О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 269
гр. София, 17.06.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4414/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 103536/21.06.2021 г. на Е. И. Р. - Б. и касационна жалба вх. № 103629/28.06.2021 г. на С. А. Б., подадени чрез адвокат Е. В. Д., срещу въззивно решение № 56/29.04.2021 г. по в. гр. д. № 530/2020 г. на Апелативен съд - Бургас, в частта, с която е потвърдено решение № 129/08.07.2020 г. по гр. д. № 561/2019 г. на Окръжен съд - Бургас.
В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба вх. № 103536/21.06.2021 г. на Е. И. Р. - Б. се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли да се позове на придобивна давност и да придобие правото на собственост върху нови самостоятелни обекти, надстроени съобразно действащия застроителен план на населеното място, лице, в полза на което е учредено право на строеж върху държавен парцел при условията на чл. 15в /отм./ ЗС. Сочи се противоречие с решение № 202/18.10.2013 г. по гр. д. № 2227/2013 г. на ВКС, I г.о.; 2. Може ли съдът да тълкува волята на страните по договора за ипотека, без да обсъди всички техни възражения и твърдения, както и без да обсъди и вземе предвид поведението им след сключване на договора за ипотека. Може ли съдът да тълкува волята на страните по договора за ипотека, като се основава на договор за кредит, сключен между кредитора и един от ипотекарните длъжници, въпреки че другият ипотекарен длъжник не е страна по него. Посочва се противоречие с решение № 64/19.11.2020 г. по гр. д. № 3301/2019 г. на ВКС, II г.о.; 3. Може ли съдът да постанови решението си, без да е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Твърди се противоречие с т. 1 и т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба вх. № 103629/28.06.2021 г. на С. А. Б. се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроси, които са идентични с формулираните от касатора Е. И. Р. - Б., както и по въпроса: Може ли въззивният съд, въпреки направените възражения в първата инстанция и оплакванията във въззивната жалба, да приеме за доказани обстоятелства на основание доказателства, представени от ответника след изтичане на сроковете по чл. 146 ГПК. Твърди се противоречие с решение № 177/31.12.2020 г. по гр. д. № 293/2020 г. на ВКС, IV г.о.
Ответницата по касационните жалби Д. Е. С. твърди в отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на решението до касация, като оспорва жалбите и по същество. Претендира заплащане на сторените от нея съдебни разноски.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 129/08.07.2020 г. по гр. д. № 561/2019 г. на Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени предявените от С. А. Б. и Е. И. Р.-Б. против Д. Е. С. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на трети и четвърти /жилищен и тавански етажи/, всеки от които със застроена площ от 119 кв. м., представляващи самостоятелен обект с идентификатор *****, в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място] - жилище с вход от север /откъм улица/ в сграда с адрес: [населено място], [община], [улица], изградена в държавно дворно място от 800 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението върху описаните имоти.
Въззивният съд е приел, че ищците са съпрузи, като бракът им е сключен на 04.10.1989 г. Преди сключването му, съгласно типов договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 26.11.1971 г., въз основа на протокол № 66/20.03.1971 г. на ИК на ГОНС-Несебър, в полза на ищеца С. Б. и на И. К. е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано място в кв. 28, парцел 1, от 520 кв. м. по плана на [населено място] за построяване на жилищна сграда съобразно одобрен проект. Правото на строеж е реализирано изцяло, непосредствено след учредяването му, като е била изградена предвидената по тогава действалия план двуетажна жилищна сграда - източен и западен близнак. С договор за доброволна делба от 20.05.1992 г., извършена между ищеца и И. К., С. Б. е станал изключителен собственик на сграда - западен близнак със застроена площ от 119 кв.м. След делбата С. Б. се снабдил с констативен нотариален акт № 77, т. 1, от 25.05.1992 г. по нот. д. № 241 по описа на PC-Несебър, легитимиращ го като собственик на западен близнак от двуетажната жилищна сграда - близнак, изградена в държавно дворно място, съставляващо парцел *, кв. 23 по плана на [населено място], регулиран от 800 кв.м., който западен близнак е застроен на площ от 119 кв.м.
Според съдебно-техническата и комплексната техническа експертизи, приложените по делото технически книжа /одобрен проект, въз основа на който на 08.09.1989 г. е издадено разрешение за строеж/ предвиждат преустройство на жилищна сграда на С. Б. и И. К. в съществуващите първи и втори етажи и надстрояване на още два етажа /етаж и тавански етаж/. Предвидените преустройство и надстрояване са реализирани съобразно одобрения архитектурен проект и разрешението за строеж. Представената по делото скица от кадастралната карта отразява една сграда, която се състои от четири етажа, в която има два реално обособени самостоятелни обекта, но те не са посочени с отделни кадастрални номера, въпреки че графически кадастралната карта отразява действителното фактическо положение на сградата с идентификатор **** откъм броя на самостоятелните обекти. Описанието на сградата като двуетажна в издадени документи след надстрояването не е в противоречие с техническите норми, ако се приеме, че първият етаж е мазе - т.е. прилежащ към първия етаж, а четвъртият-таван - т.е. прилежащ към втория етаж. Въпреки, че третият и четвъртият етажи от сградата, всеки един от който е със ЗРП 119 кв.м., не са посочени на скицата по делото с идентификатор за самостоятелен обект, същите са реално обособими като отделен имот. Те са предвидени като самостоятелен обект, съгласно одобрения архитектурен проект, и при огледа на място е установено, че са изпълнени съгласно проекта и нямат функционална връзка с другото жилище, разположено на първи и втори етаж от сградата. Към момента на изготвянето на заключението процесният имот, представляващ самостоятелно жилище на трети и четвърти етаж, е с отразен в КККР отделен идентификатор - *****.
От свидетелски показания съдът е приел, че в началото на 90-те години е извършено надстрояването, след което семейството на С. Б. е живяло в четириетажната къща, а през лятото е отдавало четвъртия етаж под наем на туристи. Ищците са живели в къщата до преди две години, а след това са се преместили да живеят в пристройка в двора.
Въззивният съд е посочил, че ищците не твърдят и не представят доказателства, че са придобили собственост върху земята, върху която е изградена постройката, от която реално обособена част е процесният имот. Приложените по делото доказателства сочат, че земята е била държавна собственост, като в полза на ищците не е учредено право на надстрояване от собственика на земята.Обстоятелството, че надстрояването е извършено от ищците след снабдяването им с редовни строителни документи, няма отношение към вещните права и не ги прави собственици на надстроеното в чужд поземлен имот. Те не са станали собственици на имота и по давност поради забраната за придобиване по давност на имоти,държавна собственост /чл.86 ЗС/ и мораториума за придобиване по давност на частна държавна или общинска собственост /§1,ал.1 ДР ЗД ЗС/.Освен това, видно от договора за ипотечен кредит, ипотеката, която го обезпечава, се разпростира върху четириетажна масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], УПИ *, кв. 23 с обща РЗП 476 кв.м., а определената пазарната цена на сградата, в това число на трети и на тавански етаж, в била 494 745 лева. В НА № 63/20.12.2007 г., с който имотът е ипотекиран за обезпечение на вземането на банката по кредита от двамата ищци, е отразено, че ипотеката обхваща цялата сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], за която вещите лица сочат, че към момента на ипотеката вече е изградена като четириетажна, но описанието й като двуетажна може да бъде възприето като съответно в случай, че първият и четвъртият етаж се счетат за обслужващи. Застроената площ от 119 кв.м. не е разгънатата застроена площ на сградата, а отразява застроителното петно, поради което не е индиция за етажността, а описанието на сградата като двуетажна в нотариалния акт за ипотеката не означава, че са изключени два от нейните общо четири етажа, ако двата от етажите се възприемат като обслужващи. Ето защо е неоснователно възражението на ищците, че описанието на сградата по нотариалния акт за ипотека изключва процесния имот от предмета на ипотеката. Ипотекираният имот е продаден на публична продан по изпълнително дело, образувано срещу ищците като ипотекарни длъжници, с купувач - ответницата по делото, след което й е възложен с влязло в сила на 18.10.2017 г. постановление за възлагане от 03.10.2017 г. по изпълнително дело № 273/2009 г. на ЧСИ Р. С.. Въз основа на постановлението за възлагане е издаден и констативен нотариален акт № 82/2018 г., с който ответницата се легитимира като собственик на цялата сграда с идентификатор **** по КККР.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
По първия въпрос - може ли да се позове на придобивна давност и да придобие правото на собственост върху нови самостоятелни обекти, надстроени съобразно действащия застроителен план на населеното място, лице, в полза на което е учредено право на строеж върху държавен парцел при условията на чл. 15в /отм./ ЗС, не може да се приеме относимост към решаващите изводи на въззивния съд, както и наличие на противоречие с посоченото решение № 202/18.10.2013 г. по гр. д. № 2227/2013 г. на ВКС, I г.о. В изложението касаторите сочат, че в обема на учреденото право на строеж се включва правото на титуляра да построи още жилища и за нуждите на негови роднини по права линия, като след завършване на този строеж, в полза на титуляра е текла и придобивна давност. В цитираното решение на ВКС е прието по реда на чл.290 ГПК,че : „съгласно правилото на чл.15в,ал.1 ЗС /приложимо до отмяната на разпоредбата с ДВ, бр.33/1996г./, правото на строеж върху държавен парцел, отстъпено на гражданин за построяване на малоетажна жилищна сграда, включва и правото да се построят жилища и за нуждите на неговите роднини по права линия. Приобретателят по ал.1 придобива правото на строеж въз основа на подписана от него молба и от първоначалния притежател, заверена нотариално. Формата за действителност за прехвърлянето на учреденото от държавата право на строеж върху държавен парцел, отстъпен от държавата на граждани за построяване на малоетажна индивидуална жилищна сграда, е писмена, с нотариална заверка на подписите. При наличие на писмена форма на изявленията за прехвърляне на отстъпеното право на строеж следва извод за предаване на владението от декларатора на неговия роднина по права линия (сочен като приобретател) върху построеното до обема на първоначалното отстъпено право на строеж.Владението се предава включително срещу наследници на направилия писмено изявление на преотстъпването“. В изложението касаторите сочат, че в обема на учреденото право на строеж се включва правото на титуляра да построи още жилища и за нуждите на негови роднини по права линия, като след завършване на този строеж, в полза на титуляра е текла и придобивна давност. Поддържаното от ищците придобиване на имота въз основа на осъществено право на строеж, отстъпено върху държавен парцел /суперфициарна собственост/, изключва възможността и доводите за придобиване на правото на собственост при „извършен такъв строеж в рамките на отстъпеното право на строеж“ и по давност. Ето защо изцяло неотносими към случая са изводите в посоченото решение на ВКС, че „след като правото на строеж е отстъпено от народния съвет на физическото лице и то е негов носител, то по отношение на него няма забрана за придобиването му по давност“. Следва да се има предвид и това, че така поддържаните твърдения в исковата молба за реализиране на отстъпено право на строеж за процесния имот, не могат да обосноват извод, че правото на собственост върху него не е прехвърлено на ответницата в процедурата по публична продан с влязлото в сила постановление за възлагане, предвид обсъдените по делото данни, че цялата сграда в настоящия й вид е била ипотекирана в полза на банката – кредитор. В този смисъл и въззивният съд е приел, че дори ищците да са станали собственици на цялата сграда, то проведената публична продан легитимира ответницата в качеството и на купувач. С оглед изложеното, първият въпрос не съдържа общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касация.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по втория въпрос относно тълкуването на представения по делото договор за ипотека. Въззивното решение е съобразено с цитираното в изложението решение № 64/19.11.2020 г. по гр. д. № 3301/2019 г. на ВКС, II г.о., съгласно което при тълкуването на неясни клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на страните. В случая въззивният съд е обсъдил представените по делото писмени доказателствени средства - договор за ипотечен кредит, както и изготвената оценка на външна оценителска фирма, която е определила пазарната цена на цялата сграда, в това число на трети и на тавански етаж, в общ размер на 494 745 лева. Изложени са съображения, че в НА № 63/2007 г., с който имотът е ипотекиран за обезпечение на вземането на банката, е отразено, че ипотеката обхваща цялата сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място]. Съобразено е и заключението на вещите лица по приетите по делото експертизи, според които към момента на ипотеката сградата вече е била изградена като четириетажна, описанието й като двуетажна може да бъде възприето само в случай, че първият и четвъртият етаж се считат за обслужващи. Решаващият извод на въззивния съд е за това, че цялата сграда /независимо как е описана етажността й/ е предмет на договорната ипотека и съответно възложена на ответницата с постановление за възлагане от 2017г. като сграда с идентификатор ****. При това положение твърденията на ищците, че процесните трети и четвърти етажи не са предмет на ипотеката и на постановлението за възлагане, а са останали тяхна собственост, са приети за неоснователни. С оглед на изложеното, по втория въпрос не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Третият процесуалноправен въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти, включително изготвените по делото съдебно-технически експертизи. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по четвъртия въпрос от изложението на касатора С. А. Б. относно кредитирането на доказателства, представени от ответника след изтичане на сроковете по чл. 146 ГПК. Въззивният съд е приел, че процесът пред първоинстанционния съд е протекъл при процесуални пропуски относно непредставени доказателства за точния статут на имота, което рефлектира върху предмета на делото и правото на защита и на двете страни.При това положение е счел, че възможността за представяне на доказателства не е преклудирана и следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства,а възраженията, че са събрани след настъпила преклузия, е приел за неоснователни. Даденото решение на въпроса е в съответствие с приетото в ТР№1/2013г., ОСГТК, поради което въпросът не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1,т.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на спора касаторите Е. И. Р. - Б. и С. А. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответницата по касация Д. Е. С. сторените от нея съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер от по 600 лева /общо 1200 лева/, представляващи заплатени от нея адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56/29.04.2021 г. по в. гр. д. № 530/2020 г. на Апелативен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Е. И. Р. - Б. да заплати в полза на Д. Е. С. сумата от 600 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА С. А. Б. да заплати в полза на Д. Е. С. сумата от 600 лева - съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |