Р Е Ш Е Н И Е № 282 гр. София, 09.03.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ИСКРА ЧОБАНОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1090/2016 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на адв. Ц. И., защитник на подсъдимия Ц. М. Ц., и на адв. С. Ч., повереник на частните обвинители М. С. Б. и Б. С. Б., срещу решение № 134 от 13.04.2016 г. на Софийския апелативен съд, НО, 8 състав, постановено по ВНОХД № 25/2016 г. по описа на същия съд. С касационната жалба на защитника на подсъдимия Ц. са релевирани оплаквания за нарушение на закона, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за изменение на атакуваното решение, като деянието на подсъдимия да се преквалифицира по чл. 343а от НК, наложеното му наказание три години лишаване от свобода да се намали, както и да се отмени приложението на чл. 68, ал. 2 от НК. Защитникът твърди, че в нарушение на материалния закон въззивният съд не е приложил привилегирования състав на чл. 343а от НК, като не обсъдил, че веднага след произшествието подсъдимият се обадил на баща си, който известил спешна помощ и МВР за настъпването на ПТП. Поведението на подсъдимия било обяснимо с оглед психическото му състояние след извършване на деянието и било насочено към организиране оказването на помощ на пострадалия. Съдът необосновано отказал да квалифицира като оказване на помощ и факта, че подсъдимият взел пострадалия и го държал в ръцете си, докато е бил жив. Наличните смекчаващи обстоятелства и поведението на пострадалия като участник в движението (че нощно време се движел с велосипед без светлини, без светлоотразителна жилетка и с концентрация на алкохол 1.9 промила) сочели на явна несправедливост на наложеното наказание. При приложението на чл. 68, ал. 2 от НК било допуснато нарушение на закона, тъй като присъединяването на отложеното наказание не било обвързано с приетата фактическа обстановка – съпричиняването от страна на пострадалия и превеса на смекчаващите обстоятелства. В касационната жалба на повереника на частните обвинители Б. са релевирани възражения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Изложени са съображения, че фактическата обстановка по делото била правилно установена, като изчерпателно били посочени допуснатите от подсъдимия многобройни нарушения на правилата за движение, намиращи се в причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат. Повереникът изразява несъгласие с постановеното от САС намаляване на наложеното от подсъдимия наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода на три години. Твърди, че с наказание в този размер не можели да се постигнат целите на генералната превенция по смисъла на чл. 36 от НК, като у пострадалите и обществото се създавало чувство за безнаказаност, за липса на справедливост и липса на адекватно правораздаване. Общоизвестен факт бил увеличеният в последните години брой на пътнотранспортни произшествия с тежък резултат, поради което било оправдано налагане на по-високи наказания. В процесния случай ставало въпрос за водач, който четири пъти бил осъждан за извършени престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК, като наложените досега наказания не са постигнали нужния възпиращ и предупредителен ефект. Повереникът не споделя становището на въззивния съд, че признаването на вината от страна на подсъдимия представлявало смекчаващо обстоятелство. Този факт не можел да бъде ценен като същинско смекчаващо обстоятелство, тъй като представлявал индивидуално и изолирано изявление, с което деецът целял облекчаване на наказателноправното си положение. Поведението на пострадалия не се намирало в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, тъй като велосипедистът се движел в собствената си лента за движение, а по делото било установено, че зоната на ПТП била достатъчно осветена от улични светлини и пострадалият е могъл да бъде възприет. Престъплението действително било извършено при форма на вината непредпазливост, но водачът умишлено нарушил правилата за движение, като сам се поставил в ситуация въобще да не забележи пострадалия, който факт следвало да се отчете при определяне размера на наказанието. Въз основа на тези съображения повереникът на частните обвинители отправя към ВКС искане да отмени въззивното решение на САС в частта относно размера на наложеното на подсъдимия наказание и да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция за увеличаването му. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият Ц. Ц. и защитникът му адв. И. поддържат изложените в касационната жалба доводи и молят да бъде уважена, а по отношение на касационната жалба на частните обвинители изразяват становище, че е неоснователна. Частните обвинители М. Б. и Б. Б. и техният повереник адв. Ч., редовно призовани, не се явяват. С представена по делото писмена молба повереникът декларира, че поддържа изцяло подадената от тях касационна жалба и моли да бъде уважена. Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Предлага да бъде уважена жалбата на частните обвинители, тъй като липсата на фар на велосипеда, на светлоотразителна жилетка на пострадалия, както и алкохолното му повлияване не налагали извод за съпричиняване. С оглед предишните осъждания на подсъдимия следвало да му се наложи по-тежко наказание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 40 от 16.09.2015 г., постановена по НОХД № 70/2015 г., Видинският окръжен съд (ВОС) е признал подсъдимия Ц. М. Ц. за виновен в това, че на 29.07.2014 г. в района на гара О. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил м. „Р. ... ДИ”, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на В. Е. Д., нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1, чл. 150 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Б. И., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затвор или в затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 61, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. На основание чл. 68, ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи изцяло и наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца по споразумение № 191 от 21.10.2013 г. по НОХД № 255/2013 г. по описа на районен съд – гр. Белоградчик, като определил първоначален общ режим на изтърпяване на основание чл. 61, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По жалби на защитника на подсъдимия Ц. и на повереника на частните обвинители М. и Б. Б. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 25/2016 г. по описа на САС, НО, 8 с-в. С атакуваното решение № 134 от 13.04.2016 г. на основание чл. 337, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 от НПК въззивният съд е изменил присъдата на ВОС, като е намалил наложеното на подсъдимия наказание на три години лишаване от свобода и го е осъдил да заплати направените в хода на въззивното производство разноски. Касационните жалби на адв. И. и адв. Ч. са допустими подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2, съответно, т. 3 от НПК в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. По същество, касационните жалби на защитника на подсъдимия Ц. М. Ц. и на повереника на частните обвинители М. С. Б. и Б. С. Б. са неоснователни. С оглед естеството на посочените в жалбите касационни основания, настоящият съдебен състав разгледа отначало доводите на защитника на подсъдимия, тъй като те се отнасят до основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, докато възраженията на частните обвинители са свързани само с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, който повод предполага съгласие с приетите за установени факти и правната квалификация на деянието. І. Относно касационната жалба на защитника на подсъдимия Ц. М. Ц.: На първо място, при определяне пределите на касационната проверка следва да се уточни, че посоченото от защитника в пункт 2 от жалбата оплакване за необоснованост не подлежи на разглеждане от касационната инстанция. Известно е, че фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт. Касационният контрол се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. ВКС е имал възможност многократно и последователно да изтъква в решенията си, че извън случаите по чл. 354, ал. 5, пр. 2 от НПК, проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове в рамките на изложените в тях фактически положения, без да разглежда въпроса за тяхната обоснованост, респ. необоснованост. Неоснователно е възражението за нарушение на материалния закон заради отказа на съдебните инстанции да квалифицират деянието по чл. 343а от НК. Безпредметно е да се обсъждат посочените в касационната жалба аргументи, обуславящи според касатора оказана на пострадалия от страна на подсъдимия помощ – че го държал в ръце и че веднага се обадил на баща си, който пък известил спешна помощ и органите на МВР. В разглеждания казус приложението на привилегирования състав на чл. 343а от НК състав се изключва с оглед наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 343, ал. 3 – управление на МПС от деец, без необходимата правоспособност. Намалената отговорност не обхваща случаите, при които са налице квалифициращи обстоятелства по ал. 3 на чл. 343, извън хипотезите на пр. 2. Оказването на помощ може да се третира като намаляващо отговорността обстоятелство единствено при „настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице” по пр. 2 на чл. 343, ал. 3 от НК. Такъв извод следва от съдържанието на разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. „в” и б. „г” от НК, в които изрично са възпроизведени само съставомерните последици по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „а” и б. „б”, а в този смисъл са и задължителните указания, дадени с ППВС № 1/83 г., т. 5. Независимо, че нормата на чл. 343, ал. 3 от НК е претърпяла няколкократни изменения, с последното от които (ДВ, бр. 60 от 2012 г.) са добавени нови квалифициращи признаци – управление без необходимата правоспособност или на пешеходна пътека, разясненията на цитираното постановление не са загубили сила, тъй като няма изменение във формулировката на разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. „в” и б. „г” от НК, които продължават да обхващат единствено случаите на средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице по пр. 2 на ал. 3 на чл. 343 от НК. Отделен е въпросът, че за приложението на привилегирования състав на чл. 343а от НК поначало трябва помощта да е била обективно необходима за пострадалия. Въз основа на неоспореното от страните заключение на съдебномедицинската експертиза на труп, съдебните инстанции са приели, че следствие удара пострадалият С. И. е получил изключително тежки, несъвместими с живота, множествени увреждания, водещи според мнението на експерта съдебен медик до почти моментална смърт (л. 54 от НОХД № 70/2015 г.) – множествена (съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна) травма с многофрагментно счупване на черепния покрив и на костите на черепната основа, разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки, разкъсване на мозъчното вещество в областта на челните дялове на двете голямо-мозъчни полукълба и на мозъчния ствол; разкъсване на околосърдечната торбичка, разкъсвания по предната повърхност на сърцето, разкъсвания на черния дроб, опоръците на червата и дебелото черво с пролапс на част от коремницата и на тънкочревни бримки; счупване в областта на гръбначния стълб; счупване на ребра двустранно; счупвания на кости на горните и долните крайници и др. При тези смъртоносни травми на пострадалия обективно не е могла да бъде оказана никаква помощ, защото смъртта му е била неизбежна, и с оглед тежестта и характера на част от уврежданията – разкъсванията на мозъка и сърцето – е настъпила с извънредно бърз темп, почти мигновено след сблъсъка. Касационната инстанция се солидаризира с изводите на САС по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Ц.. При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не констатира нарушения на правилата за определяне на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, нито наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. То е отмерено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК в минимума на санкционната част на разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 от НК, като изцяло е съобразено с относителната тежест на смекчаващите обстоятелства. В касационната жалба разглежданото оплакване е конкретно мотивирано единствено със съпричиняването от страна на пострадалия (че нощно време се движел с велосипед без светлини, без светлоотразителна жилетка и с концентрация на алкохол 1.9 %о в урината), но този факт изрично е отчетен от състава на САС (л. 8 от решението по ВНОХД № 25/2016 г.), като именно той е станал основание за намаляване на определеното от първоинстанционния съд наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода на три години. Като смекчаващи обстоятелства са преценени още младата възраст на дееца (23-годишен към момента на деянието), дадените от него обяснения и изказаното съжаление за извършеното. Към тази съвкупност могат да бъдат добавени фактите, че след деянието подсъдимият е съобщил за произшествието на баща си св. С. А., както и че е опитал, макар и безуспешно, да облекчи състоянието на пострадалия, държейки го в ръцете си. Въпреки че не е съобщил лично за пътния инцидент, с телефонното си обаждане до св. А., който е сигнализирал за случилото се на тел. 112, подсъдимият опосредствано е допринесъл за разкриването на извършеното престъпление, а това негово поведение обективира критичност и облекчава отговорността му. Тези смекчаващи обстоятелства обаче не са от естество да обусловят приложение на правилата на чл. 55 от НК. Такава претенция не е изрично формулирана в жалбата, но очевидно се има предвид от касатора, доколкото наказанието на подсъдимия е определено в законовия минимум и допълнителното му намаляване би могло да се постигне само при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Броят и относителната тежест на смекчаващите обстоятелства не формират действителна съвкупност от многобройни такива, а сред тях липсва и отделно обстоятелство, което по значението си да бъде оценено като изключително. От друга страна, съдилищата с основание са констатирали, че наличните отегчаващи обстоятелства – тежестта на допуснатите нарушения на важни правила за движение (по чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 150 от ЗДвП) и обремененото съдебно минало на подсъдимия (трикратно осъждан) – не позволяват по-снизходително санкциониране на дееца и са пречка да се изведе правен извод, че и най-лекото предвидено от закона наказание би се явило прекомерно тежко за него. Касаторът неоснователно възразява срещу приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от НК, с която е приведено в изпълнение постановеното спрямо подсъдимия Ц. отложено наказание шест месеца лишаване от свобода по споразумение № 191 по НОХД № 255/2013 г. по описа на РС – гр. Белоградчик, одобрено с определение от 21.10.2013 г., в сила от същата дата, за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Решението на съдилищата да активират изпълнението на отложеното наказание е убедително защитено (гърба на л. 175 от НОХД № 70/2015 г. на ВОС и л. 84 от ВНОХД № 25/2016 г. на САС) със съображения, че предходните осъждания на дееца, все за престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК, очевидно не са го мотивирали към преустановяване неспазването на регламентирания ред за движение по пътищата. Защитникът неоснователно набляга върху съпричиняването от страна на пострадалия и превеса на смекчаващите обстоятелства, защото деянието, предмет на настоящото наказателно производство, отново е извършено от подсъдимия Ц. при управление на МПС без необходимата правоспособност, въпреки че за същото вече трикратно е бил наказван преди това с пробация и условно наказание лишаване от свобода. Демонстрираната с поведението му опасна склонност към трайно незачитане на правилата за движение без съмнение обуславя необходимост той да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода по НОХД № 255/2013 г. на РС – гр. Белоградчик, наложено също за извършено престъпление по транспорта. ІІ. Относно касационната жалба на частните обвинители М. Б. и Б. Б.. В контекста на застъпеното по-горе становище на настоящия съдебен състав за справедливост на наложената на подсъдимия Ц. санкция за извършеното престъпление, доводите на частните обвинители Б. за необходимост от утежняване на отговорността на извършителя се явяват неоснователни. Възражението за неправилно отчитане на самопризнанията на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство е неоснователно, като по този въпрос ВКС изложи становището си при обсъждане на жалбата на защитника адв. И.. Отношение е взето и досежно данните за обремененото съдебно минало на подсъдимия Ц.. (За прецизност следва да се посочи, че предходните му осъждания са три, а не четири. Съгласно ППВС № 2/1970 г., изм. и доп. с ППВС № 6/12.IV.1983 г. и ППВС № 7/26.VII.1987 г. при реална съвкупност на престъпления, каквато е била констатирана с определение № 72 от 14.05.2013 г., в сила от 30.05.2013 г., по НЧД № 73/2013 г. на Белоградчишкия районен съд по отношение на деянията, предмет на разглеждане по НОХД № 213/2013 г. по описа на РС – гр. Видин и НОХД № 6882013 г. по описа на РС – гр. Белоградчик, е налице едно осъждане, макар за тях да са били постановени два различни съдебни акта). Към вече изложените съображения може единствено да се добави, че наличието на това отегчаващо по естеството си обстоятелство не компрометира дейността на въззивния съд по индивидуализация на наказанието. Не се констатира явна и очевидна диспропорция между конкретизирания от въззивния съд размер на наказанието лишаване от свобода и обществената опасност на деянието и дееца, която да е обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на значимите за отговорността на дееца фактори. Отмерването на точния размер на наказанието не е механичен аритметичен процес, като освен за броя на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, съдът държи сметка и за тяхната относителна тежест. В разглеждания случай предходните осъждания на подсъдимия не са игнорирани, макар и наказанието да е определено в минимума на санкционната част на разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 от НК поради отчетеното преобладаващо значение на смекчаващите обстоятелства. Отегчаващите такива, в частност съдебното минало на подсъдимия, са взети предвид при отказа да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, както и при приложението на чл. 68, ал. 2 от НК. Не могат да бъдат споделени пространно развитите съображения на повереника за необходимост от увеличаване на наказанието на подсъдимия заради честотата и високата степен на обществена опасност на транспортните престъпления. От статистическа гледна точка констатацията относно завишения ръст на пътните инциденти с тежък резултат сама по себе си е вярна, но не обуславя произволно налагане на по-високи наказания, без да са налице изискуемите от чл. 54, ал. 2 от НК основания за това. Абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за престъпленията по чл. 343, ал. 3 от НК. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието обаче се отчита не само общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец, какъвто законосъобразен подход е възприел въззивният съд. За постигане на целите на чл. 36 от НК съдът е длъжен да отчете всички индивидуализиращи особености на случая и да се стреми да постигне баланс между посочените в чл. 36 от НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги води до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим, което е несъвместимо с изискването за справедливост. Щом е изведен аргументиран извод за превес на смекчаващите обстоятелства и мотивирано е прието, че отмереното наказание от три години лишаване от свобода в пълна степен ще допринесе за превъзпитанието и поправянето на подсъдимия, недопустимо е само по съображения за генерална превенция наказанието му да се завишава. Неоснователно е възражението за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С. И.. На този въпрос съставът на САС е дал убедителен отговор (л. 83 от ВНОХД № 25/2016 г.), с който ВКС се солидаризира. Установените факти, че пострадалият велосипедист се е движел по пътното платно в тъмната част на денонощието без необходимата светлосигнализация (фар, светлоотразители, светлоотразителна жилетка) съставляват нарушения на чл. 79, т. 3 и т. 4 и чл. 80, т. 1 от ЗДвП. Регламентираните от цитираните разпоредби изисквания важат във всички случаи на движение на велосипеди по пътищата, отворени за обществено ползване (чл. 79 от ЗДвП), както и при управление извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост (чл. 80, т. 1 от ЗДвП), като не са условно поставени в зависимост от обстоятелството дали велосипедистът се е движел правомерно в собствената си лента за движение или извън нея, и от осветеността на зоната за движение. В отговора на въпрос № 14 от изслушаната от въззивния съд допълнителна автотехническа експертиза отсъствието на светлосигнализация при движението на пострадалия велосипедист е отчетено като фактор, допринасящ за настъпване на транспортното произшествие, от инженерно-техническа и професионална гледни точки. Относно пияното състояние на пострадалия И. (с установена концентрация на етилов алкохол в кръвта 1.4%о) настоящият съдебен състав възприема доводите на повереника на частните обвинители за отсъствие на причинна връзка със съставомерния резултат. Действително по отношение на велосипедистите като водачи на пътно превозно средство (§ 6, т. 19 от ДР ЗДвП) е валидна общата забрана на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за управление под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В разглеждания случай обаче формално допуснатото нарушение на цитираната разпоредба от страна на пострадалия не стои в причинно-следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат, доколкото въпреки алкохолното опиянение, той се е движел правомерно в собствената си лента за движение и с поведението си обективно не е създал опасност за движението на подсъдимия на това основание. В заключение може да се обобщи, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Ц. въззивният съд е отчел всички индивидуализиращи особености на случая и е постигнал необходимия баланс между посочените в чл. 36 от НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. С оглед на изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания съдебен акт на САС. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 134 от 13.04.2016 г., постановено по ВНОХД № 25/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 8 състав. Настоящото решение не подлежи на протестиране и обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.