Р Е Ш Е Н И Е № 62 С. 01.04.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори февруари, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1680/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Т. Г. И.,[населено място] река, [община], област Пловдив, подадена от пълномощника и адвокат И. М., и Д. Г. Д., Д., подадена от пълномощника му адвокат С. Г., срещу въззивно решение №514 от 25.03.2009 год. по гр. дело № 62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и решение №1082 от 15.06.2009 г. по гр. дело №62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнено решение №514 от 25.03.2009 г. Въззивният съд е приел, че по време на брака си, прекратен впоследствие – на 15.11.2005 г., страните по делото са закупили процесните недвижими имоти. Купувачи и по двата договора са двамата бивши съпрузи. По делото са събрани доказателства за това, че двата имота, закупени през 1999 г., са придобити изключително с парични средства на ищцата, дарени и от родителите. За другите два имота, закупени през 2000 г., не са събрани такива доказателства. С определение №407 от 12.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на Д. Г. Д., Д., срещу решение №514 от 25.03.2009 г. по гр. дело № 62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и решение №1082 от 15.06.2009 г. по гр. дело №62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнено решение №514 от 25.03.2009 г. в частта, с която е отменено решение №81 от 01.12.2006 г. по гр. дело №100/2006 г. на Първомайския районен съд и е признато за установено по отношение на него на основание чл.21, ал.1 СК/отм./, че Т. Г. И. е индивидуален собственик на придобитите по време на брака им с нотариален акт №144 от 1999 г. недвижими имоти – дворно място от 1 000 кв. м. с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и паянтови стопански постройки със застроена площ от общо 117 кв.м., съставляващо парцел №ХІХ-284 в кв.21 по плана на[населено място] река и празно дворно място от 700 кв.м., съставляващо имот №284 в кв.21 по плана на[населено място] река. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на правни въпроси, отнасящи се до това чия е доказателствената тежест при иск за пълна трансформация по чл.21, ал.1 СК и за възможността за оборването на преобразуването на лично имущество със свидетелски показания. Ж. Д. Г. Д. е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че процесните имоти са придобити изключително с парични средства на ищцата, дарени и от родителите с цел закупуване на същите. Ответницата по тази касационна жалба Т. Г. И.,[населено място] река, [община], област Пловдив, оспорва жалбата. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: По начало съобразно чл.127, ал.1 ГПК/отм./ и чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Оборването на презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК/отм./ е в тежест на ищцата. Със свидетелски показания могат да се доказват всички факти, с изключение на тези, посочени в чл.133 ГПК/отм./ и 164 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че след като процесните имоти са придобити изключително с парични средства на ищцата, дарени и от родителите с цел закупуване на същите, то има преобразуване на лично имущество на основание чл.21, ал.1 СК/отм./ Придобиването на името на двамата съпрузи изключва трансформацията на лично имущество само за единия от тях. Когато се придобива на името на двамата съпрузи, възниква съпружеска имуществена общност. Кой плаща цената и с какво намерение има значение в отношенията между платилия чуждото задължение и съпрузите, съответно между тях двамата; но това няма значение за правото на собственост, което възниква в резултат на придобивната сделка.След като е установено, че процесните имоти са придобити на името на двамата съпрузи, то независимо от произхода на средствата за изплащане на цената им няма трансформация на лично имущество. Давайки пари за придобиването на общи имоти, родителите на ищцата са манифестирали намерението си да надарят и съпруга и. Обстоятелството че парите са техни, може да бъде евентуално само основание за отмяна на дарението по чл. 105 СК/отм./, стига това да не противоречи на морала. Дали родителите на ищцата са имали друго намерение е без правно значение. Правно значение би имало само постигнато съгласие между продавачите и купувачите за сключване на симулативна сделка или съгласие между двамата купувачи за закупуване чрез скрит пълномощник. По делото не се твърди да е постигнато съгласие между съответните страни нито за едното, нито за другото. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора, като предявеният иск трябва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 493 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №514 от 25.03.2009 год. по гр. дело № 62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд и решение №1082 от 15.06.2009 г. по гр. дело №62/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и е допълнено решение №514 от 25.03.2009 г. в частта, с която е отменено решение №81 от 01.12.2006 г. по гр. дело №100/2006 г. на Първомайския районен съд и е признато за установено по отношение на Д. Г. Д. на основание чл.21, ал.1 СК/отм./, че Т. Г. И. е индивидуален собственик на придобитите по време на брака им с нотариален акт №144 от 1999 г. недвижими имоти – дворно място от 1 000 кв. м. с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и паянтови стопански постройки със застроена площ от общо 117 кв.м., съставляващо парцел №ХІХ-284 в кв.21 по плана на[населено място] река и празно дворно място от 700 кв.м., съставляващо имот №284 в кв.21 по плана на[населено място] река и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. И.,[населено място], [община], област Пловдив, срещу Д. Г. Д., Д., иск с правно основание чл.21, ал.1 СК/отм./ за признаване за установено по отношение на Д. Г. Д. на основание чл.21, ал.1 СК/отм./, че Т. Г. И. е индивидуален собственик на придобитите по време на брака им с нотариален акт №144 от 1999 г. недвижими имоти – дворно място от 1 000 кв. м. с построените в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м. и паянтови стопански постройки със застроена площ от общо 117 кв.м., съставляващо парцел №ХІХ-284 в кв.21 по плана на[населено място] река и празно дворно място от 700 кв.м., съставляващо имот №284 в кв.21 по плана на[населено място] река, като неоснователен. ОСЪЖДА Т. Г. И.,[населено място] река, [община], област Пловдив, да заплати на Д. Г. Д., Д., 493 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.