдът мотивирано е отказал да ги включи в доказателствените материали и да ги цени. Неоснователен е довода за съществено ограничаване от въззивната инстанция на процесуалните права на прокуратурата с отказа да бъдат събрани всички поискани доказателства. Независимо, че е инстанция по същество, която може да събира доказателства, тя не е длъжна да уважава всички и всякакви доказателствени искания. Може да събира нови доказателства само ако прецени, че по делото има неизяснени обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Единствено отказът да бъде уважено такова доказателствено искане ограничава процесуалните права на страната, която го е направила и е основание за отмяна на постановения съдебен акт. Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на 4.10.2010 год. мотивирано е отхвърлил доказателствените искания за разпит на свидетелите М., А., Д. и Д.. Изложените съображения намират опора в разпоредбите на НПК и данните по делото. За първия свидетел представителят на обвинението е възприел съображението, че съществува забрана по чл. 118 ал.2 НПК да свидетелства за обстоятелствата станали му известни при извършените действия по разследването в досъдебното производство и в касационният протест не се поддържа довод за неоснователен отказ да бъде разпитан. Въззивният състав мотивирано е отказал да разпита останалите свидетели, за които не е посочено какви различни обстоятелства, които не са установени по делото, ще установят. С необходимата задълбоченост и с активното участие на страните те многократно са били разпитвани в първата инстанция за всички факти и обстоятелства, които са им били известни във връзка с обвиненията. С оглед на твърдението им при повторното разглеждане на делото, че не си спомнят някои подробности, които са установили при двукратния им разпит при първото разглеждане на делото, съдът е приобщил съм доказателствените материали показанията, които са дали пред други съдебни състави. За тримата не са посочени какви различни обстоятелства, които не са изяснени по делото, ще установят. Не са допуснати поддържаните в касационният протест нарушения при оценката на доказателствата, въз основа на които съдилищата са формирали вътрешното си убеждение по фактите включени в предмета на доказване и приложението на материалния закон. Изводите им се основават на съвкупната им преценка, без да е игнориран или превратно оценен който и да било от доказателствените източници, в това число и показанията на св. Д.. При това следва да се посочи, че решаващия съд има суверенно право да прецени дали даден доказателствен източник е достатъчен и надежден да обуслови един или друг фактически извод. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали е събран по надлежния процесуален ред и оценен съобрано действителното му съдържание, дали е констатирано противоречието в доказателствените материали и е мотивирано решението кои от тях съдът кредитира и дали от тях са направени верни фактически и правни изводи. По делото тези правила са спазени. Въззивният състав без основание е упрекнат, че не е подходил с необходимата сериозност при събирането и оценката на показанията на свидетелите и преди всичко тези на св. Д.. Самостоятелно, обективно и всестранно е анализирал събраните по надлежния процесуален ред в предходната инстанция доказателства, за които е преценил, че са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, не е констатирал логически грешки и извращаване на съдържащата се в тях информация и не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им. Не се подкрепя от данните по делото довода, че изцяло и без основание са игнорирани показанията на св. Д.. Поради особената важност на показанията на този свидетел, които са основно доказателствено средство в подкрепа на обвинението за двете деяния, първоинстанционният съд го е разпитал с необходимата задълбоченост. В съдебно заседание на 11.05.2010 год. свидетелят е заявил, че не си спомня нищо и затова е прочел показанията му дадени пред съдия в досъдебното производство и пред друг съдебен състав. Въззивната инстанция много внимателно и детайлно е обсъдила неговите показания, съпоставила ги е с показанията на останалите свидетели и със събраните писмени доказателства и на стр.22-25 от мотивите на въззивното решение е изложила достатъчно самостоятелни съображения, поради които е възприела извода, че са неконкретни, вътрешно противоречиви и изолирани. Правилата за формиране на волята на съда при оценката им са спазени, а по същество вътрешното му убеждение за отхвърлянето им като недостоверни не подлежи на последващ контрол. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Военно-апелативния съд на Република България не са допуснати поддържаните от представителя на обвинението нарушения, като не са налице и такива, за които съдът следи служебно и без да е сезиран с конкретни доводи от обжалвалата страна и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 70 от 30.12.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 61/2010 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 97 от 5.07.2010 год. по Н. дело № 97/2010 год. на С. военен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: