6 РЕШЕНИЕ № 137 гр. София, 04 юли 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП К. СОФИЯНСКИ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 555 / 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по жалби, подадени от защитниците на подсъдимия И. И. Р. – адвокат Г. К. и Р. А., срещу въззивно решение № 11/18.01.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 518/2018 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. В жалбите се излагат подробни доводи в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 – т. 3 от НПК, като се правят алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложеното наказание. Срещу въззивното решение е подадена жалба и от повереника на частните обвинители и граждански ищци, която е върната като просрочена с акт на въззивния съд, потвърден с определение № 59/23.05.2019 г., постановено по н.ч.д. № 408/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Р. - адвокат К., поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Допълнително сочи, че първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на подсъдимия, като не е разгледал и дал отговор на молбите на защитата за поправка на протокол от съдебно заседание и на искане за отвод на вещо лице. Защитникът на подсъдимия И. Р. – адвокат Р. А., поддържа жалбата и прави искане същата да бъде уважена като делото бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Акцентира върху процесуалните нарушения допуснати от въззивната инстанция при оценката на доказателствата като твърди, че неправилно са игнорирани обясненията на подсъдимия, изложени пред съда, а са кредитирани самопризнанията му от досъдебното производство, дадени под натиск. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци А. Д. и К. Д. – адвокат Т., пледира за потвърждаване на въззивното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите и прави искане за потвърждаване на обжалвания въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен. Подсъдимият не се счита за виновен и моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 59/02.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 960/ 2017 год., по описа на Окръжен съд - Пловдив, подсъдимият И. И. Р. е признат за виновен в това, че на 28.12.2016 г. в [населено място], общ. С., обл. Пловдивска, умишлено умъртвил М. К. Д., поради което и на основание чл. 115, вр. с чл. 54, ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четиринадесет години, при „строг“ режим за изтърпяване, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 116, ал.1, т.6 , вр. с чл. 115 от НК. На основание чл. 59, ал.1 от НК от така определеното наказание е приспаднато времето на предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение, считано от 29.12.2016 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на гражданските ищци А. М. Д. и К. И. Д. по 1000 лева обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди, по 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2016 г., както и сумата от 1500 лева за направените разноски по водене на делото, като гражданските искове за неимуществени вреди са отхвърлени до пълните предявени размери от по 200 000 лева, поради недоказаност. С определение № 937/03.08.2018 г., постановено по същото дело по реда на чл. 306, ал.1, т. 4, пр.2 от НПК, първоинстанционният съд се произнесъл по искане на гражданските ищци, като им присъдил сумата от 2000 лева, представляваща разноски по водене на делото. Срещу така постановената присъда е подаден протест от ОП – Пловдив до Апелативен съд – Пловдив с искане за осъждане на подсъдимия по първоначално предявеното обвинение по чл. 116, ал.1, т.6 от НК и увеличаване размера на наказанието. Подадена е и жалба от частните обвинители и граждански ищци с претенция за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание и на присъдените обезщетения за причинените с деянието вреди. Първоинстанционният съдебен акт е обжалван и от подсъдимия с доводи за незаконосъобразност и необоснованост, като е претендирана отмяната му, оправдаване на дееца или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. С въззивно решение № 11/18.01.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 518/2018 год., Апелативен съд – Пловдив изменил първоинстанционната присъда, като увеличил наложеното с нея наказание от четиринадесет на шестнадесет години лишаване от свобода и размера на присъдените обезщетения на гражданските ищци от 150 000 на 180 000 лева и я отменил в частта, с която подсъдимият е осъден да заплати на същите обезщетение за имуществени вреди. Осъдил подс. Р. да заплати на гражданския ищец К. Д. 1500 лева разноски, направени по водене на делото пред въззивната инстанция, както и 14 400 лева в полза на държавата, представляващи държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. Подадените от защитниците на подс. Р. касационни жалби срещу така постановеното въззивно решение са допустими, тъй като са депозирани от страни, които имат право на това, в законовоустановения срок и срещу акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледани по същество, жалбите са основателни, макар и не изцяло по посочените в тях доводи. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да разгледа първо твърдението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1,т.2 от НПК, тъй като заключението относно неговата основателност предопределя необходимостта от проверка на останалите доводи на жалбоподателите, подкрепящи оплакванията им за допуснато нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърдението за наличието на съществени процесуални нарушения защитниците обосновават с доводи за накърнено право на защита на подсъдимия на досъдебното производство, както и с аргументи за извършен неправилен анализ на събраните доказателствени източници, довел до незаконосъобразни изводи относно авторството на деянието, отношенията между подсъдимия и пострадалата, мотива за извършване на деянието, психологичния профил на Р.. В подкрепа на релевираното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК защитникът - адвокат К., сочи пред ВКС и че първоинстанционният съд не е отговорил на две от молбите му: за поправка на протокола за проведеното в хода на първоинстанционното производство съдебно заседание на 13.02.2018 г. и за отвод на вещото лице Н. К., като с това нарушил правото на защита на подсъдимия. При извършената проверка на материалите от първоинстанционното производство ВКС констатира, че с молба от 13.02.2018 год. /л. 171 от н.о.х.д. № 960/2017 г./, защитникът на подсъдимия – адвокат Г. К., е поискал да му бъде предоставено копие от съдебния протокол за съдебното заседание, проведено на същата дата, както и да бъде отведено вещото лице Н. К., поради неговата предубеденост. На 16.02.2018 г. на защитника е връчено копие от съдебния протокол, като още същия ден с молба / л. 172 от н.о.х.д. № 960/2017 г./ той е поискал поправка на протокола за съдебното заседание, проведено на 13.02.2018 г., посочвайки подробно / включително и в приложено към молбата копие на протокола/ в какъв смисъл желае да бъдат извършени поправки и допълнения. На 19.04.2018 г. /след заседание, проведено на 11.04.2018 г./ с резолюция върху молбата председателят на съдебния състав е насочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В следващото открито съдебно заседание, проведено на 08.06.2018 г., молбата за поправка на протокола не е разгледана, като окръжният съд не се е произнесъл по нея до края на първоинстанционното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 131 от НПК, съдебният протокол, е доказателствено средство за извършените действия в съдебно заседание, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства, само ако самият той е съставен при условията и реда, предвидени в НПК. В разпоредбата на чл. 312 от НПК е визирана процедура за поправка на протокол от съдебно заседание. Право да поискат такава имат страните, в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола. Съгласно чл. 312, ал. 2 от НПК писмените искания за поправки и допълнения на съдебния протокол се разглеждат от председателя, а при негов отказ - от състава на съда в закрито заседание. Производството по чл. 312 от НПК е завършващ стадий на предвидения ред за окончателното съставяне на протокол за съдебно заседание. Едва след този момент протоколът става годно доказателствено средство за установяване на извършените процесуални действия и събраните от съда доказателства. Липсата на произнасяне на съда /на председателя, съответно на съдебния състав/ по молба за поправка или допълване на протокола се равнява на липса на протокол от съдебно заседание, тъй като не е проведена докрай предвидената в НПК процедура за неговото съставяне в окончателен вид /реш. № 387 от 14.10.1999 г., н.д. № 347/1999 г. на ВКС, І – во н.о.; реш. № 16.12.1999 г. по н.д. №320/1999 г. на ВКС, І – во н.о.; реш. №19/1987 г. на ВК на ВС; реш. № 265/26.07.1985 г. по н. д. № 272/85 г. на ВС, II н. о./. Молбата на защитника – адвокат К., за поправка и допълнение на протокола за съдебно заседание, проведено на 13.02.2018 г., е подадена в срока по чл. 312, ал.1 от НПК и председателят на съдебния състав е бил длъжен да я разгледа, като допусне поправка на протокола, а ако счете същата за неоснователна да я внесе за разглеждане от съдебния състав в закрито заседание. Като не се е произнесъл по молбата, първоинстанционният съд е нарушил реда за окончателно изготвяне на съдебен протокол, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 131 от НПК, протоколът от 13.02.2018 год. не може да бъде годно доказателствено средство за осъществените по време на това заседание съдопроизводствени действия и за събраните доказателства. По последици допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните процесуални нарушения, визирано в разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 2 от НПК - липса на протокол от заседанието на първата инстанция, и е основание за отменяне на първоинстанционната присъда. Въззивният съд, съобразно задълженията си да извърши цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт и да следи служебно за допуснати съществени процесуални нарушения, макар и да не е бил сезиран от защитата, е бил длъжен да констатира посочения пропуск на първоинстанционния съд и да осъществи правомощията си, предвидени в чл. 335, ал. 2 от НПК. Като не е сторил това, контролираният съд на свой ред е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Това налага отмяна на първоинстанционната присъда и на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като нарушението е допуснато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и е отстранимо на този стадий на съдебното производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав не следва да взима отношение по останалите твърдения на касаторите за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Воден от посочените съображения и на основание чл. 354, ал.3, т. 2, вр. с чл. 348, ал.3, т. 2, пр. 2 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 11/18.01.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 518/2018 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив и изменената с него присъда № 59/02.07.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 960/ 2017 год., по описа на Окръжен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.