Р Е Ш Е Н И Е № 119 София, 28 юни 2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 102/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.К. Т., повереник на частния тъжител и граждански ищец Ю. М., срещу присъда от 14.11.2011г. на ОС-Шумен, постановена по внчхд № 446/11г. В жалбата се изтъква всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Преди даване ход на делото пред касационната инстанция е постъпило възражение от защитата на подсъдимия, с което касационната жалба се оспорва изцяло. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна, а атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Позовава се на превратно тълкуване на доказателствата, което e довело и до незаконосъобразни правни изводи. Подсъдимият и защитата му, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция , не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 65 от 05.07.2011г., постановена по нчхд №371/10г., РС-Нови пазар е признал подсъдимия М. В. И. за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 200лева. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 2 500лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. С присъдата, съдът се е произнесъл по дължимите разноски и държавна такса. С въззивна присъда № 29 от 14.11.2011г., постановена по внчхд № 446/11г., ОС-Шумен е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е постановил нова, с която подсъдимият М. В. И. е признат за невиновен в това, че на 08.02.2010г. в с.Правенци, общ.Нови пазар, нанесъл публично обида на Ю. М., наричайки го с думите „мошеник”, „крадец”, „хайдутин”, с което унизил честта и достойнството му в негово присъствие, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК. Съдът изцяло е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди, предявен от Ю. М. срещу подсъдимия. Касационната жалба е основателна. На първо място, касационната инстанция констатира, че независимо от обема на изложението, мотивите на въззивната присъда не са изготвени в унисон с изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК, което препятства извършването на надлежна касационна проверка. Разпоредбата на чл.305, ал.2 от НПК изисква в мотивната част на присъдата да се посочат установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречиви доказателства се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. В тази връзка е необходимо да се посочи, че от мотивите на въззивната присъда не става ясно в рамките на каква фактология, съдът е направил своите правни изводи. Окръжният съд не е очертал в акта си фактическите обстоятелства, които приема за установени. От една страна той е възпроизвел фактическата обстановка, приета за установена от районния съд, но същевременно е направил извод, че констатации на районния съд по фактите не се подкрепят по безспорен начин от събраните по делото доказателства. От друга страна е приел, че „правилно НПРС се е позовал на гласните доказателства, доколкото в случая фактите се изясняват чрез показанията на разпитаните свидетели”. Неоспоримо е правомощието на въззивната инстанция да установява нови фактически положения или в рамките на установените да направи различни правни изводи, но е необходимо да има яснота за това какви са констатациите, които приема за установени, което от своя страна би дало възможност на касационната инстанция да извърши надлежна проверка за правилното приложение на закона. Ако въззивният съд е приел, че установените в първоинстанционното производство факти са правилни, то същите не могат да обусловят направените нови правни изводи. Същевременно ако съдът е счел, че от доказателствената съвкупност се установява различна фактическа обстановка, то той е следвало да я изложи в акта си. Освен законово изискване, необходимостта да бъдат посочени по ясен и недвусмислен начин, приетите за установени факти обуславя възможност, касационният съд да извърши проверка на оценъчната дейност на съда. Именно във връзка с тази дейност на съда е налице следващо нарушение на процесуалните правила. Касационната инстанция не е оторизирана да извършва самостоятелна оценъчна дейност на доказателствената маса. Също така е безспорно и обстоятелството, че тя не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране , при спазване разпоредбата на чл.14 от НПК. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основана на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си, които както беше посочено по-горе са свързани с правилното приложение на закона. Касационната инстанция констатира, че оценъчната дейност на въззивния съд е непълна и незадълбочена. Събраната от двете инстанции доказателствена съвкупност съдържа противоречиви доказателства, което изисква съответната прецизност при техният анализ. Съдът декларативно е приел, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Р. М., Р. Р., Б. М. и А. А., предвид техните приятелски или роднински отношение с частния тъжител.Също така е констатирано, че в показанията им са налице редица противоречия. Освен, че тези противоречия не са посочени и обсъдени от съда, наличието на определени отношения между лицата априори не означава заинтересованост и безпристрастност, доколкото в качеството на свидетелите те са били предупредени за отговорността по чл.290 от НК. Отношенията, в които се намират свидетелите и частният тъжител, както и противоречията в показанията им изисква от съда, същите да бъдат изключително прецизно оценени, както досежно това дали са вътрешно последователни и взаимно подкрепящи си, така и във връзка с кореспонденцията, респективно опровергаването им от останалите доказателства. Едва след като свидетелските показания бъдат подложени на такъв анализ, съдът би и могъл да направи извод дали да ги кредитира или да не им даде вяра. Също така, съдът по отношение оценката на горните доказателствени източници, е допуснал вътрешно противоречие в мотивите си. От една страна, както беше посочено, той не кредитира показанията на горните свидетели, но същевременно приема, че четиримата единодушно свидетелстват за отправения от подсъдимия към частния тъжител израз „крадец”. Във връзка с това твърдение, въззивният съд приема липсата на субективна страна на деянието, което се поддържа като обвинение с частната тъжба. Позовава се на данните за водено и приключило срещу частния тъжител производство по нахд № 182/10г. за престъпление по чл.235 от НК, които обосновавали житейската логика на жителите на с. Правенци да приемат, че той е „крадец”, като този факт според съда не давал субективна оценка на качествата на въпросния човек, а е факт от обективната действителност. Изводите, касателно доказаността на всеки един елемент от състава на дадено престъпление не могат да почиват на предположения, още по-малко да се правят въз основа на логически правдоподобни разсъждения в житейски аспект. Единствено и само безспорни доказателства могат да обусловят дадени правни изводи. В случая доказателства за това дали частният тъжител е знаел за воденото срещу подсъдимия наказателно производство и конкретния резултат от неговото приключване, не са събрани, поради което не мога да се правят изводи в насока на горното. Следва да се посочи, че и останалите гласни доказателствени източници, не са обсъдени от въззивната инстанция в унисон с изискванията на закона. Единствено са изброени факти, които според съда се установяват от свидетелските показания и е направен обобщен извод за наличие на противоречия. Предвид горното, касационна инстанция намира, че при постановяване на въззивната присъда, съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, свързани с изискванията на НПК досежно съдържанието й, както и съществени нарушения при оценката на доказателствената съвкупност, които преклудират възможността на надлежна касационна проверка на правните изводи.Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което въззивният съд следва да отстрани допуснатите и посочени по-горе съществени процесуални нарушения. Независимо от горното прецизността изисква да се посочи, че твърденията за наличие на несъмнено основание за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, което се извежда от обстоятелството, че тя почива на неистински доказателства-показанията на свидетелката Д. Р., не могат да бъдат предмет на обсъждане в това производство. Основанията за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане са лимитативно посочени в разпоредбата на чл.345, ал.3 от НПК. Сред тях не е и соченото от касатора. Не може да се приеме, че същото следва да бъде приравнено на съществено процесуално нарушение, предвид разпоредбата на чл.348, ал.3 от НПК, която дефинира кои нарушения са съществени, а и по естеството си горното обстоятелство не е процесуално нарушение. Когато някои от доказателствата се окажат неистински, това е основание по чл.422, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване в производство по Глава тридесет и трета на НПК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 29 от 14.11.2011г., постановена по внчхд № 446/11г., ОС-Шумен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: